Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОEНННИЯТ ЗАВОД ЧЕРНО МОРЕ СЕ РАЗМИНА С ЩАТСКИЯ АС ЛИТЪН

Горещият приватизационен сезон, открит през тази зима в курортната варненска акватория, продължава да създава главоболия на вицепремиера и министър на икономиката Петър Жотев. Наред с все по-атрактивните баталии около продажбата на апетитните Златни пясъци и все още неясното бъдеще на банкрутиралата Варненска корабостроителница на дневен ред сега излизат и тежките проблеми на военния завод Черно море. Както научи в.БАНКЕРЪ, вечно недоволните синдикалисти от централата на Подкрепа са изпратили на 23 март ултимативно искане до министър Жотев, в което между другото се казва:


Във връзка с изпълнението на ангажиментите, поети от правителството в актуализираната Програма 2001, настояваме незабавно да освободите членовете на съвета на директорите на Черно море ЕАД - Варна, превърнали с лошото си управление структуроопределящотото дружество от системата на Военнопромишления комплекс във второразредно предприятие.


Направен е и изводът, че ръководството на завода очевидно е намерило свои покровители в бившето промишлено министерство. Като доказателство за това са посочени решенията, взети на заседанието на подотрасловия съвет за тристранно партньорство, проведено на 17 юни миналата година във Варна под председателството на началника на Главно управление Специално производство в Министерството на промишлеността Лъчезар Стойков. Г-н Стойков сега е шеф на същото управление в новото Министерство на икономиката.

Въпреки

тежкото финансово-икономическо състояние

на варненското дружество, натрупало дългове от над 3 млн. лв., от които 1.6 млн. към Националния осигурителен институт, на въпросното заседание били приети решения, замазващи сериозността на проблемите. Така на практика била дадена зелена светлина за по-нататъшното затъване на предприятието. Декапитализацията му се задълбочила и към днешна дата задлъжнялостта на фирмата набъбнала на 4 млн. лв. - от тях 1.7 млн. лв. дължими на бюджета и 1.4 млн. лв. на социалното осигуряване. По-тревожно е обаче твърдението, че най-големият наш завод, специализиран в производството на корабни радари и системи и въртял навремето далеч по-мащабен бизнес от този на Варненската корабостроителница, явно безвъзвратно е проиграл шансовете си да заеме някакво престижно място на световните пазари.


В предоставената на Петър Жотев информация е посочено, че от 1986 г. Черно море работи в тясно сътрудничество с холандския филиал на

известната американска компания Спери Марин Системс

Благодарение на това партньорство в номенклатурната листа на българския военен завод се появява радарът МК3217R, произвеждан дотогава от японската фирма Токио Кейки. От 1992 г. в производството на Черно море е внедрена собствена разработка на нов радар тип МК42R, който освен че предизвикал голям интерес на европейските пазари, направил пробив и отвъд океана.


През 1997 г. в мениджмънта както на Спери, така и на Черно море настъпват радикални промени. Чуждестранната компания, заедно с английския производител на радионавигационна апаратура Ракал Дека, стават собственост на американския гигант Литън Марин Системс - номер едно в аерокосмическата и военната индустрия на САЩ. Във варненския завод пък е назначен нов директорски борд, начело на който застава изпълнителният директор Петър Милков. Но промените не помрачават

дългогодишното българо-американско сътрудничество

Нещо повече, то е оценено като ползотворно и пред варненското предприятие се откриват нови хоризонти. Литън възлага на английския си филиал Ракал Дека, преименуван след покупката на Дека Марин Дивижън, целия бизнес на Стария континент. От своя страна, познавайки добре възможностите на Черно море, шефовете на филиала депозират пред ръководството на дружеството твърде изгодна оферта. Те предлагат да инвестират в българския радиозавод над 20 млн. щ. долара за производство на модерни компоненти за радари, както и за внедряването на нов модел радиолокационна апаратура. Предвижда се усвояването у нас на новия радар Бридж Мастър, разработен от Дека Марин Дивижън. За уточняване на подробностите около бъдещия бизнес екип на Литън се подготвя да посети Варна, като там предварително е изпратена цялата техническа документация за новото изделие Бридж Мастър.


И наистина, на 1 юли 1997 г. в черноморската ни столица пристигат Кларк Греъм, изпълнителен директор на Литън Марин Системс, колегата му Реми Хаасдайк, директор на компанията, отговарящ за Европа, и Малкълм Брус, шеф на английския филиал Дека Марин Дивижън. Тримата чуждестранни топмениджъри се срещат с ръководителите на две български фирми - на Черно море- Варна, и на Електронекспорт - София.

Интересите на военния завод

отстояват изпълнителният директор Петър Милков, Иван Александров и Росен Иванов. Електронекспорт пък е представляван от шефа на варненската му кантора Димитър Арабаджиев и неговия колега от софийската централа Марин Маринов.


