Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЙНАТА ЗА ЕВРЕЙСКИТЕ ПАРИ СЕ ОЖЕСТОЧАВА

Петима швейцарски граждани, акционери на Credit Suisse, се обърнаха към адвокатска кантора в Берн с молба да бъде заведено дело срещу местната власт в Ню Йорк-град и щат Ню Йорк за нанесени щети. Това стана на 3 юли тази година, ден след като финансовите представители на двете администрации в САЩ заявиха, че от 1 септември ще бойкотират швейцарските банки UBS и Credit Suisse. Решението им веднага бе подкрепено и от калифорнийските финансисти.


Заради незаконния бойкот цената на моите акции ще падне и аз ще претърпя загуби, казва Марк Феслер, акционер на Credit Suisse. Очаква се в близките дни към колективната жалба на петимата швейцарци да се присъединят и други акционери на двете банки.


Готовност за контрамерки срещу санкциите обявиха и производителите на световноизвестната марка швейцарски часовници Суоч. А от партията на швейцарските демократи стигнаха още по-далеч - те апелираха за


бойкот на всички американски и еврейски продукти


Повече от половината швейцарски граждани са за ответни мерки, показва проучването на Isobulik-Gallup. 69.5% от анкетираните смятат, че правителството трябва да провери възможностите за предприемане на дипломатически стъпки срещу САЩ.


Ние сме абсолютно изнудвани, заявиха швейцарските банкери, които също смятат да търсят правата си по съдебен ред. Според тях първоначалните загуби от бойкота ще бъдат незначителни за банките. Разширяването на санкциите обаче може да нанесе катастрофален удар не само върху финансовите институции, но и върху икономиката на Швейцария.


Чрез американски пенсионни фондове са закупени акции в швейцарски банки и компании за близо 30 млрд. долара. Само притежаваните от щата Калифорния акции са за 3 млрд. долара. Дългосрочните вложения на щата Ню Йорк в швейцарските банки възлизат на 71 млн. долара , а 24-часовите депозити - на 150 млн. долара. Град Ню Йорк пък притежава акции в Credit Suisse и UBS за 136 млн. долара.


Напрежението се засилва допълнително и от съдебните искове на оцелелите от Холокоста евреи. В районния съд в Бруклин чакат реда си 18 000 ищци, които се надяват да получат от швейцарските банки общо 20 млрд. долара.


Днес никой не се наема да прогнозира изхода от


голямото надлъгване


за еврейските пари, започнало преди няколко години.


В книгата си Последният депозит израелският журналист Итамар Левин описва следната сцена - през септември 1995 година, по време на обяд в луксозен ресторант, шефовете на швейцарската банка SBS (б.а. - в края на миналата година банката се сля с UBS, което предизвика остра реакция в САЩ) предлагат на президента на Световния еврейски конгрес (СЕК) Едгар Бронфман 41 млн. шв. франка за фонда Холокост. Бронфман обещава да даде отговор по-късно.


Еврейската тактика по това време е насочена главно срещу секретността на швейцарските банки. Операцията е повече от успешна. Според изявление на генералния секретар на СЕК Израел Сингър тя е донесла на евреите допълнително 100 млн. шв. франка. Отворени са и всички т.нар. спящи сметки в швейцарските банки.


Едновременно с това лидерите на СЕК успяват да създадат


силно еврейско лоби в САЩ


Негови най-изявени представители са финансовият шеф на град Ню Йорк Алън Хевеси и сенаторът-републиканец, също от Ню Йорк, Алфонс Д'Амато, който е и шеф на банковата комисия в сената. За Хевеси е известно, че е изгубил членове на семейството си в Холокоста. За Д'Амато се говори, че е станал сенатор не без помощта на еврейските пари.


През миналата година към компанията от видни щатски политици и финансисти се присъедини и един швейцарец - бившият бодигард в UBS Кристоф Майли. Той бе уволнен от банката заради разгласяване на тайната на влоговете. После набързо замина със съпругата си за САЩ, където двамата светкавично получиха американско гражданство и политическо убежище. Както в. БАНКЕРЪ писа, Майли веднага си намери и работа по специалността - назначен е за пазач в Seagram Co., чийто шеф е президентът на СЕК Едгар Бронфман.


Следващият ход е постоянен натиск срещу швейцарските банки, за да се измъкнат възможно най-много пари. Всеки път, когато банките предложат някаква сума, еврейските лидери искат повече. Първоначално сумите бяха доста абстрактни - говори се за милиарди долари, но само пред медиите. Дори по време на Лондонската конференция за нацисткото злато през декември миналата година представителите на СЕК не споменават конкретни цифри. Тогава Швейцария е похвалена за усилията, които полага. Участниците в конференцията се споразумяват заедно да търсят глобално решение на въпроса със заграбените от нацистите злато, пари, имущество, произведения на изкуството. Поставен е и срок - работата да продължи до края на 1999 година. Дотогава трябва да бъдат готови и окончателните доклади на двете специално създадени комисии от финансисти и историци. Но


евреите не искат да чакат


толкова дълго. Още преди Лондонската конференция няколко финансови институции САЩ повдигат въпроса за бойкот срещу швейцарските банки. По препоръка на американския конгрес обаче в края на декември е обявен тримесечен мораториум върху всякакви санкции срещу Швейцария.


