Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЙНАТА ПОЧНА, ПРЕЗИДЕНТ И ПРЕМИЕР ОБЯВИХА ПРИМИРИЕ

В самото навечерие на войната в Ирак стана ясно, че българските политици пак не успяха да изиграят ходовете си и да защитят максимално националните интереси на страната. След като целият свят от месеци знае, че България е сред най-сигурните поддръжници на твърдата позицията на САЩ и Великобритания за кризата в Ирак. И след като парламентът още на 7 февруари гласува на територията на страната ни да се разположат американски военни части, а български контингент да участва във военна операция от съседна на Ирак държава. Иначе казано, след като вече изручахме жабетата, само часове преди да изтече ултиматумът на Буш за оттеглянето на Саддам Хюсеин, държавниците ни изведнъж решиха да проявят свенливост и да не допуснат името на България да бъде огласявано от Държавния департамент на САЩ като членка на коалицията за незабавно разоръжаване на Ирак. В нея, впрочем, членуват 30 държави. Така страната ни, която вече така или иначе се беше обвързала достатъчно с американската позиция и поне по този показател водеше с едни гърди пред доста държави, внезапно остана отново на опашката. Имената на 30-те, подкрепящи военните действия на САЩ, бяха прочетени от говорителя на Държавния департамент Ричард Баучър на специална пресконференция, проведена едно денонощие след ултиматума на президента Буш. България остана сред 15-те т.нар. други държави, които подкрепят операцията, но не са позволили имената им да бъдат официално огласени. В списъка на тридесетте отличници попаднаха и страни, поели далеч по-малко ангажименти към военната операция. Сред огласените са Афганистан, Азербайджан, Албания, Чехия, Македония, Турция, Румъния, Унгария, Грузия, Естония и др.Министърът на външните работи Соломон Паси обясни, че причината за отсъствието на страната ни от списъка на отличниците е в желанието на българските политици да не предприемат никакви стъпки, преди да измине поне половината от обявения от Буш 48-часов ултиматум за оттегляне на Саддам. Председателят на парламентарната Комисия по външна политика Станимир Илчев увери, че по-късно (десетина часа след изявлението на Баучър) правителството ни е реагирало и България ще бъде включена към списъка като тридесет и първата, както самият Илчев се изрази. Шефът на външната комисия обясни, че забавянето е съзнателно и е е резултат от противоречията между българските държавни институции. Искахме този път да няма формален повод за упреци, че сме избързали, поясни Станимир Илчев. Самият той обаче обясни, че за себе си няма ясен отговор защо дипломатите са предпочели да не се споменава името на държавата ни и не отрече, че причина за това може да бъде и натиск на президента Георги Първанов. Според него това забавяне няма да се превърне в проблем за страната ни и няма да я постави в по-неизгодна позиция след края на войната. По-късно президентът Георги Първанов официално обяви, че е против включването на България в коалицията за незабавно разоръжаване на Ирак и се закани, че ще направи алтернативно на премиерското обръщение към нацията. От БСП посрещнаха с възторг новината, че страната ни е останала извън тридесетте. Според Ирина Бокова било проява на цинизъм в такъв момент държавата ни да мисли за собствените си интереси.Лидерът на ДПС също прие спокойно съобщението, че България е останала извън коалицията за незабавно разоръжаване на Ирак. Според него страната ни била в много деликатна ситуация и всяко предозиране можело да окаже негативен ефект. Ахмед Доган промени позицията на ДПС още преди две седмици, когато по време на заседание на Централния съвет на движението обяви, че България е избързала с позицията си от 7 февруари. По този повод заместник-председателят на Народното събрание Асен Агов с недоумение коментира: По време на гласуването той беше в парламента и сам гласува. Нека обяви, че се отказва от гласа си.