Според доклада на управителя на Електронекспорт инж. Георги Белчев, изпратен на 21 юли 1997 г. в промишленото министерството, на срещата с американците подробно са обсъждани две основни теми. На първо място, са анализирани възможностите на Черно море да започне производството на радари и друга морска електроника по техническите изисквания и стандарти на Литън Марин Системс. Втората, при това по-интересна дискусия, била свързана с идеята за учредяване на джойнтвенчър между авторитетната американска компания и българските фирми Черно море и Електронекспорт. Като база за съвместния бизнес било решено да се използва развиваното от Черно море производството на граждански радари. На практика представителите на Литън Марин Системс не само очертали сферите на бъдещето сътрудничество с българските производители, но и ясно заявили намеренията си да участват в

задаващата се приватизация

на варненския военен завод. За тази цел през лятото на 1997 г. шефовете на Черно море, начело с Петър Милков, били поканени да посетят английския филиал на компанията - Дека Марин Дивижън. Ако се вярва на информацията, изпратена сега на министър Жотев, резултатите от това делово посещение били трудни за описване. Цените за производство на отделни радиолокационни прибори и компоненти, които българските мениджъри предложили на спецовете от Дека Марин Дивижън, направо стъписали англичаните, защото били шест-седем пъти по-високи от тези в самото Обединено кралство. Представителите на авторитетната компания били впечатлени и от ниската организационна култура и компетентност на ръководния екип на Черно море и в крайна сметка оценили евентуалното коопериране с българския завод като твърде рисковано. Провалът на начинанието, пишат синдикалистите, е главозамайващ и труден за възприемане. Само за 1997 г.

пропуснатите ползи

се изчислявали на около 4 млн. щ. долара, а за 1998-а и 1999 г. - по 10-15 млн. щ. долара. В дългото изложение, адресирано лично до вицепремиера Жотев, е направено следното финално обобщение на резултатите от управленските умения, демонстрирани през последните три години в Черно море - Варна:


Пропуснати възможности за пълно натоварване на производствените мощности и осигуряване на поръчки за години напред. Проигран шанс да се изплатят дълговете на дружеството, което отдавна би могло да излезе от списъка на 100-те най-губещи фирми в страната. Лишаване на държавата от сериозни валутни приходи. Отблъснат е сериозен стратегически инвеститор в лицето на компания от ранга на Литън. Сега, когато България води преговори за членство в ЕС, Черно море ЕАД безславно напуска пазара на този съюз, където всъщност отдавна беше.


Дали министър Жотев ще се впечатли от така описаната бизнескартинка във военния радиозавод и какви мерки ще вземе за нейното разведряване, още не се знае. Може само да се предполага, че при посещенията му във Варна и той е подочул ширещите се там злонамерени приказки, че зад провала на изгодното сътрудничество с американците от Литън стояла

руско-украинската мафия

завзела сенчести позиции в черноморския ни град.


Добрата новина е, че в цялата тази история все пак има и печеливши - производителите от радиозавода в Разлог, където Литън започна реализацията на идеите си за развитие на ново радиолокационно производство у нас. А за Черно море единствената по-розова надежда днес е приватизацията. През миналата година в предприятието бе сформирано и задължителното при такива случаи РМД. Може би за по-авторитетно то е със софийска регистрация и офисадрес в столичния квартал Люлин. За председател на надзорния съвет на Черно море-2001 АД е определен изпълнителният директор на варненския завод Петьо Йорданов Милков. РМД-то е учредено с капитал от 53 620 лв., но както се жалват редовите кадри от завода, те можели да си купят само по три акции с номинал по 10 лв. всяка. За шефовете таванът бил по 100 броя акции.


Всъщност, както му е редът, размерът на придобивките трябва да съответства на размера на отговорностите. А за мениджърите на Черно море те никак не са малки - загиващ бизнес, липса на пазари, финансови загуби, растяща задлъжнялост...

Четете още

Банкеръ Weekly

СКАНДАЛЪТ С ВОЕННИЯ ЗАВОД ЧЕРНО МОРЕ СЕ ГОТВИ ЗА СКОК

Суматохата около ключовите сделки БУЛБАНК и БТК запрати в глуха линия редица по-дребни, но здраво зациклили приватизационни процедури. За съжаление в тази... Още »
Банкеръ Daily

Публикуваха нов списък с цесии и прихващания в КТБ

Издателите Петьо Блъсков, Мартин Радославов и Недялко Недялков са цедирали сериозни суми Още »
Банкеръ Daily

Радан Кънев: До март правителството може и да падне

"В момента, в който ДСБ излизаше в опозиция, малцина знаехме, че това ще доведе до бърза политическа криза", отбеляза лидерът на тъмносините. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във