Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЕННОИКОНОМИЧЕСКИЯТ БЛОК ПРЕМИНАВА НА ИЗКУСТВЕНО ДИШАНЕ

За разлика от шумните публични спорове за и против НАТО, които дълго време атрактивно запълваха парламентарното пространство, подготвителните мероприятия по присъединяването на България към евроатлантическите отбранителни структури са съпроводени от тих кабинетен труд. В резултат на експертно-чиновническата мисъл, закипяла от средата на миналата година насам в няколко важни държавни ведомства, на бял свят се появиха и няколко не по-малко важни работни документа. На първо време, макар и отчасти, те покриват белите полета и липси в националната политика - военната доктрина, стратегията, гарантираща сигурността на страната и концепцията за преструктурирането на военнопромишления отрасъл.


В началото на февруари идейният проект за генералния ремонт на ВПК и смяната на собствеността в предприятията, произвеждащи специална продукция, бе представен на вицепремиера Александър Божков, същевременно и промишлен министър и председател на Междуведомствения съвет по въпросите на ВПК и мобилизационната готовност на страната. Вестник БАНКЕРЪ (бр. 8/1998 г.) изложи основните постановки в доклада изготвен под ръководството на заместник-министъра на отбраната о.з. ген. Симеон Петковски и заместник-министъра на промишлеността Стефан Ставрев. Оказва се обаче, че въпросният работен документ на практика ще определи по-нататъшната съдба не само на ВПК, а и на Военноикономическия блок (ВИБ) на Министерството на обраната. В този смисъл по-подробното представяне на проекта никак не е излишно, независимо от обилното количество общи усукани приказки от рода на:


Развитието на отбранителната производствена компетентност зависи от възможностите за продуктово-технологичен трансфер от САЩ, Русия и развитите европейски страни. Единствената възможност за такъв трансфер е намирането на стратегически инвеститори с интереси при приватизацията на отбранителната промишленост... Приспособяването към стандартите на НАТО и включването в цялостния процес на европейска, политическа, военна и икономическа интеграция изисква възприемането на мениджърска иновация, задължително условие за което е ускореният реинженеринг на капиталовата структура на отбранителното производство.


Наред с множеството подобни констатации, гениално откриващи водомера е направено и признанието, че работният документ дава само краткосрочна организационно-методическа рамка за преструктуриране и определяне на държавното участие в отбранителната промишленост на страната. Според същата рамка всички ЕАД-та от системата на ВПК трябва да се модифицират в АД-та, като държавата запази 34-процентно присъствие само в шест от тях - в Арсенал ЕАД, ВМЗ АД, Дунарит АД, Електронпрогрес ЕАД, Трема АД и в Металхим холдинг ЕАД. Отбелязано е още, че целта на определянето и поддържането на държавни квоти в капитала на тези предприятия е с икономически средства там да се гарантира пазарно поведение, съответстващо на националните интереси за сигурност. Казано с прости думи, хем да се произвежда въоръжение и бойна техника, хем да се спазват поетите от България международни ангажименти. Как ще се изпълни тази задача с повишена трудност в условията на повсеместна декапитализация на дружествата от специалния отрасъл - един Господ знае. Все пак експертната работна група, изработила проекта за промени, е отчела сложните моменти около осигуряването на мобилизационната готовност на страната и запазването на ключовите производствени мощности в оръжейната индустрия. В документа е записано, че:


Предлаганото организационно и капиталово преструктуриране ще доведе до значителни промени в мирновременните и военновременните производствени способности на предприятията. Това ще изисква наложителна преоценка на военновременните задачи на дружествата и необходимите за тяхното изпълнение военновременни мощности.


Кой, кога и как ще я прави тази преоценка, съчетавайки я и със задаващите се на хоризонта приватизационни процедури, явно е друг въпрос, обект на друга по-висока компетенция. Междувременно 16 предприятия от системата на ВПК засега някакси сами все още удържат наличните си ключови производствени мощности. А както е посочено, с такива разполагат дружествата - ВМЗ - Сопот, Пима - Монтана, Арсенал - Казанлък, Дунарит - Русе, Върбаново - КПЗ - с. Царева ливада, Агротехника - Карлово, Трема - Трявна, Аркус - Лясковец, Механика и монтаж - Севлиево, Струма - Сандански, Импулс - Габрово, Оптикоелектрон - Панагюрище, Бета - Червен бряг, Леко Ко - Радомир, Еко ел - Плевен и Мусала - Самоков. Преобладаващата част от тези предприятия без всякакви ограничения и блокиращи държавни проценти ще бъдат пуснати на приватизационния пазар. В същото време, пишат експертите, всички съставни звена от стратегическата верига ВПК са изложени на шест фатални риска - в резултат на декапитализацията да променят предмета си на дейност, да разрушат съществуващите помежду им продуктово-технологични връзки, да загубят военновременни производствени и ключови отбранителни мощности, пазарни позиции, производствена компетентност и възможност за надеждно изпълнение на текущите вътрешни поръчки.


