Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЙНА НА НЕРВИ В БЗНС

С приближаването на изборите българските политици все повече заприличват на ученици от последния гимназиален клас - вълнува ги кой с кого ще отиде на абитуриентския бал, а не как ще си прекарат там. Противно на здравия разум, в различните комбинации на предизборно и следизборно съюзяване се вижда едва ли не магическо средство за преодоляване на всички слабости и проблеми на партиите. Именно тук, а не в същността на предлаганата политика се съсредоточават надеждите за надмощие и успех.Поредното политическо микроцунами в дясното пространство дойде от затегналото се вътрешно позиционно противопоставяне в ръководството на БЗНС-НС, което очевидно силно изнервя всички останали партии, стремящи се към партньорство с най-голямата земеделска организация. Спорът относно избора на коалиционни партньори ( всъщност само проявление на борбата за власт в съюза) отдавна премина в изтощителна война на нерви, в която засега нито една от страните не успява да вземе надмощие. Противниците на Анастасия Мозер не успяха да осуетят преизбирането й като лидер, но вкараха достатъчно хора в ръководните органи и освен това режисираха анкетата на конгреса, според която ССД и ВМРО са най-предпочитаните партньори. Мозер продължава да стои авторитетно начело на организацията, но не може да предотврати взимането на определени решения от управителния съвет. Като се има предвид, че мнозинството в УС не крие предпочитанията си към партията на Стефан Софиянски, силната позиция на БЗНС-НС като търсен партньор вдясно бързо започна да се променя в уязвима точка. Земеделците изпадат в положение на заложник на развоя на събитията в други партии, а в същото време другите партии разчитат на избора на БЗНС като решителен импулс за разплитане на възела от комбинации в дясното пространство. В края на краищата сме свидетели на едно мъчително зациклянеПрез миналата седмица тази порочна зависимост бе твърде очебийна: първо възникнаха конфликтите в ССД (за които упорито се твърди, че са предизвикани от намесата на Антоан Николов и Евгений Бакърджиев); това накара Софиянски да натисне своите хора в БЗНС и те миналата събота форсираха решението на управителния съвет за коалиция със ССД и ВМРО. Това пък на свой ред предизвика нервни реакции у ДСБ и СДС, да не говорим за самопредложилите се радетели на земеделското единство Яне Янев и Георги Пинчев. Оказа се обаче, че решението на управителния съвет на земеделците е не разплитане на възела, а просто поредното отлагане на казуса. Отново станахме свидетели на различни и дори изключващи се тълкувания на двата лагера. Според един от основните антимозеристи - Димитър Чукарски, БЗНС-НС ще участва в една бъдеща дясна коалиция, а това са само отделните стъпки за нейното реализиране. Със сигурност обаче земеделците желаели ядрото, около което ще се сформира тази коалиция, да е ССД-ВМРО-БЗНС-НС. Следващата стъпка е да се привлекат към коалицията и земеделските формации на Яне Янев и Георги Пинчев, обясни той. Още в събота Анастасия Мозер обяви несъгласието си с това решение и потвърди предпочитанията си към коалиране във формата от Будапеща плюс ВМРО и Гергьовден: Това за мен е една сериозна формула, но някак си другите не я възприемат. Пък и г-н Иван Костов досега не си е казал мнението по този въпрос.Мозер твърди, че резултатите от анкетата сред делегатите на конгреса на БЗНС-НС през ноември 2004-а, според която предпочитаните коалиционни партньори на земеделците са ССД и ВМРО, изразявали не трайно отношение, а създадено настроение от страна на членове на ръководството. Визирайки организационния секретар на БЗНС-НС Борислав Китов, говорителя на партията Димитър Чукарски и Румен Йончев, лидерката използва определението хора, които са готови да забравят всякакви свои принципи и са готови да влязат във всякакви комбинации, само и само да са на власт. Макар че издейства мандат за по-нататъшни разговори с Демократическата партия, ДСБ и СДС, лидерът на БЗНС призна, че след приетото в събота решение те ще бъдат повече или по-малко формални и дори в някаква степен - обидни за партньори като партиите на Иван Костов и Александър Праматарски. Затова и желанието й бе решенията на управителния съвет за коалирането на партията да бъдат взети малко по-късно, а не толкова прибързано: Ние искахме да отложим този управителен съвет с две седмици, за да проведем тези разговори междувременно и да се явим вече със становище и по тези въпроси. Но някои решиха, че не, не, не, това не може да стане, което е жалко.