Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВНИМАНИЕ - ЗЛО КУЧЕ!

Най-изненадващото в тревожните събития в Косово от изминалата седмица бе фактът, че те се забавиха толкова дълго. Тъкмо в края на февруари американският пратеник за района Робърт Гелбард похвали Слободан Милошевич за конструктивната му позиция при осъществяване на Дейтънския мирен процес и обеща да ходатайства за вдигане и на останалите санкции срещу режима в Белград - и изведнъж му се наложи да се обърне на 180 градуса и да осъди сръбското насилие в Косово.


Косовският проблем от десетилетия е третиран като балканското куче, което лае, но не хапе. Дали не е настъпил краят на старите заблуди? Все повече млади албанци се убеждават в потенциала на горчивото правило, че международната общност се вслушва само в аргументите на силата, но не и в силата на принципите.


Преди десет години Слободан Милошевич изгради кариерата си на твърдолинеен националист с прословутото обещание пред сърбите в Косово: Никога няма да позволя някой да ви унижава отново. Две години по-късно той отмени статута на Косово като автономна област и управлението на провинцията премина изцяло в ръцете на Белград.


Днес косовските албанци имат много повече основания за въоръжен бунт, които се наслагват върху факта, че 90 процента от населението на провинцията е принудено да живее по законите на сръбската полиция. Недоволството доведе до създаването на Армията за Освобождение на Косово. Когато миналата седмица сръбски полицаи застреляха 24 албанци, столицата Прищина се взриви от масови демонстрации, потушени от сръбските специални части с палки и куршуми - изцяло в стила на сръбския наръчник за потушаване на етнически напрежения.


Всъщност относителното спокойствие в Косово се запази досега по две причини: от една страна, албанското население знаеше от предишните вълнения, че всяка по-сериозна съпротива ще доведе до многобройни човешки жертви; а от друга - Белград не си позволяваше да провокира международната общност, като реагира прекалено чувствително на приглушеното косовско гражданско неподчинение.


Милошевич обаче в последно време получи доста потупвания по рамото заради сговорчивостта при подписване на Дейтънския мирен договор. Това му даде самочувствие, а косовските албанци започнаха да губят търпение. От средата на 1996 г. зачестиха акциите на Армията за освобождение на Косово. Тогава само за няколко месеца маскираните партизани атакуваха десетки полицейски участъци и убиха най-малко 50 полицаи и официални представители на сръбската власт. За първи път пострадаха и албанци, обвинени в колаборацинизъм със сърбите.


Това подсказваше, че тихата съпротива навлиза в своята кулминация.


Белград се опита да изпревари събитията, като изпрати силови подкрепления от елитни полицейски части и военизирани групировки. Западните дипломати, които се опасяваха за бъдещето на Дейтънския мир, направиха мечешка услуга на Милошевич, като предупредиха Прищина за сериозните последици от всяка форма на насилствена съпротива срещу сръбското управление. В същата тоналност бяха и думите на Робърт Гелбард в Прищина в края на февруари, когато той нарече Армията за освобождение на Косово терористична организация.


След събитията от изминалата седмица тонът във Вашингтон, Брюксел и Бон вече е променен. В стила на антииракската риторика Вашингтон заплаши Милошевич, че прибягването до насилие в Косово ще означава без всякакво съмнение края на неговото управление. Това действително бяха доста твърди и убедителни думи. Дали обаче може да им се вярва е съвсем друг въпрос.


От гледна точка на Белград перспективите за развитие на конфликта в Косово са твърде мрачни. Проливането на кръв в провинцията без съмнение ще помете режима в Белград и ще принуди ООН и НАТО да се намесят със същата решителност, с каквато реагираха срещу Багдад. От друга страна, нов етнически конфликт на Балканите лесно ще запали чергата и в съседна Македония, и дори в самата Албания. Тирана, макар да е признала официално Косово като част от Сърбия, вече предупреди, че ако се стигне до въоръжен конфликт, Албания ще бъде принудена да реагира като една нация. От друга страна, ако Слободан Милошевич се вслуша в съветите на Запада и даде по-голяма автономия на Косово, това вероятно ще укрепи позициите на Косовската освободителна армия и ще даде допълнителна енергия на стратегическия замисъл за извоюване на пълна независимост. Подкрепата за косовския албански лидер Ибрахим Ругова сега повече от всякога изглежда безнадеждно подкопана. Нещо повече - подкрепяната и от Запада досегашна негова позиция за ненасилствена съпротива създаде прецеденти за отприщване на кървавата алтернатива. Към това се прибавя късогледата реакция на западната дипломация спрямо многобройните нарушения на Дейтънските мирни споразумения. от страна на Милошевич Прогнилият плод на тази политика бяха жертвите, дадени в стълкновенията от миналата седмица. И ако косовските албанци не искат повече да вярват на успокоителните жестове отвън, вината не само тяхна. Никой не бива да се заблуждава, че балканското куче само безобидно ще лае. Нито пък че ще се превърне в плюшена играчка на дипломатите от великите сили и по-големите държави в региона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във