Само едно предприятие би могло да се размине с изредените опасности, ако се възприеме предложението на експертите Еко ел - Плевен, да остане сто процента държавна собственост. Идеята е да се съхранят изградените там уникални съоръжения, лаборатории и стендове за регулировка, изпитания и еталониране на военна, дозиметрична и радиохимична апаратура, като дружеството се обособи в Национален метрологичен център. Останалите дружества от системата ще чакат евентуалното изпълнение на множеството заключителни препоръки, направени от авторите на проекта за преструктуриране на оръжейния бранш. Освен всичко друго те предлагат да се преразгледат основно отговорностите и задачите на всички правителствени институции, участващи в регулирането на отбранителното производство. Наред с Министерския съвет, под чиято егида действа Междуведомственият съвет по ВПК и главното управление Държавен резерв, и наред с Генералния щаб на българската армия, в отговорната група е включен и Военноикономическият блок (ВИБ) на отбранителното министерство, известен още като МО 2. Странното обаче е, че точно този блок, според същия проект, а и според други специализирани анализи, всъщност се изпразва от реално съдържание. В момента на върха на неговата структурно-организационна пирамида стои заместник-министърът на отбраната о.з. генерал-лейтенант Симеон Петковски, подпомаган от солиден по количество апарат от заместници и сътрудници. Под главната шапка пък се нареждат четири мастити управления и един отдел с ранг на управление. Най-важно от тях е управлението Военна промишленост (ВП), командвано от ген. Драгомир Иванов, към което се числят две поделения - интендантското обслужване на армията и военноремонтните заводи. Първото поделение от миналата година практически е извадено от ВП, защото е преобразувано в търговско дружество, като в директорския му борд е включен и заместник-министър Петковски. А в работната концепция за преструктурирането на отбранителната промишленост е записано, че и военноремонтните заводи ще стават ЕАД-та


Това означава, че от основното управление ВП, оправдаващо и името на Военно икономическия блок, на практика не остава нищо. Аналогична ситуация се очертава и за следващото управление от системата на блока - Снабдяване и търговия. Според вътрешноведомствената програма за реформи в Министерството на отбраната то също подлежи на преобразуване по смисъла на Търговския закон. Решението е резонно, защото това управление, предназначено да подсигурява армията с нужните й количества оръжие, боеприпаси и военни материали, по нищо не се различава от известните Кинтекс, Армимекс и прочие държавни, но цивилни оръжейни търговци.


Най-любопитна е обаче преплетената конфигурация на последните две управления от системата на икономическия блок - Научно техническо осигуряване на отбраната (УНТОО) и Инспекцията за държавен контрол и сертификация на военна и специална продукция. Инспекцията е гарнирана и с районни военни инспекторати, а основната й задача е да окачествява и приема продукцията, произвеждана във ВПК за нуждите на армията. Като оставим настрана факта, че по финансови и други причини този род производство трайно се свива, но не и солидният отряд от военни ОТК-та по места, следва да отбележим, че в научно-техническото управление също се занимават с контролна дейност. За тази цел то е снабдено с цели две поделения - Централна лаборатория за измервателна техника и Военни представителства в институтите на промишлеността. В лабораторията се проверяват измервателните прибори, използвани в армията, т. е. и уредите, с които си служат както военните инспектори, базирани из предприятията на ВПК, така и военните представители в институтите на промишлеността. Неизвестно защо всичките тези специалисти вместо под една стоят под три козирки. Но най-нелепото е, че никой и не координира общата им дейност. Военните представители в малкото останали научни институти на ВПК имат задачата да следят за качествата на специализираните изделия, разработвани там. А ако подобна разработка по чудо стигне до серийно производство, сиреч до заводите от комплекса, представителните наблюдатели от УНТОО си измиват ръцете и предават щафетата на колегите си от Инспекцията за държавен контрол.


