Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЛОЖИТЕЛИТЕ НА БЗПБ МОГАТ ДА СЕ УПОВАВАТ САМО НА БОГА

БЗПБ се обгърна в информационна
мъгла. Доколкото ги има, данните за сегашното й състояние - а
и за бъдещата й съдба, се процеждат пестеливо, като през иглени
уши. Упорито мълчат прокуратурата, съдилищата, ликвидаторите.


Всички, които навремето
повярваха в намеренията на правосъдието да заличи БЗПБ и да възстанови
парите, които електоратът на БСП от селата бе инвестирал в акции
или като депозити в орсовата банка, ще останат излъгани.


Песимизмът се нагнетява
както от прибързания начин, по който бе ликвидирана БЗПБ, така
и от пълното безхаберие на съдебната система и от липсата на елементарна
координация между провинциалните и софийските магистрати.


Крачка назад, за да се
напомни проблема


Засега БЗПБ е единствената
българска кредитна институция, обявена в ликвидация не защото
й е отнет банковият лиценз, а поради неправомерното й вписване
в търговския регистър. СГС назначи и ликвидатори - Харалампи Анчев,
Евгени Тодоров и Гюро Гюров, които незабавно пристъпиха към събиране
и осребряване на имуществото на банката.


Юристи от БНБ подчертават,
че ако ликвидаторите установят, че БЗПБ не разполага с активи,
достатъчни да покрият нейните задължения, те трябва, съгласно
закона, да настояват пред Централната банка да поиска от съда
откриването на процедура по обявяване на БЗПБ в несъстоятелност.
След като анализира представените от тях доказателства, Централната
банка би могла да сезира СГС.


До края на януари 1997
г. нито в БНБ, нито в СГС са постъпвали някакви доклади за неплатежоспособност
на БЗПБ. Затова може да се приеме, че към датата на сформиране
на служебното правителство задълженията на БЗПБ не са надхвърляли
обема на нейните активи.


В служебния кабинет Софиянски
ликвидаторът Харалампи Анчев зае поста вицепремиер и министър
на правосъдието. Не след дълго и друг от ликвидаторите - Евгени
Тодоров, бе назначен за изпълнителен директор на Пощенска банка.


На тяхно място идват двамата
ликвидатори - Снежана Златинова и Иван Александров, избрани от
общото събрание на акционерите.


Започва голямата драма


Ликвидаторите решават
да не осребряват имуществото, а да продадат банката. От гледна
точка на последиците тяхното решение е наистина драматично - най-вече
заради инициативата БЗПБ да посрещне свои бъдещи задължения, като
се влее в търговско дружество Винком АД, Сливен. Явно
това решение е продиктувано отнякъде, защото ликвидаторите го
провеждат в живот твърде бързо и решително, без да попитат нито
СГС, постановил ликвидацията на БЗПБ, нито Централната банка.
За сметка на това в операцията е включен Сливенският
окръжен съд, който вписва вливането на банката в търговското акционерно
дружество, въпреки очевадните нарушения на закона: абсолютно неправомерно
е банка, макар и в ликвидация, да се влива в АД, регистрирано
по ТЗ, защото банка може да се влее само в друга банка. Второ,
Сливенският съд е пропуснал и простия факт, че всяка подобна операция
може да се осъществи само с изричното писмено съгласие на СГС,
който е ръководен орган по ликвидацията на БЗПБ.


Главните цели на авторите
на сделката са напълно прозрачни: да се преодолее
контролът на СГС върху процеса на ликвидация и да се потулят всички
следи от краткосрочната, но ефективна дейност на съзвездието
в банката.


Въпреки ясните клаузи
на закона прокуратурата не обжалва вливането, независимо че на
делото в Сливен е присъствал и прокурор. СГС пък е забравил,
че следва постоянно да получава както отчети за дейността на ликвидаторите,
така и да следи служебно търговския регистър. Не на последно място
Централната банка не може да изпълни изискванията на закона Каракачанов
по отношение на БЗПБ, защото не получава информация от съда кои
са кредитните милионери. Така авторите на сделката
не само излизат сухи от кашата БЗПБ, но и получават
право да претендират за някаква морална чистота.


