Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВНИМАНИЕ - КЮФТЕТАТА СА ОТ ГМО!

Макар и чисто теоретично, кюфтета с етикет ГМО не би могло да има дори и в парламента по-рано от есента. На 15 март брадатият Закон за генетично модифицираните организми най-сетне бе окончателно приет, но ще влезе в сила от 1 юни 2005 г., когато 39-ото Народно събрание вече ще е разпуснато. Така България изпълни поредното изискване на Европейския съюз, въвеждайки нормативен акт, забраняващ повечето генномодифицирани култури, засаждани досега у нас. Кошмарна за мащабите ни глоба от 1 млн. лв. заплашва фермер или търговец, който отглежда или продава растение или продукт от забранителния списък. Край на каквото и да е генно инженерство с традиционните за страната тютюн, маслодайна роза и лоза. Изключение прави памукът, за който забраната влиза в сила от 1 януари 2008-а. А кой знае защо наши учени ще могат да си правят генни опити с животни, без обаче техни продукти да се продават на пазара и да се пускат в околната среда.Каквото и да си говорим, Европа твърдо не иска да консумира храни от генно модифицирани организми (ГМО), а България иска да е част от нея не само по географски признак и прави всичко възможно, за да й се хареса, като приема и закони със съмнително качество. Тъй като учените все още не са се произнесли категорично върху ползата или вредата за човешкото здраве от този род продукти, светът, в частност и нашата страна, все още не е единен в отношението си към тях. А и в крайна сметка е известно, че и този път става дума за пари.Да спечелиш милиарди от ГМО е все едно да спечелиш на покер на борда на Титаник, казва известен американски анализатор. И понеже България иска да се харесва и на Америка, от време на време се врътва кръгом и организира международни научни форуми като миналогодишния в столичния хотел Хилтън в подкрепа на генното инженерство. Дори според някои недоказани твърдения американският биотехнологичен гигант Монсанто стои зад новоприетия Закон за ГМО, който някои наши експерти оценяват по-скоро като либерален.Европейците логично отхвърлят генномодифицираните храни, след като нямат почти никакви проблеми със земеделието си. Законите им са рестриктивни и ограничават вноса, производството, дистрибуцията и употребата на такива храни. Старият континент упражнява и строг търговски контрол. Според законодателството на Европейския съюз, ако в един продукт има над 0.9% съдържание на геннопроменен организъм, това трябва да се отбележи върху неговия етикет. В България обаче никой не знае например какви сортове царевица се отглеждат - навсякъде могат да се купят семена за посев от геннопроменена култура. Някои еколози са на мнение, че новият ни закон откровено регламентира начините, по който организми от този тип могат да стигнат до потребителите и че механизмите за контрол у нас са много слаби или изобщо липсват. Теодор Тодоров, член на управителния съвет на екологичното сдружение За земята, твърди, че през последните години върху десетки хиляди декари в страната са отглеждани пионерни култури на Монсанто, без официално да е уведомена обществеността. Нещо повече, за всичко плащала компанията, а реколтата от тези култури не се съхранявала отделно, смесвала се с други и се употребявала за фураж и за храна. Звучи доста скандално, но никой досега не си е мръднал пръста да провери какво точно става в полята край Костинброд. Според шефа на Института по генно инженерство акад. Атанас Атанасов, 80 на сто от внасяната в България соя е генномодифицирана. От нея се правят витабел и соеви гранулати, които се използват като заместители на месото. Соята, царевицата и маслодайната рапица са трите основни култури, които се модифицират генно, само че как да се установи кои храни в търговската мрежа съдържат ГМО? Няма етикети. Колкото и да е странно, в българския закон няма и намек, че тези храни могат да представляват заплаха за човешкото здраве. Но както е казано, липсата на информация също е информация. В случая тя показва, че действителното разстояние до Европа е доста повече, отколкото ни се струва. Въпреки това обаче депутатката Евдокия Манева, бивш министър на околната среда, смята, че новоприетият нормативен акт ще превърне държавата ни в екологична зона. Докато учените не кажат тежката си дума, светът все така ще продължава да е разделен на два лагера по въпроса за ГМО. Противниците на тези продукти у нас се обявяват за пълен мораториум върху вноса и разпространението им до 2007 г., когато България ще влезе в ЕС. Според тях приказките, че новият закон е хармонизиран с европейското законодателство, е пълна лъжа. Представители на екосдружения, участвали в заседанията на парламентарната Комисия по околната среда и водите, са категорични, че постановките на европейските директиви са превеждани погрешно и са цитирани манипулативно, за да се приеме законът в сегашния му вид. Те припомнят, че в момента единствените, които са либерални към подобни биотехнологии, са САЩ, Канада и Аржентина и че дори гладуващите държави в Африка са отказали геннопроменена царевица. Най-крайните противници на ГМО стигат още по-далече, като заявяват, че големите световни производители на генномодифицирани култури по-лесно пробиват в страни с неукрепнала демокрация и слаби граждански общества.Привържениците на генното инженерство се позовават на няколко основни аргумента - глада в световен мащаб, липсата на сериозни научни доказателства за вредата на ГМО върху човешкото здраве, възможностите за производство на нови лекарства, ваксини и храни с повишено съдържание на витамини и пр. Изтъква се и че дори рестриктивният в това отношение Европейски съюз вече е одобрил 24 генномодифицирани хранителни продукта, които излизат на пазара. В доклад на Световната банка пък се казва, че някои от реакциите в ЕС са свързани с икономически проблеми и най-вече с липсата на конкурентоспособност на европазара. Реакциите и на единия, и на другия лагер стават твърде остри, когато се засягат търговски и икономически интереси. Същевременно поне четири пети от населението на света е толкова бедно, че проблемът му е всекидневното оцеляване, а не дали яде генномодифицирани храни. Подобен пример неотдавна даде и агенция Ройтерс - но не с хората по света, а с българите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във