Смислен или безсмислен труд кипи из управленията на Военно икономическия блок - тази преценка може да направи единствено неговият пръв ръководител - запасният генерал Петковски. Пак той може да каже доколко са основателни твърденията, че четиридесетината служители от управление Научно-техническо осигуряване на отбраната (УНТОО) изпълняват ролята на развален телефон препредавайки получените от Генералния щаб задания на трите си нисходящи поделения - на Военния научно-технически институт, Централната измервателна лаборатория и на цитираните вече военни представителства в цивилните научни институти. Във всеки случай основната задача на самото управление е ежегодното планиране на военно-техническата политика на Министерството на отбраната. На практика това означава, че управленската шапка трябва да предвиди какви поръчки със съответното финансово обезпечение ще се договорират с ВПК и кои ще се възлагат на военния институт. Вътрешноведомственият анализ на тази дейност обаче регистрира грешни ходове и в двете посоки - както в определянето на приоритетите, така и в раздаването на парите. Информация за подобни фалове на шефовете на УНТОО в.БАНКЕРЪ даде още миналата година. Но явно и досега ничия съвест не се е разтревожила от провала на научната тема Мургаш. За нейната разработка в последните шест години са похарчени над един млн. щ. долара, като планираният военен компютър необходим на армията и до днес го няма. Не е пропусната и темата с кодово име Обхват чието завършване, свързано с модернизацията на специално съоръжение по случайност, съвпада с излизането му от въоръжение(?!) За реализирането на безсмисленото начинание, далновидно планирано от ръководния екип на УНТОО, преди две години е създаден нарочен институт. Научното звено, към което продължават да текат финансови средства по обречената тема, сега вегетира в системата на финансово закъсалия консорциум Електрон.


Междувременно статистическите данни на отбранителното министерство показват, че в дългия и изключително труден за системата период от ноември 1992 до октомври 1997 г., армейската наука все пак се развива. Допреди три години специалистите работят сравнително нормално и разработките им стигат до серийно производство. После обаче започва системно намаляване на планираните и осигурените средства за научноизследователска и опитно-конструкторска дейност в българската армия. От 1995 г. насам в УНТОО била възприета практиката да се предвиждат средства само за научни изследвания, без да се планират пари за внедряването на разработките в серийно производство. Така значително количество от тях морално остаряват, а скромният армейски бюджет излишно изтънява


Въпреки явните трудности около планирането ръководният екип на научнотехническото управление се е нагърбил и с нормотворческа дейност. Според съчинения от него Правилник за научно изследователската и опитно-конструкторската дейност по въоръжението и техниката в българската армия УНТОО в качеството си на основен орган в МО героически поема цялата отговорност по планирането, ръководството, координацията и контрола върху посочената по-горе важна дейност. А най-интересното в този правилник е как се регламентира конкурсното начало в системата и как са разпределени отговорностите по приемането на специалната продукция. Казано е, че конкурсите по възлагането на научно-технически и конструкторски разработки се провеждат по две процедури - открита и закрита. При отворени врати се организират състезанията за програмите без секретен характер, за секретните вратите се притварят. Казано е още, че при закритите конкурсни процедури не някой друг, а УНТОО изпраща покани за конкурсно участие най-малко на двама кандидати. Резонните на пръв поглед правила обаче тревожат специалистите от бранша. Те твърдят, че при такъв регламент не е изключено управлението да избере и най-големия некадърник и да финансира неудачни разработки. Подобна ситуация, уточняват познавачите, се е създала около проваления конкурс, проведен по времето на военния министър Валентин Александров, за закупуването на специална разузнавателна техника. По формални причини тогава шефовете на УНТОО са дисквалифицирали по-добрия кандидат в лицето на израелската фирма Тадиран и на тепиха е останала една австрийска компания с далеч по-слаби възможности. Не е възможно, обобщават опонентите на правилника, конкурс с международно участие да се провежда по закрита процедура. Според тях офертите трябва да се изпращат до всички потенциални кандидати и работа на специализираните служби към МО и МВР е да пресеят чистите, а не шефовете на УНТОО да преценяват кой е икономически шпионин и кой не е. Защото зад паравана секретност а приори се залагат комисионно-корупционни изкушения. Съвсем пресни намеци в тази посока се появиха миналата седмица в централния печат. Смущаващото заглавие Чужди спецслужби ни предупреждават за корупция в Министерството на отбраната бе свързано с перипетиите около обявения международен конкурс за полева цифрова интегрирана свързочна система по натовски стандарт. С такава система трябва да се оборудва елитната българска армейска бригада, която получи одобрението на евроатлантическия блок да участва в състава на многонационалните сили с умиротворяващи функции.