Истерията временно затихва. Малко преди изтичането на този срок, на 17 март 1998 г., бодигардът Кристоф Майли се обади от Берлин. Той бе пристигнал в германската столица заедно със съпругата си и един от адвокатите по колективните жалби на оцелелите от Холокоста. Според изявленията на Майли целта на посещението била да се проверят документите, с които той разполага, за заграбени от нацистите еврейски сгради в Берлин. Акцията му не намери широк обществен отзвук.


В САЩ обаче усилено се готвеха за бойкот срещу швейцарските банки. На 26 март сенаторът Д'Амато препоръча на финансистите да продължат мораториума върху бойкота до 23 април. Същия ден правителствата на САЩ и Швейцария публикуваха съвместно изявление, с което се противопоставиха на всякакви локални или държавни бойкоти от САЩ срещу швейцарските банки по отношение на жертвите на Холокоста. На 24 април не последва нищо.


Ще прехвърлим всяко пени


от скритите и плячкосани авоари - се закани Израел Сингър. - Това, което искаме от швейцарските банки и Швейцария, е да ни бъде върнато цялото откраднато през нацисткия период имущество - пари, злато, бижута и произведения на изкуството. Еврейският лидер не спомена нищо по въпроса за сградите, които Майли търси в Берлин, както и кой ще провери и открие имуществото, което не е в банките. Сингър не уточни на каква стойност възлиза искът на евреите.


Според изявления на Бронфман от същия период евреите са готови да преговарят с швейцарските банки за сума не по-малка от 1 милиард и не по-голяма от 10 милиарда.


Месец по-късно изтече информация, че искът срещу швейцарските банки Credit Suisse и UBS е за 3 млрд. щ. долара.


На 19 юни двете банки предложиха 600 млн. долара, а евреите свалиха мизата на 1.5 млрд. долара. След като се разбра, че офертата на банкерите е последна, натискът срещу Швейцария отново се засили. Първо, в американски съд беше внесена колективна жалба срещу швейцарската национална банка заради сделките й с Третия райх. Седмица по-късно Ню Йорк и Калифорния обявиха поредния бойкот срещу Credit Suisse и UBS.


Кой кого манипулира?


Според осведомени източници финансовите представители на двата щата са били предупредени от замeстник-държавния секретар Стюарт Айзенщат, че решението им противоречи на американската конституция и лесно може да експлодира в техните лица. Хевеси и неговите колеги обаче, изглежда, предпочитат да следват съветите на Бронфман.


Междувременно стана ясно, че към решението на Ню Йорк и Калифорния ще се присъединят Пенсилвания, Ню Джърси, Вермонт, Кентъки и Мериленд.


Как е възможно американски финансови институции да работят в такъв синхрон с еврейска неправителствена организация, се питат наблюдатели. Според запознати поне две от тези институции не са еврейски - финансовият представител на щата Калифорния - Мат Фонг, е от китайски произход, а този на щата Ню Йорк - Карл Маккол, от негърски.


Американските финансисти, изглежда, сами не вярват в ефекта от своите действия. В изявленията си те дипломатично избягват думата бойкот и предпочитат да говорят за санкции, чиято единствена цел е постигането на споразумение за справедливи компенсации на оцелелите от Холокоста.


Зад емоциите обаче все по-ясно прозират чисто комерсиалните намерения да се измъкнат колкото е възможно повече пари. Колко от тях ще отидат за чиновниците от СЕК, за тяхното лоби в САЩ и скъпите адвокатите, не е ясно. Еврейските лидери не публикуват информация и за това как се разпределят вече събраните в специалния фонд Холокост средства. Според запознати работата върви изключително мудно. Малцина евреи са получили парите си. Повечето едва ли ще доживеят това.


Президентът на Швейцария, депутатите от всички партии и правителството потвърдиха, че ще се противопоставят на санкциите с всички законни средства.


Държавният департамент във Вашингтон отхвърли решението за бойкот срещу швейцарските банки като неоправдано и контрапродуктивно. В официалното изявление се казва още, че подобни санкции са насочени срещу американската конституция и подписаните от правителството споразумения със Световната търговска организация. Заместник-държавният секретар на САЩ Стюарт Айзенщат призова швейцарското правителство да не реагира по-строго, отколкото е необходимо, и да не предприема действия, които могат да затруднят постигането на споразумение за компенсирането на оцелелите от Холокоста.


Преговорите обаче едва ли ще бъдат възобновени скоро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във