Осем часа преди изтичането на ултиматума, в 19 часа българско време на 19 март, премиерът Симеон Сакскобургготски направи обръщение към българите, в което констатира, че Ирак не пожела да се разоръжи по волята на международната общност и сам избра сериозните последици от своето поведение. Премиерът обясни, че на дипломатически език сериозните последици, предвидени в резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН, означавало само едно - военни действия. Българският министър-председател изтъкна, че оръжията за масово поразяване, които Багдад притежава, са заплаха срещу мира и сигурността и световната общност трябва да се противопостави по категоричен начин на тази опасност. Веднага след изявлението на Симеон Сакскобургготски лидерът на БСП Сергей Станишев го окачестви като неубедително и неадекватно за ситуацията. Според него решението на Народното събрание от 7 февруари не давало право на правителството да включва България в коалицията за незабавно разоръжаване на Ирак. Същата теза на следващия ден от парламентарната трибуна повтори и президентът Георги Първанов. Но все пак започването на истинските военни действия сутринта на 20 март повлия на развитието на дебата и като че ли доведе до неочакван, но оптимистичен край.Цялото правителство и министър-председателят Симеон Сакскобургготски се явиха в парламента още в началото на работния му ден. Премиерът отказа да коментира началото на военните действия, но прикани тази тема да бъде отворена отново след два месеца, когато според него ще могат да се направят по-оптимистични изводи. Това наведе някои наблюдатели на мисълта, че вероятно в телефонното си обаждане до Симеон Сакскобургготски Буш е намекнал за такава продължителност на войната. В присъствието на кабинета всички парламентарни групи прочетоха свои отделни декларации във връзка със започналите удари. По този повод Надежда Михайлова изрази огорчение, че парламентът е разединен и не може да излезе с една обща декларация. След отказа на премиера да говори народните представители единодушно решиха да поканят президента Георги Първанов да представи позицията си по кризата. Държавният глава не изпълни заканата си да направи обръщение към нацията, но се яви в сградата на Народното събрание, за да информира депутатите за собствената си позиция по кризата. Очевидно приготвено предварително, тя беше представена като абсолютно алтернативна на официалната българска позиция, формирана на базата на решението на парламента от 7 февруари 2003 година. Аз не приемам тази война, заяви още в началото на речта си държавният глава. Той обвини правителството, че е взело бланкетно решение за включването на България във войната. Изпълнението на ангажиментите по военното планиране, заложени в решението на парламента от 7 февруари тази година, не предполагаше автоматично участие във военна коалиция, поясни обвинението си Първанов. За разлика от лаконичното и делово обръщение на премиера от предишната вечер, президентът коментира по-задълбочено както позицията на България в конфликта, така и цялостните последствия за световната политика по време и след решаването на кризата. Най-интересна обаче се оказа неочакваната в този момент подкана: Особено важно е всеки, съобразно възможностите си, да направи необходимото за реактивирането на отношенията ни с арабските страни.И докато в речта си пред депутатите президентът не изненада никого, защото повтори отдавна поддържани от него тези, след нея в кулоарите на парламента Георги Първанов шокира и политици, и журналисти, демонстрирайки неочаквано единомислие с премиера и с Народното събрание. Сцената на помирението беше специално режисирана и внимателно изиграна от титулярите на трите основни държавни институции. Председателят на парламента Огнян Герджиков, придружаван от президента и премиера, подкани двамата държавни мъже да демонстрират единомислието си пред журналистите. Отзовавайки се на поканата, Георги Първанов самоопроверга собствените си думи, произнесени преди минути в пленарната зала, и отговаряйки на въпрос за обвиненията му към правителството, че е надскочило решението на парламента от 7 февруари, неочаквано заяви: Впечатлението е, че до момента правителството се придържа към решението на Народното събрание.Произнесена часове след началото на войната, тази реплика на държавния глава на практика сложи край, поне засега, на сблъсъка между Дондуков 1 и Дондуков 2. Остава да се надяваме, че примирието е трайно. Решението за него, изглежда, е взето рано сутринта на 20 март, след началото на войната. Преди да произнесе речта си пред депутатите, по обед държавният глава се усамоти за около половин час с председателя на Народното събрание Огнян Герджиков, премиера Симеон Сакскобургготски и външния министър Соломон Паси. Информирани източници твърдят, че тогава е било договорено примирието между институциите да бъде демонстрирано в кулоарите след изказването на Георги Първанов в пленарната зала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във