БЗПБ изчезва и едва ли
някога ще бъде възстановена. На ул. Кокиче 11, където
доскоро бе централата на орсовата банка, няма нищо и никой. На
един от познатите телефони се включва автоматичен секретар и мъжки
глас любезно приканя звънящия да остави съобщение. Отговорните
институции не знаят къде е и архивата, по която допреди 5-6 месеца
са работели 2-3 човека.


Следите на БЗПБ обаче
се губят и в Сливен. Винком АД, в което БЗПБ официално
се вля, се оказа обикновена черупка. Фалшиви са всички
данни от съдебната му регистрация - акционери, управа, адреса,
където уж се помещава управлението му, телефоните, които никой
не вдига. Универсалният правоприемник, при когото могат да се
търсят и следите на БЗПБ, изчезва.


Торбата с абсурди


Кооперация, учредителка
на БЗПБ, която е и депозант в банката, оспорва пред ВКС решението
за вписване на вливането на БЗПБ във Винком АД и печели
делото. Така, сякаш от шапката на фокусник, БЗПБ отново се появява
в правния свят и е логично процедурата по ликвидацията да бъде
възобновена. На свой ред СГС трябва бързо да намери двамата ликвидатори,
които да продължат (до назначаването на нови) своята нелека работа.
Право на кредиторите и акционерите на БЗПБ е да решат дали да
търсят лична и имуществена, а защо не и наказателна отговорност
от ликвидаторите Снежана Златинова и Иван Александров, които -
и това е парадоксът, че сами са избрани.


Засега няма данни, че
процедурата по ликвидация на БЗПБ е официално възобновена. Има
няколко обстоятелства, които подхранват съмнението, че се събере
каквато и да е маса по несъстоятелността, с която да бъдат удовлетворени
кредиторите на БЗПБ: Архивата на банката е била прехвърлена от
София в Сливен и нищо не гарантира, че е цялата и че е достоверна.
В БЗПБ не съществува система, чрез която да се олихвяват периодично
привлечените средства. На трето място, от май 1996 г. - един дълъг
период - БЗПБ не е функционирала като банка и затова не може да
се определи с достатъчна достоверност каква е днешната съдба на
активите и пасивите, с които тя е разполагала преди вливането.


Единствените, които могат
да дадат информация по този въпрос, са ликвидаторите Златинова
и Александров, приели БЗПБ след Анчев-Тодоров-Гюров. Пред вложителите
и акционерите от орсовата банка остава една възможност
- да потърсят в съда и при двете ликвидаторки своите пари и ако
могат, да си ги вземат. Но това едва ли ще стане.


Съгласно принципите на
универсалното правоприемство Винком АД поема всички
активи и пасиви на БЗПБ. Следователно балансът на банката към
деня на вливането се консолидира с баланса на Винком
АД към същата дата. След обявяването на сделката за вливането
за нищожна трябва да се възстанови старото положение, което е
правен, счетоводен и фактически абсурд. За времето, през което
имуществото на БЗПБ е било част от активите на Виком,
е било много лесно добрите инвестиции на банката (ако ги е имало)
да се прехвърлят през второ, трето или четвърто кухо дружество-пощенска
кутия и да изчезнат.


Нужен е одит и дори пълна
финансова ревизия, инициатори за които могат да бъдат както Министерството
на финансите, така и органите на Държавния финансов контрол. Но
докато това стане, ако изобщо стане, вложителите на банката ще
се надяват напразно ликвидаторите да осребрят имуществото и да
им върнат парите. Защото сметките и депозитите на граждани и фирми
в случая с БЗПБ не са защитени с държавна гаранция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във