За изпадналия в първата тежка вътрешнопартийна криза от основаването си ССД решението на земеделското ръководство дойде като манна небесна. Стефан Софиянски го определи като първа крачка към дясно-центристката коалиция. Нещо повече, ни в клин, ни в ръкав от ССД допълниха, че ще подкрепят опитите за обединение на останалите реално съществуващи земеделски партии. На свой ред хора от партията на Костов, която предложи възстановяване на формата ОДС от изборите през 1997 г., казаха, че няма да чакат дълго. Заместник-председателят на ДСБ Веселин Методиев коментира, че решението на управителния съвет на БЗНС-НС да продължи разговорите си за широка дясноцентристка коалиция забавя идеята за създаване на коалиция ОДС. Ръката ми няма да стои дълго протегната към БЗНС-НС, обяви и Иван Костов в Габрово. В сряда ДСБ директно предложиха на БЗНС-НС и ДП проект на конкретно споразумение за предизборна коалиция, чиято цел е да се предотврати управление на БСП и да не се допусне втори мандат на Симеон Сакскобургготски. Иван Костов обясни, че проектът се базира на разговорите между трите партии от всички досега проведени срещи. Тоест то е наше общо мислене. Дадохме срок все пак да ни се отговори до края на месеца, да се знае дали ще се върви в тази посока, или не, уточни той. Въпреки разговорите със ССД, досега не ни е предложен един по-конкретен текст, който да имаме пред себе си, така че това е добре, коментира Мозер представения от Костов проект. Не закъсня и ответната реакция на ръководството на СДС. След срещата между Мозер и Надежда Михайлова (на която трябваше да бъдат обсъждани идеите за подхода към съставянето на общи листи на десните партии) лидерът на СДС отправи най-острата атака към столичния кмет от местните избори през 2003 г. насам. След като заяви, че не вижда политически, а само лични мотиви в кандидатирането на Софиянски за депутат, Михайлова допълни, че за да може човек да скочи в друго поприще или да направи заявка за друг тип доверие, той първо трябва да се е доказал там, където е. Според нея обаче кметът на София в много голяма степен е длъжник на софиянци.След като привържениците на коалицията със ССД и ВМРО взеха инициативата и направиха първи ход с решението от събота, Мозер имаше два варианта на действие. Първият - да се опита да се противопостави открито, което означаваше да предизвика труден за спечелване сблъсък. Вторият бе да остави противниците си да консумират последиците от инициативата си предвид стремителния негативен развой на процесите в ССД. Тя избра втория вариант. Задълбочаването на проблемите около Софиянски и ССД вероятно ще докажат правилността на тактиката на Мозер. Ясно е, че Софиянски става все по-нежелан партньор в дясната коалиция, а и самият той губи почва под краката си, губейки доскорошни верни последователи, а и финансовата си опора. Скоро може да се окаже, че коалирането с него ще бъде неизгодно, а дори и невъзможно. Тогава Мозер ще постигне с един удар две цели - от една страна, ще има много по-голям шанс да осъществи своите проекти за коалиране на БЗНС, а от друга страна, ще нанесе тежък удар на вътрешнопартийните си противници.Позицията на Анастасия Мозер се засили чувствително, след като парламента прие ветото на президента Първанов върху закона за политическите партии и същевременно се очерта негласно съгласие ремонтираният закон да влезе в сила през септември, т.е. след парламентарните избори. Това означава, че съдебна пререгистрация на партиите сега няма да се прави и снема напрежението около собствеността върху името БЗНС, а оттук и необходимостта от изнервящи и непродуктивни преговори с инатящите се земеделски перца и крилца. Лидерът на БЗНС няма накъде да бърза и залага на спокойното и търпеливо преследване на целите си. Всъщност единствената печеливша карта във войната на нерви са... здравите нерви и търпението. Оттук до самите избори, който от политиците в България, и особено в дясното пространство, покаже самообладание и издържи на напрежението, той ще спечели най-много. Или ще загуби най-малко.

Facebook logo
Бъдете с нас и във