Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВМЕСТО ШАМПАНСКО БРОКЕРИТЕ ПИЯТ СТУДЕНА ВОДА

Още в края на април в. БАНКЕРЪ прогнозира сериозен спад на цените на българския капиталов пазар. Тогава индексът Warburg беше отбелязал ръст от 50% само за три месеца и някои брокери си помислиха, че мечтата им за растящ и ликвиден пазар се е сбъднала. Месец по-късно индексът загуби 10% от стойността си и от тогава всяка седмица бележи спад от 3-4 процента. В края на май, в коментар под заглавието Усещане за мехурчета 2, отново напомнихме за съществуването на фундаментални фактори, които говорят за сериозна и предстояща криза. Както е известно от практиката, пазарът на мечките (спад на цените на акциите) е обикновено много по-бърз, отколкото бичият пазар (нарастването на цените на акциите). Затова ясно говорят както графиките на Warburg - 30 и 10, така и процесите в различните отрасли на промишлеността.


Но ситуацията от края на май се различава качествено от тази, която имаме днес в началото на жаркото лято. Някои сигурно ще кажат, че именно то,


лятото е виновно


и донякъде ще бъдат прави - и брокерите ги наляга мързел - ходи им се на море и т.н. Но ако приемем това обяснение, значи да се съгласим с мнението на известен спортен коментатор, който след поредния пропуск на национала Любослав Пенев обясни, че на набедения голаджия пак му е попречило слънцето.


В края на миналата и началото на тази година капиталовата търговия се насърчаваше най-вече от предварителните уговорки между фондовете за окрупняване на притежаваните от тях пакети с акции до мечтаните 67% с възможност за последващото им препродаване с печалба на краен институционален инвеститор.


В развитите капиталови пазари обикновено се смята, че истинската цена на едни акции може да се определи едва след като те са били на пазара поне три месеца. Нормално беше в началото на борсовата търговия и инвестиционните посредници да бъдат по-активни, за да успеят да направят добри собствени портфейли. Техните финансови възможности обаче бързо се изчерпаха поради ниския им капитал. Слабото предлагане на ценни книжа допълнително натисна цените надолу. Затова в началото на май започна първото по-сериозно изтегляне на чуждестранните портфейлни инвеститори. Първата причина за тяхното бягство бе преценката, че закупените от тях акции са явно надценени, а другата - предстоящите сериозни промени в законодателството, свързани с приемането на нов закон за публичното предлагане на ценни книжа, отменящ досегашния Закон за ценните книжа фондовите борси и инвестиционните дружества. Капката, която преля чашата, беше решението на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, според което 68 от досега търгуваните на борсата дружества не отговарят на изискванията за публични емитери и те, с един замах, бяха директно изхвърлени на сивия пазар.


Между другото, докато в Съвета по структурна реформа продължават да дискутират дефиницията: що е то публично дружество


чуждестранните инвеститори извадиха жълт картон


на правителството и съвсем недвусмислено подсказаха, че без излишна сантименталност са готови да извадят и червения. В нарочно писмо до Иван Костов и Александър Божков аналитикът от SBC Warburg Dillon Read Николай Василев недвусмислено заявява, че както парламентът има право да приема каквито закони желае, така и инвеститорите могат да решат дали да инвестират в България, или не. Но управляващите у нас, изглежда, не могат да схванат, че ежедневната оценка за тяхната работа се получава не само от медиите, но и от борсовите индекси, които оценяват отношението на инвеститорите към перспективите на българската икономика. А новините от последния месец определено са тревожни...


Най-голямата фирма на пазара е Булгартабак холдинг, която беше смятана от някои аналитици за типична контрапазарна компания (това е фирма, чиито акции остават стабилни или отбелязват ръст при спад на общото ниво на цените). Например при кризата от 1946 г. в САЩ такива акции са били книжата на нефтените, фармацевтичните, хранителните и цигарените компании, през 1962 г. на въгледобива и производството на автомобилни резервни части, а през 1973 г. на златодобивните, стоманодобивните и на компаниите за изкуствени торове.


През изминалия месец държавата като собственик направи промени в надзорния съвет на тютюневия гигант и дори не сметна за нужно да обясни на публиката причините за това. След това Агенцията за приватизация първо определи за инвестиционен посредник по приватизацията на холдинга Nomura international, а след това, по настояване на надзорния си съвет, оповести, че ще води разговори и с класираните на второ и трето място кандидати.


На загубилите конкурса инвестиционни банки


не бе изпратено дори едно кратко писмо, с което да бъдат известени за резултата. Върхът на цялата история бе решението спешно да се пише нова стратегия за приватизация на Булгартабак холдинг. Първата подобна стратегия бе писана от социалистическия министър на търговията Атанас Папаризов. След него министър Валентин Василев предложи нова стратегия. Според нея на холдинга бяха прехвърлени дялове от дъщерните му дружества, с което бе увеличен неговият капитал. Въпросното решение обаче не бе съобразено с факта, че раздържавяването ще се извършва от инвестиционен посредник, а не от Агенцията за приватизация. Сега явно ще се пише трета правителствена стратегия, чиито детайли след това ще се уточняват с посредника по сделката.


Друга голяма компания - Химко - Враца, спря производството си за три месеца поради криза на пазара за карбамид. Провали се и приватизацията на фирмата, след като митичният канадец Ъруин Брейч така и не се появи, а корейците от Daewoo прецениха, че инвестицията вече не си заслужава и също се отказаха.


Антибиотик - Разград, също е сред десетте най-добри компании образуващи индекса на българските blue chips Warburg-10. Въпреки това инвестиционният посредник по сделката - Barents-KPMG, поиска от правителството удължаване на срока за приключване на сделката, защото на настоящия етап нито един инвеститор не е проявил интерес към предприятието.


В индекса Warburg-10 е включено и друго известно предприятие - Агрополихим, Девня, което преди две седмици беше продадено на Норск хидро за 1 долар. Причината - тотална декапитализация след натрупване на дългове за над 54 млрд. лева.


След така дадените примери


перспективата


може лесно да бъде очертана. Индексите на 30-те и 10-те компании ще продължат да вървят надолу, като най-вероятно до началото на есента ще минат психологическата граница от сто пункта и ще заспят малко под нея. Развитието на събитията от последните месеци показа, че под мехурчетата на мечтите за съжаление не се крие шампанско, а огромни и дълбоки ледени води. Докога ще продължи спадът, зависи от Министерския съвет и Народното събрание, които имат суверенното право да правят каквото искат, когато искат и както искат. Оценката за това тяхно правене стои на лично място на тази страница и колкото и те да не я виждат, тя сочи многозначително надолу.

Facebook logo
Бъдете с нас и във