Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЕННОПРОМИШЛЕНИЯТ КОМПЛЕКС Е ВСЕ ТАКА НЕПРИЛИЧНО НАВЕДЕН


Около българската оръжейна индустрия, която отдавна
стои на течение, взе да подухва поредният променлив
вятър. От десетина дни главно управление Отбранителна промишленост
в Министерството на промишлеността се сдоби с нов началник на
име Лъчезар Стойков. Досегашният шеф на управлението Божидар Пенчев
пък вече ще е личен съветник на вицепремиера и промишлен министър
Александър Божков по всички въпроси, свързани със специалното
производство и Военнопромишления комплекс (ВПК). А както научи
в. БАНКЕРЪ, пак преди десетина дни, в Сопот се е провела
отговорна среща, на която са обсъждани съдбините на едно от основните
звена на комплекса - известните Вазовски машиностроителни заводи
(ВМЗ). Известно е също, че от пролетта насам над изпълнителния
директор на това дружество Ангел Писков виси заплахата за уволнение.
Споровете около неговата ефективна управленска дейност доста се
поизостриха след оръжейния търг, проведен през май в Турция, за
който в. БАНКЕРЪ писа подробно в броя си от 28 септември
тази година. Накратко казано, от продажбата на сопотските специални
изделия чрез посредничеството на фирма Тератон тогава
вместо печалба ВМЗ реализира загуба. Въпреки че в средата на септември
лично министър Божков посети дружеството, за да се запознае на
място с неговите проблеми, все още никой не е казал чисто или
нечисто е играл изпълнителният директор на ВМЗ в турската сделка.


Според отчетите в момента най-тежкият камък в затъналата
икономическа каруца на Вазовските заводи е кухата печалба в размер
на 15.8 млрд. лева.


Тя е формирана през 1996 г. по времето, когато шеф
на Металхим холдинг е Илия Гунчев - тогава той въртеше
и управленското кормило на ВМЗ. Сегашното ръководство на дружеството
твърди, че печалбата е получена в резултат на заприходени
на склад, но непреоценени материали и готова продукция. Сумата
на дължимия данък върху отчетения преди две години положителен
финансов резултат междувременно набъбна до близо 8 млрд. лв.,
но и досега не е внесена в бюджета. А на него сопотските заводи
дължат общо 26.6 млрд. лева.


Ръководството на ВМЗ е направило опит да реши проблема
и е получило необходимото висшестоящо


позволение за разсрочено плащане на данъците


Но дори и при тази ситуация лихвите пак си текат
и въпросът на оръжейните ни заводи на практика изобщо не се урежда.
Затова новото им предложение е задълженията на дружеството към
бюджета да бъдат отсрочени за три години, през които не се начисляват
лихви. Както твърдят от оръжейната фирма, ако това предложение
не се приеме, Вазовските машиностроителни заводи по всяка вероятност
ще влязат в черния ликвидационен списък. Въпреки че от 31 март
1997 до 30 септември тази година дружеството е успяло да погаси
към бюджета, към банки и доставчици 28.5 млрд. лв. от дълговете
си.


Освен решаването на тези тежки парични проблеми Вазовските
заводи в Сопот безплодно чакат да се изпълни и решението на Министерския
съвет от март тази година, според което би трябвало отдавна да
са обезсилени


акциите на оръжейната шапка Металхим холдинг


в нейните дъщерни дружества от системата на Военнопромишления
комплекс. Холдингът продължава да държи 53% от капитала на ВМЗ.
А единственият начин, според сопотчани, да започне някакси реалната
приватизация на местните заводи, е холдингът да джироса най-сетне
тези акции в полза на промишленото министерство. За съжаление
тази уж предстояща от седем месеца операция си остава във висящо
положение; структурната реформа във ВПК боксува и в бранша витаят
всякакви слухове. Според един от тях се подготвяло уволнението
на сегашния шеф на Металхим холдинг Стефан Улев. Ако
тази коридорна информация изпълва оръжейниците с малка
доза оптимизъм, същото не може да се каже за следващата с подобен
характер. Браншовиците са разтревожени от някаква предстояща промяна
в законовата уредба, регламентираща


