Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВОДОВЪРТЕЖИТЕ НА КУЛТУРНИЯ БЮДЖЕТ

Изобилието от най-различни фестивали в края на културния сезон - филмови, музикални, театрални и пр. - ни подсети отново, че заклинанието няма пари за култура е едно удобно извинение и инерция на мисленето. Но ни подсети и за друго: какъв е приносът на държавата в това пъстрило от събития...


Преди няколко месеца министър Емма Москова охотно разгласи в медиите намерението си да поиска от Министерския съвет 1% от държавния бюджет за културата. Всички, в това число г-жа Москова, знаеха, че този процент ще й бъде отказан по напълно обективни причини. Както и стана! Но охотата, с която г-жа министърът убеждаваше обществото в необходимостта от подобно искане, остави съмнението за лошо изигран популистки ход, който не само не сне напреженията, а напротив, изостри съществуващите противоречия. Нещо повече - и до днес тя не е обявила тазгодишния бюджет за култура, което означава, че той е поне като миналогодишния - 0.11 процента. От този момент като от рог на изобилието се изсипват... въпроси.


Като познаваме досегашната практика и като си припомним многобройните оплаквания на ръководителите на културни институти, че Министерството на културата е само разпределител на бюджетните пари, отпускани на траншове от Министерството на финансите, очаквахме тази година някаква нова, по-подходяща рамка на финансовите дела. Самата г-жа Москова заявяваше, че до края на март най-късно в началото на април, бюджетът ще бъде разпределен по направления и дейности и това (най-сетне!) ще подпомогне нормалното разполагане на творческата работа във времето. Сега вече сме юни, наближава сезонът на ваканциите, а точно такова разпределение не е направено. Или поне не е огласено, въпреки заклинанията за прозрачност и пълна отчетност в действията. Така волю-неволю у нас се напластява убеждението, че и този министерски екип, подобно на предшествениците си, няма да пристъпи към изработването на действащи правила. Злополучният Закон за закрила на културата..., многократно и аргументирано критикуван в пресата, е само една пожелателна рамка, извън която остават да стърчат твърде много от наболелите и актуални за момента проблеми. И какво остава? Да се следва отъпканият път и Министерството на културата все така като придатък на Министерството на финансите да преразпределя отпусканите на траншове пари. И още нещо, което бе изтъкнато като качество на г-жа Москова - търпението и невъзмутимостта при многобройните атаки от страна на културната общественост. Твърде дребно достойнство, изваждането на което пред скоба може да се тълкува двуяко - или като пълно непознаване на проблематиката, или като тънка ирония.


Пак в медиите министърът на културата заяви, че дори нейните колеги от кабинета й завидели за извоюваните 2% от всяка приватизационна сделка за дейности, свързани с паметниците на културата. Но в същото време дори бившите колеги на г-жа министърът от НИПК се оплакаха, че за тази година ще имат 250 млн. лв. при реална нужда от поне 1 млрд. лева. Като професионално тежнение на министъра към тази област нещата на пръв поглед сякаш са по-точни. Имаме предвид направения отчет за разходите през миналата година и предполагаемите насоки на работа през тази, вече преполовена година. Публичната тайна, че бюджетите за паметниците на културата не се усвояват правилно, което налага форсиране на работата в последните два-три месеца, и този път бе загатната. Твърди се, че за миналата година бюджетът е усвоен 97.2%, но някак между другото е подхвърлено, че 40 млн. лв. (от общо 250 млн.) са допълнително намествани по други програми, в това число и 8 млн. лв. за НИПК. Което е още едно доказателство на вече казаното - съществува лошо планиране, което пък е следствие от постоянната неизвестна: траншовете от МФ.


Преполовената 1998 г. очевидно няма да се различава от предишните в работата на културното министерство. Примерната разбивка на парите, предложена на специалистите в областта на опазване на паметниците на културата, подсказва подобно съмнение. Така например скалата на ценностите е разпределена с 29% за световните паметници на културата срещу 61% за националните паметници плюс 10% в резерв. Знайно е, че за всички световни паметници са осигурявани средства от международните фондове, главно в ЕСU. Но също така е знайно, че те представляват само една част от сумата, необходима за цялостното завършване на обектите, и обикновено са предназначени за проучване и проектиране. Вестник БАНКЕРЪ вече имаше възможност да обясни, че тези международни помощи са много съблазнителни, особено когато никой в страната не желае обектите да бъдат завършени. Защото завършеният обект автоматично се освобождава от парите за проучване и проектиране на международните програми! Дали пък това не е причината у нас все още да няма завършен нито един (!) паметник от световно значение? Дори Боянската църква, която е обект за проучване на вече четвърта експертна комисия и която е невъзможно да се завърши и до началото на новия век.


Другото тясно място са националните паметници. Никой още не е казал точно кой от тях ще остане такъв, а е известно, че в списъка им е и музеят в Ястребино, и землянките на ястребинчетата (?). Впрочем преди няколко години може би и днешният министър на културата също е гласувал за статута им на национален паметник?


Ако продължим в същия дух, трябва сериозно да атакуваме и разбивката от специфични дейности, предвидени за тази година. В тях приоритетът е на строителната консервация и реставрация (60.4%), а останалите се разпределят между проучването и проектирането (3.75%), консервацията и реставрацията (20.15%) и неизбежната точка други (6%). На пръв поглед пропорциите са естествени. Но липсват перата за инвеститорски контрол, за комисии, за приемателните дейности и т.н. С други думи - няма ясна, стройна и логична система и правила за работа в тази област. Продължава да няма обосновка на годишния бюджет, която е зримата и достъпна страна на философията по опазване на паметниците и държавническото разбиране на проблема. Продължава и инерцията - вече осем години - Министерството на културата да разпределя отпусканите му на траншове пари, притискайки на тъмно културните институти и препятствайки тяхната нормална дейност.


Така се създават водовъртежите на културния бюджет. А в тях, известно ни е от книгите на Майн Рид, всичко изчезва без следа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във