Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВНЕЗАПНИЯТ МИР ПОДМИНАВА ИРАК

Ирак е не само едно от най-опасните места в света. Ирак стана мярката за компетентност в международната политика и със сигурност ще бъде доказателството за успеха или провала на много външнополитически и военни тактики и стратегии. Американският президент Джордж Буш със сигурност е наясно, че външната политика и политиката за сигурност на Съединените щати, доколкото тези две понятия след 11 септември изобщо могат да бъдат разглеждани отделно, зависят от ...умиротворяването на Ирак. Почти шест месеца след като от борда на самолетоносача Абрахам Линкълн бе обявен краят на военните действия, стабилизирането на положението в страната засега изглежда много трудна цел. Насилието не само продължава, но се създава впечатление, че атаките срещу добре подбрани цели се увеличават. Ирак бе буквално залят от бомбени атентати. Не бе подминато даже седалището на възможно най-хуманитарната и най-неутралната организация в света - Международния червен кръст. След ракетна атака срещу хотел Ар Рашид, най-сигурното място в Багдад, със смъртта на косъм се размина заместник-министърът на отбраната на Съединените щати Пол Улфовиц. Точно Улфовиц бе защитникът на войната срещу тероризма и най-много настояваше за военните действия срещу Ирак. Впечатлително е, че бомбените атентати станаха точно след една важна донорска конференция за Ирак и в началото на Рамазана, най-големия мюсюлмански религиозен празник. Някои наблюдатели, например от в. Вашингтон пост, направиха сравнението с офанзивата Тет през 1968 г. по време на Виетнамската война. Тогава тази офанзива на северновиетнамците срещу Сайгон бе предприета точно в началото на лунната Нова година. Сравнението може би не е съвсем точно и се оспорва, но двете събития - от 1968 и 2003 г., несъмнено могат да бъдат сравнявани по психологически ефект. Например атаката срещу седалището на Международния червен кръст в Багдад е колкото абсурдна в извратения си замисъл, толкова и добре преценена, както бе преди време и с атентата срещу седалището на ООН, в който загина представителят на световната организация. Всяка бомбена експлозия в Ирак показва очевидното. Ислямският фундаментализъм и тероризмът се реорганизират и засега не са спрени нито от свалянето на багдадския диктатор Саддам Хюсеин, нито от унищожаването на талибанския режим в Афганистан и изчезването на неговия спонсор Осама бин Ладен. Тези двамата - Саддам Хюсеин и Осама бин Ладен, които навремето не се понасяха, сега са принудени да се оглеждат един друг като естествени съюзници, доволни от дима и жертвите след всеки взрив. Според преходния иракски управляващ съвет, два дни след серията атентати, които отнеха живота на 43-ма души в Багдад, определен брой терористи са проникнали в Ирак от съседни страни. Вярно наблюдение е, че атентатите се целят право в душите на иракчаните и в американското обществено мнение. Всъщност само наивници биха могли да очакват внезапно избухване на демокрация в Багдад, която да одухотвори режимите в региона. И в края на октомври 2003 г. ситуацията там най-малкото е доказателство за простата истина, че успешният край на внезапната война не е повод за внезапен мир. Американското правителство търси начини, за да подобри военната си стратегия в Ирак и това със сигурност ще се случи. То търси начини и да подобри влошените обществени нагласи, регистрирани от социологическите допитвания. В такива моменти на изпитание, когато терористите се опитват да всеят хаос и страх и искат Америка да се огъне, е много важно американското обществено мнение и иракският народ да чуят, че сме решени да отидем докрай, каза Дан Бартлет, директор за връзки с обществеността на Белия дом. Отговорът на големия въпрос за стабилизирането на Ирак обаче е в съвсем друга посока. Збигнев Бжежински например твърди, че американската позиция в света е свързана с определен парадокс. От една страна, казва Бжежински, доверието в глобалните американски военни възможности никога не е било по-високо, а от друга - политическото доверие към САЩ никога не е било толкова ниско. Военните средства срещу атентаторите са несъмнено много важни. Още по-важно е обаче в Ирак да се натрупат освен донорските пари и геополитически капитал, който да убеди самите иракчани в смисъла на свободата и демокрацията, за да имат възможност да преминат към собствено управление и държавност. Според Крис Патън, еврокомисаря за външните отношения на Европейския съюз, на Ирак трябва да се помогне поради три причини - моралните задължения към иракския народ, необходимост от помощ, която ще допринесе за осъществяването на бърз преход към независимо и демократично управление, което пък ще спомогне за установяването на стабилност в Близкия изток. Извън моралните категории, за които говори Патън, проблемът е в това, че натрупването както на необходимите пари, така и на геополитическия капитал е проблем, който не може да бъде решен само от една страна, даже и най-могъщата в света. Това е въпрос на всички. Последната резолюция за Ирак на Съвета за сигурност бе стъпка в добра посока. Всички за и нито един против. Това би могло да означава и началото на самоосъзнаването от двете страни на Океана, което, подредено в просто изречение, означава: всички сме зависими от изхода на този конфликт. Ако Америка се оттегли, това не би могло да означава друго, освен Ирак да потъне в грандиозна анархия и да се изправи пред възможен разпад. В този смисъл решението на въпроса трябва да се търси не само във Вашингтон, но и във всички европейски столици. В този случай Збигнев Бжежински иска гъвкавост от американска страна, която би следвало да се изразява в следното: Колкото по-скоро интернационализираме иракския проблем, толкова по-дълго ще можем да останем там. Колкото повече отлагаме, толкова по-висока цена ще платим. Но това означава, че европейците също трябва да предприемат действия, защото според мен е в интерес и на Европа Близкият изток да бъде умиротворен и евентуално трансформиран. Съветът на Бжежински изглежда верен, защото отчита необходимостта от европейското участие. Той обаче е и прекалено оригинален - до степен на притеснителен с формулата интернационализиране равно на по-дълго оставане. Интернационализирането може да има друг смисъл. Той не е в оставането, а в натрупването на достатъчно геополитически капитал, който е плод на съчетани интереси. Без да натрупат достатъчно геополитически капитал, който да се изразява в ясно изразени общи усилия за стабилизация, Багдад ще си остане най-опасното място, от което измъкване няма. Този геополитически капитал, който не означава нищо друго освен споделен ангажимент, взаимна отговорност и защитен интерес в и за Ирак, е в крайна сметка новата мярка за компетентност в международната политика и смисления опит за успешна външнополитическа и военна стратегия. Светът със сигурност е по-сигурен без Саддам Хюсеин, но с още по-голяма сигурност ще си остане също така опасен, ако Ирак не стане стабилна и независима държава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във