контрола върху търговията и притежанието на оръжие


боеприпаси и прочие специални изделия. Твърди се,
че промените били подготвени изцяло под чуждестранно давление
и така в крайна сметка щял да се удари ключът на ВПК
и на българската военна промишленост. Както съобщиха за в. БАНКЕРЪ
от Междуведомствения съвет към МС по въпросите на ВПК и мобилизационната
готовност на страната, при тях няма информация за подобно законотворческо
начинание. Но по-добър ред сред лицензираните оръжейни търговци
бил наложителен. Експертите не крият, че в този бизнес българските
участници освен добри печалби за себе си реализират и доста гафове,
от които


сериозно страдат държавните интереси


Подробности по тази тънка тема обаче
не се дават. По силата на Закона за държавната тайна военнооръжейните
афери трайно остават под защитната секретна завеса. В същото време
стратегическият уж Военнопромишлен комплекс се товари с огромни
дългове и няма дори цент за иновации, без които е обречен. Ако
неофициалната крайна цел на темите табу в този бранш
е такава, то тя е напълно оправдана. Все пак и без журналистически
намеси конкурентите на вехнещата българска военна индустрия бързо
научават за търговските ни фалове. С подобни изпълнения се попрочу
и самото военно министерство. Неговото специализирано управление
за материално-техническо снабдяване също е в групата на лицензираните
оръжейни търговци. В момента управлението се ръководи от полковник
Йордан Пенков. Както е известно обаче, двама от неговите предшественици
- полковниците Попински и Гергински, прилично полежаха в следствения
арест. Заради


прословутата албанска сделка


пол. Попински прекара там почти две години. Но е
интересно да се знае дали към днешна дата е разрешен най-важният
от казусите по тази сделка. Шумът около нея бе породен от изчезването
на един камион от пратката със специална продукция, предназначена
за Албания. Акредитивът по нейното плащане бе открит от албанските
купувачи в белградска банка и, според запознати, бил на името
на задържания началник на управление в Министерството на отбраната.
Същите познавачи твърдят, че за да си получи парите, министерството
е предлагало на белградската кредитна институция да й бъде доведен
на крака титулярът на акредитива, но банкерите отговорили, че
със следствени клиенти не общуват. Как е излязло военното министерство
от нелепата ситуация - то си знае. Във всеки случай в оръжейния
бранш се твърди, че ведомството със сигурност е изпуснало други
пари, вложени преди около три години като гаранция за участие
в индийски оръжеен търг. Там


нашите военнотърговски спецове


така подбили цените, че ударили под пояса руския
участник и спечелили търга. Обаче продукцията за индийската доставка
трябвало да се купува тъкмо от Русия, откъдето им отвърнали на
удара - поискали неимоверно висока цена за специалните изделия.
Така нашите спецове се отказали от сделката и като неизправни
доставчици загубили паричната гаранция, депозирана в Индия. Такива
са пикантните приказки около опасната оръжейна Шехеразада.
Към тях нелицеприятно се допълват и кулоарните приказки, ширещи
се из отбранителното министерство, че снабдителното управление
било замесено в


нова скандална търговия


по доставката на специални изделия - този път за
нуждите на българската армия. Светлина върху деликатната тема
хвърля началникът на управление Снабдяване и търговия
в Министерството на отбраната полк. Йордан Пенков. (Интервюто
с него поместваме отделно на стр........) А по-добре би било недобронамерените
колеги на полк. Пенков, вместо да разказват черни
приказки на ухо, да уредят батака около руските лицензи
за специалното производство във ВПК. С проблема от руска страна
се занимава РОСВООРУЖЕНИЕ, а от българска - Армимекс,
но дали с общи усилия са докарали нещата поне до кривата
круша, засега не се казва. Междувременно нашите оръжейни
асове от рода на ВМЗ - Сопот, успешно внедряват високите
технологии за производството на маратонки и... ходят боси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във