Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЙНАТА СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА ОПЪВА НЕРВИТЕ НА ЕВРОПА

Съединените щати и Европа са на път да се отдалечат във военно отношение толкова много, че проблемите на съюзниците от двете страни на Океана да придобият тежки политически и психологически измерения. За кризата на идентичност се говори отдавна, поне от първата мисия в Босна. Сега, след войната в Афганистан, когато американското знаме отново се вее в Кабул, невралгията на трансатланическите отношения отново започна да се изостря. Стигна се дотам шефът на НАТО лорд Джордж Робъртсън да припомня, че една постоянна коалиция е по-добра от отделните коалиции за различни мисии. Думите на Робъртсън, очевидно изпълнени с много безпокойство, бяха предназначени за партньорите отвъд Океана. След като през последните дни няколко пъти се накара на европейците, че се стискат за военните бюджети и даже нарече Европа пигмей във военно отношение, Робъртсън обърна посоката към Вашингтон, поне за да даде израз и на европейските аргументи. Ход, който може да мине като опит да се запази балансът. Според шефа на НАТО, Съединените щати трябва да направят много повече, като улеснят процеса на модернизация на европейската отбрана и намалят ограниченията върху трансфера на технологии и промишлено сътрудничество.Променливата геометрия на коалиции, както в Европа определят външнополитическия курс на американската администрация, стана особено притеснителна за Стария континент, след като президентът на Съединените щати Джордж Буш с един замах свърши две неща. Първо, изпрати в Конгреса рекорден за последните двайсет години военен проектобюджет, и второ, остави военните възможности на Европа поне на двайсет години назад в миналото. Разстоянието между Европа и САЩ може да се измери не само във време, но и в най-обикновени числа. Ако се направи тази проста аритметика, то разстоянието се оглежда в... 240 млрд. долара. Съединените щати дават 380 млрд. за въоръжения, докато всичките сили на европейските съюзници в НАТО, взети заедно, събират едва 140 млрд. долара.Между Европа и САЩ очевидно има проблеми. Те се събират в пропастта между военните бюджети, но имат и много дупки по важни външнополитически въпроси. Докато американският президент Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър си говориха спокойно по телефона за втората фаза на войната срещу тероризма, в Париж реагираха много нервно и невъздържано атакуваха външнополитическия курс на Вашингтон. В радиоинтервю френският външен министър Юбер Ведрин обвини Съединените щати в опростенчество. Той каза за радио Франс Ентер следното: Днес ние сме изправени пред заплахата от ново опростенчество - всички проблеми на света да бъдат свеждани единствено до борбата срещу тероризма. Това не е сериозно. Болката на Париж е близкоизточната политика на Съединените щати, но упреците, които дойдоха оттам, засегнаха по-голям нерв. Съединените щати действат, без да питат другите и само върху основата на собствената си интерпретация и интереси, каза още Ведрин и призова европейците да подчертаят собствената си идентичност. Не толкова шумно възропта и Италия. По време на форум на НАТО в Рим нейният министър на отбраната Антонио Мартино изрази европейските съмнения относно самостоятелните ходове на Вашингтон.Американският отговор бе даден веднага. Държавният секретар Колин Пауъл го облече в следните изречения: Правителството на САЩ не може да подчинява външната си политика на европейските интереси. Обвинението, че САЩ преследват едностранчива политика и не я съгласуват с европейските партньори, не може да бъде по-далеч от истината. Диалогът между Пауъл и Ведрин остави неприятното усещане за скандал и за подозрения, че кризата между свръхмогъщата Америка и Европа с ограничените военни възможности е концептуална. Много европейски страни не са готови например да приемат засега само словесните заплахи на Джордж Буш срещу триото Ирак, Иран и Северна Корея и искат на всяка цена във войната срещу тероризма да обвържат ООН. Американският отговор е абсолютно категоричен. Ние бяхме нападнати - каза Пол Улфовиц, вторият човек в Пентагона. - И не се нуждаем от никаква резолюция на ООН, за да се защитим. Военният министър Доналд Ръмсфелд не забравя да припомня, че най-добрата и единствената отбрана в определени случаи е просто добрата атака, а въпросът с мандата на ООН е излишен по простата причина, че става дума за самоотбрана.Обикновено в подобни дипломатически разпри играта на външна политика изисква спокойния трети, който да намали напрежението. В случая Пауъл-Ведрин по своеобразен начин влезе германският канцлер. Герхард Шрьодер ловко използва момента и заяви, че европейците ненужно се безпокоят, че Съединените щати водят на своя глава войната срещу тероризма. Струва ми се - каза Шрьодер за американското сп. Нюзуик, - че американците доста се консултират със съюзниците си. В спора Европа - САЩ индиректно се намеси и един опитен дипломат от времето на разведряването, за когото твърдят, че по време на презокеанските си полети се разминавал сам със себе си. Ханс-Дитрих Геншер рядко се обажда напоследък, но този път и при него заработиха старите дипломатически рефлекси. За Геншер Световният икономически форум в Ню Йорк и международната конференция по сигурността в Мюнхен са главните събития от края на миналата седмица. Така определени, те не означават друго освен дипломатичен опит да се събере политиката и икономиката на едно място. Всъщност това винаги е било изпитано средство за успокояване на трансатлантическите отношения. Според Геншер, днес на Запада липсва концепция, която да съчетава политическите и икономическите възможности с военната сила. Тази теза изглежда и правдоподобната формула в търсенето на старите-нови отношения, които да не позволят на света да излиза извън релси.Наблюдателите имат основание да говорят за концептуална криза. Сред аргументите е и фактът, че след Втората световна война европейците си изработиха култура на мултилатерализъм, от която не могат да се откъснат. В продължение на много години до разпада на съветската империя те удобно се наместваха в дрехите на цивилната суперсила, която е призвана за всички други оръжия освен военните. Сега обаче ситуацията е друга. Един коментатор я описа със следното изречение: Само това, което Съединените щати стовариха в Афганистан, може да напълни със сълзи очите на всеки европейски генерал или финансов министър. Съединените щати и Европейският съюз със сигурност ще продължават да спорят. Въпросът е да съумеят да съчетаят силните си страни и да намерят концепцията, за да преодолеят слабостите си. В Америка има военна мощ, а в Европа много икономика. Достатъчно основание за по-здрава трансатлантическата връзка, способна да разшири основната си спойка-НАТО.

Facebook logo
Бъдете с нас и във