Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЛОЖЕНИЯТА НА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ СТАВАТ РИСКОВИ

Новият Закон за гарантиране на влоговете в банките е вече факт, след като парламентът го прие по спешност миналата сряда - два дни преди парламентарната ваканция. Причината за бързането отново е визитата на мисията на Международния валутен фонд, водена от Ан Макгърк, която се очаква да пристигне у нас след Великденските празници. Тя ще направи последна проверка за изпълнението на Петото стенд-бай споразумение, чийто срок изтича през юни. От доклада на г-жа Макгърк ще зависи дали България ще получи последните пари по споразумението и дали българското правителство ще подпише очакваното тригодишно споразумение с Фонда.


Приетият преди две години Закон за държавна защита на влоговете, според който държавата гарантираше 100% спестяванията на хората във всички банки, вече е в историята. Според председателя на Бюджетната комисия Йордан Цонев новият закон е изграден изцяло на основата на пазарните принципи. Така той ще разпредели отговорностите между банкери и вложители. Отговорността на банкерите за съхранението на парите нараства неимоверно. А вложителите ще трябва да си отварят очите на четири, преди да изберат банката, на която да поверят спестяванията си.


Средствата за гаранцията на влоговете


ще се осигуряват от търговските банки. Именно те ще носят финансовата тежест за функционирането на системата за защита. За целта обаче ще се създаде специален фонд, който е освободен от държавни и местни такси. Постъпленията в него ще идват от задължителните отчисления на всички търговски банки, които имат право на влогонабирателна дейност, както и от доходите, реализирани от фонда след инвестиции на набраните средства. Във фонда ще постъпват и приходите от дарени средства.


Вноските на търговските банки са еднократни (встъпителни) и ежегодни. Съгласно закона встъпителната вноска е 1% от регистрирания капитал на банката, но не по-малко от 100 млн. лева. Тя ще трябва да се преведе по сметката на фонда в срок до 30 дни след вписването на банковото дружество в търговския регистър. Същото важи и за клоновете на чуждестранните банки у нас, които ще внасят във фонда 1% от минимално изискуемия капитал за банка. По просрочените плащания към фонда ще се начислява и лихва за съответния срок. Вноските във фонда ще се признават за разход на банките.


Годишната премийна вноска на кредитната институция е 0.5% от общата сума на влоговете в нея към 31 декември на предишната година. Законът въвежда понятието влогова база, с която определя съвкупността от всички влогове, привлечени от банката. Размерът на вложенията в чуждестранна валута се определя по курса на БНБ в деня на плащането.


Възможностите, които фондът има за инвестиране на събраните от банките суми, са изключително малко - в държавни ценни книжа, краткосрочни депозити в търговски банки, които са избрани за първични дилъри, и депозити в БНБ.


Фондът ще има право да увеличава вноските


В случай че няколко банки изпаднат във фалит и набраните средства във фонда не са достатъчни за покриване на задълженията им, по решение на неговия управителен съвет недостигът ще се покрива в следната последователност: първо, банките се задължават да преведат авансово годишни премийни вноски, като за база се вземе обемът на влоговете в последния ден на предишния месец. По-късно при редовното плащане на вноската авансово предоставените суми ще се приспадат. Второ - ще се увеличи размерът на годишната премийна вноска, който обаче не може да надхвърли 1.5% от влоговата база. Предвидено е също управителният съвет на фонда да може да намали годишните премийни вноски, ако натрупаните средства надхвърлят 5% от общия размер на влоговата база в банките. Трето - за покриване на недостига от средства фондът може да ползва заеми. Това обаче ще става при условията и реда, които ще бъдат предвидени в Наредбата за работа на фонда. Парламентът обаче ще има последната дума, в случай че фондът поиска заем от държавния бюджет.


Максималният размер на защита


Повод за скандал между депутатите стана и въпросът за максималния размер, до който се простира защитата на влоговете. Според депутатите от левицата той е прекалено нисък. Те се опираха на Европейската директива, според която минималният праг на защита е 20 000 ECU. Стефан Стоилов, депутат от ПГДЛ, предложи 100% гаранция за сума до 10 млн. лв., а над тях - 80% защита на спестяванията, но не повече от 20 млн. лева. Йордан Цонев веднага предупреди, че ако се увеличи прагът на защита, банките ще трябва да правят по-големи вноски. А банкерите едва ли ще се съгласят на това. Така при гласуването предложението на Стефан Стоилов бе подкрепено. Според закона влоговете до 2 млн. лв. ще се ползват с 95% защита. От тази сума нагоре, но не повече от 5 млн. лв., ще се гарантират до 80 процента. Любопитното е, че валутните влогове ще се изплащат в лева по курса на БНБ към деня на отнемане на лиценза на банката.


Заместник-председателят на Народното събрание Иван Куртев зададе основателния въпрос защо защитата не е 100%, а само 95 процента. Заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски пък обясни, че 5% са минимална сума и минимален аргумент, с който хората да се замислят, а не да дават парите си на пирамидите, както беше в близкото минало. Всъщност това ще е санкцията при предоверяване на високите лихви или на други примамливи условия, които грабват вложителите, макар и само на пръв поглед.


Добре е все пак да се знае, че новите разпоредби важат само за тези банки, които ще имат нещастието да фалират от този момент нататък. За всички банки, които вече са обявени или са в процедура по несъстоятелност, остават в сила сега действащите разпоредби. Новото е, че спестяванията във фалирали банки ще се изплащат веднага след като БНБ отнеме лиценза на банката. Досега изплащането бе възможно едва след появата на съдебно решение за обявяване на съответната банка в несъстоятелност, а в повечето случаи делата се проточваха с месеци.


Народните представители от ПГДЛ се обявиха против текста, според който председателят на управителния съвет на Фонда за гарантиране на депозитите ще се назначава от президента на републиката. Мотивът им е, че не бива да се вменяват подобни функции на държавния глава. Управляващото мнозинство обаче отново не прие аргументите на опозицията. Така остана текстът, според който председателят на управителния съвет ще се назначава от президента, а заместник-председателят ще се избира от УС на БНБ. Те ще трябва да определят още двама членове. Асоциацията на търговските банки също ще има свой представител в УС на фонда.


Изключително любопитен е и текстът, че застрахователите, пенсионните и осигурителните фондове, инвестиционните дружества и приватизационните фондове, държавата и държавните институции, както и общините попадат в групата институции, които няма да могат да се ползват от защитата по този закон. В такъв случай се оказва, че вложенията на пенсионните фондове в банки стават изключително рискови, премийните вноски на застрахователите - също.

Facebook logo
Бъдете с нас и във