Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВМЗ ЗАДМИНА НАЧАЛОТО НА КРАЯ

От 24 февруари тази година в президентството, в Министерския съвет, в министерствата на икономиката, на отбраната и на финансите, както и в Генералния щаб на българската армия отлежава едно обстойно писание за състоянието на ВМЗ. Под него се е подписал особено активният напоследък лидер на Подкрепа д-р Константин Тренчев. Не може да не се отбележи задълбочената разработка на болната тема, направена без съмнение от експерти, запознати с кухненските процеси в загиващия български Военнопромишлен комплекс, основна част от който са военните заводи в Сопот. Посочени са най-съществените промени в продуктовата и пазарната структура на ВМЗ. Хронологията на плюсовете и минусите започва с периода 1985-1986 г., когато в предприятието са внедрени

ключови технологии

в резултат на които тръгва производството на управляеми ракетни комплекси и противотанкови управляеми реактивни системи. По линията на конверсията към края на 1988-а и началото на 1989 г. в оръжейницата се изграждат мощности за производство на хладилни компресори, велосипеди, маратонки, лентозадвижващи механизми и ножчета за бръснене. През 1997-1998 г., във връзка с провежданата политика за приобщаване на България към структурите на НАТО, във ВМЗ също настъпват промени. В серийно производство са пуснати 15 изделия с по-добри технико-тактически данни в сравнение с произвежданите до момента. Тази специална продукция е предназначена за ползване не само в третия свят, но и за страни членки на НАТО като Полша, Чехия и Унгария, за страни от системата на бившия СИВ, а също за Турция, Гърция и Белгия, където по решение на щабквартирата на Северноатлантическия пакт има прехвърляне на руско въоръжение. За по-доброто взаимодействие между ВМЗ и щабквартирата на НАТО

в Брюксел е изпратена експертна група

от представители на сопотското предприятие, които на място съгласуват изпълнението на програмата. През миналата година неизвестно защо същите хора са уволнени от дружеството. На 19 февруари 1999 г. между ВМЗ и Министерството на отбраната е съгласувана и програма за производство на подобрени изделия, предназначени за въоръжение в българската армия. Подготвен е договор с австрийската фирма Хинтербергер за производство на нейна продукция (105 мм гилза) в Сопот. Чуждестранната фирма е готова да предостави безплатно на българската оръжейница техническата документация за изделието, като поема и ангажимент за реализацията на продукцията. Уточнено е още, че ВМЗ ще може да я продава на трети страни, а впоследствие да премине към внедряване на цялото изделие - 105-милиметров снаряд. След ръководните промени, направени в дружеството през април 1999 г., изпълнението на това начинание обаче удря на камък. Същата съдба спохожда и

сключения договор с Шел-газ

за производството на съдове под налягане без вентил. Въпреки че предложената от чуждестранния партньор единична цена за изделието от 24 щ. долара, при цена на международните пазари около 20 щ. долара, е повече от изгодна. От началото на тази година ВМЗ е произвело само 2000 газови бутилки, при месечен капацитет 10 000 бройки, които стоят недоокомплектувани на склад, защото специализираният завод в Девин не работи. В момента договорът с Шел бил прекратен напук на сериозния интерес към изделията от бивши страни на ОНД и Гърция.


Както е отбелязано в анализа, лошото е, че закъсва не само гражданското производство, а и производството на специална продукция. Като погрешен ход е оценено решението на ръководството на ВМЗ да заличи от структурата на предприятието

ракетния Завод N9

Експертите са посочили, че той разполага със строго специфично оборудване и професионално обучени кадри, специализирани в производството на зенитни управляеми ракетни комплекси Стрела 1 и 2 и Игла 1 Э и противотанкови управляеми реактивни системи (ПТУРС). Две са държавите в света с пълен обем оборудване за производство на тези изделия - България и Русия. Според специалистите мощностите на Завод N9 биха могли с успех да изпълняват поръчки за елементи на интелигентното изделие Евро стингър, както и на възли и детайли за натовски образци ПТУРС. Направен е тревожният извод, че с разделянето на цеховете от бившия Завод N9 е нанесена вреда не само на предприятието, но е създадена и реална опасност ВМЗ да не може да отговори на бъдещите потребности на българската армия, които са заложени в План 2004. По данни от минали години ракетният завод е този, който с най-малки инвестиции е реализирал най-голям обем продажби с най-висока печалба.


През 1993 г. ВМЗ ЕАД е реализирало експорт на продукция за 113 000 щ. долара. През следващите години тази дейност регистрира траен спад, за да стигне през 1999 г. едва до 28 000 щ. долара. За миналата година дружеството отчита 63 млн. лв. приходи от продажби, при положение че в предприятия като Аркус и Дунарит, с десетократно по-малки активи, приходите надхвърлят 50 млн. лева.

Краткосрочните и дългосрочните задължения

на сопотската оръжейница са близо 70 млн. лв. и представляват почти 65% от стойността на дълготрайните материални активи на дружеството. Негов основен проблем в момента обаче се явява липсата на свежо финансиране за най-неотложните производствено-технологични нужди и подготовка на изделия за експорт. Първата причина за това е загубата на доверие от страна на банките. През 1999 г. почти не са предоставяни кредити на предприятието. На следващо място се нарежда значителното намаление на авансовото финансиране от търговците на специална продукция поради увеличаването на неизпълнените договори.


В заключение е направено следното обобщение за производствено-техническото състояние на ВМЗ - Сопот:


Стесняване на продуктовата структура до две-три изделия в областта на гражданското и три-четири в специалното производство. Временна или трайна невъзможност за изпълнение на военновременния план, при очаквани от Генералния щаб и заложени в План 2004 десет изделия във всички основни видове артилерийски боеприпаси, противотанкови гранати и средства за реактивната артилерия. Нарушени са основни технологични режими. Блокирана е иновационната дейност. Преустановен е процесът на предоговаряне на лицензите на изделия с руски произход, заложени в програмата на Генералния щаб на българската армия.


Това са основанията да се заявява, че ВМЗ ЕАД е достигнало

критичната точка

на влошаване на производствено-технологичното, финансово-икономическото и социалното си състояние. Като официален автор на анализа Константин Тренчев не е пропуснал да отбележи, че тревогата е не само на синдикалистите, а я споделяли както областният управител на Пловдив Андон Андонов, така и началникът на пловдивското РДВР Илиан Йорданов, които още през ноември и декември миналата година са сезирали писмено Министерския съвет, изпращайки там конфиденциална информация. Кой и как я е чел е въпрос с повече от повишена трудност. Бедата е, че след петмесечно бездействие на високата власт в Сопот стана горещо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във