Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЙНАТА МЕЖДУ НАТИСКА НА САЩ И БЛЪФОВЕТЕ НА ИРАК

Въпросът трябва ли режимът на Саддам Хюсеин да бъде разоръжен има еднозначен отговор поне от 1990 г. насам. Саддам Хюсеин трябва да бъде разоръжен. Съединените щати, Европа и Русия нямат колебание и в това отношение Саддам Хюсеин няма избор. Има обаче един друг въпрос, който продължава да виси във въздуха. Спорът е дали Багдад може да бъде разоръжен с мирни средства, според европейско-руския вариант, или единствената реална възможност са военните средства, според американския вариант? В Германия, която през януари получава статута на страна, непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, продължават да твърдят, че няма да се ангажират с конкретна позиция за евентуална война срещу Ирак, ако той се постави в Съвета за сигурност. Причината, както се изрази правителственият говорител Бела Анда, е, че в Германия се водят абстрактни дебати и освен това всяко изявление във връзка с евентуален сценарий неминуемо ще се окаже неточно. Франция също поддържа позицията си, че войната не е неизбежна. Френският външен министър Доминик дьо Вилпен заяви тези дни, че международната общност се ръководи от убеждението, че е възможно политическо и мирно решение. Според него, оръжейните инспекции на ООН в Ирак протичат удовлетворително и Франция ще проучи задълбочено декларацията на Ирак по въпроса за оръжията за масово унищожение. Русия също не бърза. Външният министър Игор Иванов отново се изказа за политическо уреждане на ситуацията около Ирак.По въпроса за мирните или военните средства международната общност може да избира, както естествено и Саддам Хюсеин може да избира. Този избор за него е в тактиката да играе между истината и лъжата по метода на хлапака - дълги отговори, отложено наказание. Поне с едно прекъсване по време на операцията Пустинна буря методът на десетгодишното дете, както го описа в. Ню Йорк Таймс, не само бе възможен, но очевидно и добре използван от Саддам Хюсеин, който може да направи опит единствено в една посока - да внесе разединение и объркване. Ирак декларира оръжейните си програми в 12 хиляди страници информация. Горе-долу обемът на романа Война и мир, умножен по дванайсет. Количеството на страниците на иракската декларация е смайващо, но още по-смайващо е как за толкова кратко време Ирак успя да го подготви. Много е съмнително това да е станало само за времето, в което Съветът за сигурност на ООН полагаше неимоверни усилия и се опитваше да събере интересите на постоянните страни членки в приличния текст на резолюция 1441. Ако обаче предположим неестественото, то още след войната в Залива режимът на Саддам Хюсеин доброволно е приготвял досието на оръжейните си програми, пълнил го е с подробности. Това би означавало, че е писал по хиляда страници на година за военната си сила, която, според експертите, е отслабнала с 60 процента. Изводът от подобно предположение е, че Саддам Хюсеин през цялото време, след като през 1991 г. бе изгонен от Кувейт и принуден да сложи оръжие в покрайнините на Багдад, се е готвил не за следващата война, а как да избегне войната. Логиката на едно такова съждение е в очевидния факт, че след войната в Залива една военна конфронтация за него не означава нищо друго освен сваляне от власт. Със сигурност може да се твърди, че в това отношение американската политика за натиск и постоянна заплаха от военно нападение е успешна и даде резултати. Невероятният натиск несъмнено е дипломатически успех. Той обаче води до проблеми. Първо, за да се съкратят сроковете за изясняване на лъжата и истината, със Саддам Хюсеин трябва да се действа на принципа виновен до доказване на... вината. Съединените щати нямат друг избор, освен да проверят всичко до най-малки подробности. За тях Саддам Хюсеин е изпечен и доказан лъжец. Проблемът е, че в това трябва да бъдат убедени и съюзниците от НАТО и страните-членки в Съвета за сигурност на ООН. Второ, няма как да не се допусне в краткосрочен план Саддам Хюсеин да спечели време. Смайващите 12 хиляди страници трябва да бъдат преведени, после анализирани и накрая сравнени с разузнавателните данни. В голямата си част документите са на арабски език. Американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд сам признава, че няма начин да се разбере съдържанието на иракската декларация за пет минути и че ще бъдат нужни дни, дори седмици, за да се прецени нейната достоверност. Според експертите, анализът може да отнеме седмици и даже месеци. Време ще е необходимо и в случай, че в доклада има фалшифицирани данни, тъй като преди да се решат на военна операция, Съединените щати отново ще имат нужда от консултации със съюзниците. Съвсем неслучайно необходимостта от консултации отново бе подчертана от съветничката по националната сигурност Кондолиза Райс. В едно интервю за германския вестник Ди Цайт тя потвърждава, че Съединените щати няма да водят политика на самостоятелните ходове. Като отхвърля представата за унилатерализма на американския президент Джордж Буш, Райс обаче категорично запазва правото на Вашингтон за военна операция, при положение че Саддам Хюсеин не сътрудничи и не изпълни условията. В крайна сметка, според влиятелната съветничка по националната сигурност, Саддам Хюсеин трябва да направи това, което трябваше да направи преди единадесет години. Аз мисля, казва Райс, че всеки член на Съвета за сигурност е разбрал, че ние трябва да разоръжим Саддам Хюсеин по друг начин, ако това не стане по пътя на тази резолюция (резолюция 1441 на Съвета за сигурност на ООН). На много анализатори направи впечатление, че през последните седмици американската дипломация слага ударението повече върху разоръжаването на Саддам Хюсеин вместо на свалянето му от власт. Подчертаването на разоръжаването в езика на дипломатическата тактика е съобразена най-много с плахите европейци, които продължават да питат поне за четири неща. В Германия например опасностите от последиците на евентуална война бяха формулирани по време на една дискусия от Гернот Ерлер, външнополитическия експерт на управляващите социалдемократи, по следния начин: военната атака може да отслаби големия политически съюз срещу глобалния тероризъм, може да се стигне до неконтролирана война в Близкия изток, в която да се използват оръжия за масово унищожение, не трябва да се подценява опасността ислямският свят да се радикализира, има неяснота за бъдещето на следвоенен Ирак. Подобни въпроси продължават да мъчат и Турция, която е със стратегическо значение за евентуална военна операция и която заедно с Германия продължава в много голяма степен да ангажира американската дипломация. Анкара хем заявява, че ще подкрепи войната като крайно средство, хем иска Съединените щати да водят продължителен диалог с партньорите. Този продължителен диалог бе поискан не само по отношение на Ирак, но и за да може самата Анкара по-добре да разбере позицията на Вашингтон. Това не означава нищо друго освен опит за протакане. Както и време за ходове на турската дипломация по темата Турция и Европейски съюз. В Анкара много добре съзнават, че разстоянието между военната база Инджирлик до Брюксел може да бъде скъсено чрез американско ходатайство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във