Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОЕННИ ИГРИ


Доставката на С-300 вероятно има и политическа цел
- да ускори преговорите между двете кипърски общности. Вашингтон
реагира крайно неодобрително, когато Анкара заяви, че се готви
да възпрепятства с военни средства доставката на зенитните ракетни
комплекси. В момент, когато САЩ, Русия, Турция, средноазиатските
и кавказките държави и световните петролни компании водят остра
борба за първенство в добива и транзита на каспийски нефт, едно
изостряне на кипърския проблем би имало крайно неприятни последици.
В добавка към кризата в Косово и крехкото затишие в Босна. За
руските ракети бяха предложени няколко варианта - да бъдат складирани,
без да бъдат дислоцирани, да бъдат складирани извън острова (в
Гърция) или да бъдат продадени на трета страна. Руските ракети
имат обсег на действие от 100 км и чрез тях кипърските гърци се
надяват да прекратят провокационните полети на турски самолети.


Анкара твърди, че инсталирането на ракетите ще наруши
военното равновесие. Всъщност турското военно присъствие тук е
смазващо. Турция държи в северната част на острова 33 хиляди войници,
подсилени от 2500 кипърски турци, докато Националната гвардия
на Република Кипър наброява 10 хиляди души, подсилени с над 2000
гръцки войници. Турското превъзходство в танкове е четирикратно.
Силите на ООН се състоят от 1180 сини каски и 35 полицаи
от четири страни. На острова е разположена и английска военноморска
база с 5000 души персонал и войници.


Реална е опасността част от приходите от транзита
на каспийския нефт да бъдат вложени в оръжейна надпревара. Турция
вече задели 31 млрд. долара за модернизиране на въоръжените си
сили. Гърция смята да вложи през близките 10 години 17 млрд. долара
за закупуване на нови оръжия и бойна техника. И двете балкански
държави в момента са сред най-големите клиенти на американската
военна индустрия. Турция произвежда съвместно със САЩ самолетите
Ф-16, които според турски военни специалисти са снабдени със система
за обезвреждане на руските ракети С-300. Турция продава от тези
самолети на Египет, но интерес към тях проявяват Хърватско и Унгария.
През 1995 г. американският президент Бил Клинтън възложи на американските
дипломати да извършват маркетинг за продажби на оръжие в чужбина.
След като бяха орязани разходите за отбрана на САЩ, американската
военна индустрия се ориентира към износ. Бяха изобретени различни
начини за безвъзмездно модернизиране на американските
оръжия, продадени в чужбина. Например срещу изгодни продажби на
стари Ф-16 АВ се осигуряват средства за закупуване на по-новия
Ф-16. Вследствие на такива операции Гърция вече дължи на американски
производители 2.8 млрд. щ. долара, а Турция - 3.2 млрд. щ. долара.


След колебанията между американските Пейтриът
и руските С-300 Атина реши да купи шест американски ракетни комплекса,
френски зенитни ракети с малък обсег Кротал и 21 руски
ракети с малък обсег Тор-М1. Гръцките експерти избраха
и пет марки самолети. Това са американските Ф-15 и Ф-16, френският
Мираж -2000, европейският ЕФА и руският СУ-27. Руската държавна
фирма Росвооружение, която представляваше интересите
на Сухой, се отказа от търга, но Атина се интересува
от този самолет и затова удължи срока за представяне на образците.
Според представителя на руския оръжеен концерн МАПО Генадий Архипов
гърците проявили интерес и към МиГ-29. Гърция има едновременно
нужда от тежки изтребители за борба с турските самолети, нарушаващи
редовно въздушното й пространство, и от леки изтребители като
МиГ-29, които могат да ползват безпроблемно летищата в Кипър.


Програмите за модернизиране на гръцката и турската
армия, на фона на изострящия се проблем с ракетните доставки
на острова и подготвяните големи инфраструктурни и енергийни проекти
в Югоизточна Европа, поставят въпроса за необходимостта от ефектно
преразпределяне на вниманието на свръхсилите от активно горещите
към активно подгряваните точки на етническо противопоставяне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във