Преговорите с чуждестранни фирми по закупуването на необходимите съоръжения обаче започват далеч преди обявяването на задължителния международен конкурс. Инициатори на деловите разговори са експертите от свързочното управление към Генералния щаб. Твърди се, че рамо на договорките е ударил и заместник-министърът по военноикономическите въпроси на МО о.з. генерал Симеон Петковски, който без разрешението на военния министър Ананиев през юни и август миналата година е издал две заповеди за експертни оценки за закупуването на техниката без търг. След заповедта на министър Ананиев от ноември 1997 г., разпореждаща сделката да се осъществи чрез международен конкурс, заместник-министър Петковски отменя своите неправомерни наредби. Кой е виновен за тези циркови изпълнения в едно сериозно ведомство каквото е отбранителното, засега не се знае. По правило съмненията за комисионни интереси трудно се поддават на доказване. През миналата седмица в. БАНКЕРЪ потърси за коментар по горещите военни теми зам.- министъра на отбраната о. з. генерал Симеон Петковски. Поради натоварената му програма обаче срещата не се състоя. Но във връзка със споменатия вече международен конкурс за закупуване на свързочна техника на 5 март тази година в сградата на Военноикономическия блок на МО в малко странна атмосфера се проведе друга среща. Без да проявяват особена активност, българските военни експерти предимно слушаха съветите на тримата специалисти от Борда по консултации и комуникации на НАТО как да се изготвят изходните задания по търга и как трябва да изглежда в завършен вид българската оферта за закупуване на специалната техника. Запознати с кухнята на това натовско посещение обясняват вялия ход на работната среща с факта, че повечето от българските участници в нея имали интерес преоборудването на нашите армейски свързочници, за което са предвидени около 54 млн. щ. долара, да става без широки конкурси. С други думи, чуждестранното експертно присъствие не било повод за масово ура в средите на МО. Може би защото освен всичко друго натовските стандарти на работа никак не се връзват с експертните методи, прилагани на българска територия при приемането на специална продукция от местно производство. Според вездесъщия правилник на научно-техническото управление (УНТОО) към Военноикономическия блок на МО специзделията са разделени на две групи - А и Б. В първата влизат изделията, приети на въоръжение в българската армия, а във втората - продукцията на ВПК, която армията няма намерение да купува, и всъщност е предназначена за износ. Любопитното е, че изделията от група Б подлежат на разработване, изпитване, приемане на въоръжение и внедряване в производство, но в същото време, както е записано в регламента:


МО не носи отговорност за перспективността на технико-тактическите характеристики на изделието, за неговата конкурентоспособност и за ефективността на изразходваните от възложителя финансови средства.


На практика тази йезуитска постановка удря по реномето на ВПК. Защото в световната оръжейна търговия е наложено правилото да се купува стока, влязла на въоръжение в армията на съответната страна производител. Това е и най-надеждната гаранция за качеството на продукцията. А текстът в правилника на УНТОО е за строга вътрешна консумация, той не е известен на потенциалните купувачи на българска специална продукция. Тях явно съвсем съзнателно ги заблуждават - казва им се, че стоката е приета на въоръжение, но не им се казва, че приемчикът не носи отговорност за качествата й. А когато лъснат дефектите на подобни изделия купувачите ще са загубили, не дай Боже безвъзвратно, и доверието си към елитните спецпродукти от група А, които действително се използват от българската армия. Андрешковските ходове на научно-техническото управление едва ли са полезни на Военноикономическия блок. Но тъй като на практика това е единственото звено, което здраво се е зацепило в организационната структура на същия блок, заместник-министър Петковски може би ще позакърпи пукнатините. Междувременно модернизацията на българската армия и реформите в отбранителното министерство все някакси ще вървят. А зад някой ъгъл току-виж се появило в едър план и НАТО.

Facebook logo
Бъдете с нас и във