Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЛАСТТА В РУСИЯ: СКУЧНО, НО СИГУРНО

На 7 май президентът Владимир Путин ще встъпи в длъжност за втори президентски мандат. Журналистите вече питат - кой ще ви наследи, а Путин с усмивка отговаря - нека да довършим започнатото. На Запад също с усмивка гледат на демокрацията по наследство, а Путин не вижда нищо лошо, ако отиващият си лидер препоръча на народа своя наследник. Опасенията за управляема демокрация Путин разсея сам, като заяви пред доверените си лица още преди изборите, че либералният модел е най-подходящ за съвременна Русия, която наизустява и още една традиция - на реформи отгоре. През 2000 г. за Владимир Путин гласуваха 39.74 млн. руски избиратели, или 52.94 процента. На 14 март 2004 г. за него гласуваха 48.918 млн. избиратели, или 71.2 процента. За четири години Путин е спечелил на своя страна още 9 милиона руснаци. Получава се средно по два милиона на година.Останалите кандидати за президентския пост не са просто почетни участници. Всеки от тях получава своя дивидент. Ненапразно Путин заяви, че от спорта са го научили да уважава съперниците си - поне за това, че са му оказали честта да излязат с него на ринга. Кандидатът на комунистите - аграрникът Николай Харитонов, зае второто място с 13.7% - гласовете на над 9 милиона избиратели. Така безпартийният Харитонов получи повече гласове, отколкото самата партия на парламентарните избори през декември 2003 година. За лидера на Компартията Генадий Зюганов, който е начело на КПРФ вече единайсет години, новината не е от най-добрите. На втория тур на президентските избори през 1996 г. Зюганов получи 40% от гласовете, през 2000-а - 29%, но на сегашните той предпочете да не рискува с чувствата на избирателите. Сега електоралното доверие към КПРФ се движи между 8.2 и 9.6 процента. Е, щом безпартийният Николай Харитонов има по-широка подкрепа от самата партия, значи партията може да мине е без самия Зюганов. Той предизвика вътрешен разкол, след който се отцепиха бившият председател на Държавната дума Генадий Селезньов и другият кандидат-президент - икономистът Сергей Глазев, бивш лидер на блока Родина, който получи на изборите 4.1 процента. За Ирина Хакамада, единствената жена на президентските избори, най-важното бе властта да я чуе. Няма защо да стоим в приемната на Кремъл при слугите на Путин. Демократите трябва да гледат по-нависоко, смята Хакамада, чиято цел е да сформира нова партия, след като десните останаха извън парламента, и до 10-15 години да щурмува Кремъл. За нея по-важната дата бе 15 март, когато бе рожденият ден на мъжа й. Хакамада, Глазев и Харитонов организираха общ опозиционен щаб, който следеше изборите. Аз престанах да се вълнувам след втори клас, когато за първи път изпратих любимото момиче до дома й, заяви кандидатът на Жириновски - Олег Малишкин, който получи 2% на изборите. Последният от шестте претенденти - председателят на Съвета на федерация Сергей Миронов, лидер на Партията на живота, получи 0.8 процента. Според закона той ще трябва да върне парите за предизборна реклама по телевизията. Скъпо струва понякога приятелството. Той реши да участва, за да не остави Путин сам на пистата. Добрината обаче може да му струва председателския пост в Горната камара на парламента. Впрочем Миронов се е охарчил най-много по време на президентската кампания. Всеки глас му е струвал 90.84 рубли. Цената на гласа за Путин е 75 копейки.Един мой приятел се шегуваше след раждането на четвъртата си дъщеря: не ми харесва този народ, затова съм решил да направя свой. Нещо подобно се опитва да направи и Владимир Путин. Това общество, заето със самото себе си, очевидно не му харесва. Той иска друго. Но едва ли това може да стане с мобилизиране на кадрите от спецслужбите. По съветско време военните заемаха 5 % от постовете в държавата. Сега те държат над 40 % от ключовите длъжности. Въпросът е дали когато опасностите за реформите изчезнат, хората с пагони ще могат да свикнат с цивилните костюми. Путин свиква, но не на всички им отива фракът.Заплатата на президента сега е 63 хиляди рубли. Не е много, ако човек следи как неотстъпно зад него вървят охраната, хората с ядреното куфарче и многобройните чиновници, за които шеф и Бог е почти едно и също. Боготворенето на Първия или Хазяина в Русия винаги е било на почит. Да се пришива на руската демокрация многопартийността на парламентарните републики би било пресилено. Партиите могат да бъдат част от политическия пейзаж, но президентската власт не допуска излишни лица на сцената. Затова и повечето политолози смятат, че бъдещият приемник на Путин едва ли ще изскочи от някоя от опозиционните политически структури. По-скоро това ще бъде човек, свързан с властта, смята бившият прессекретар на Елцин - Дмитрий Якушкин. Да се говори за особени очаквания от страна на опозицията също не си струва. Десните лижат рани извън парламента. Левите разчитат на пенсионерите. Центристите се вляха в управляващата партия Единна Русия. Независим в Русия означава нищо да не зависи от теб. Остават надеждите във властта. Едва ли случайно на неотдавнашната изложба на продоволствени стоки в Москва Продекспо-2004 водката на завода Кристал - Путинка спечели първа награда. Брендът Путин печели всички конкурси и всички залагат на него. Борис Елцин се сравняваше с Петър Първи. Путин скромно не се сравнява с никого. Даже всезнаещите политолози са учудени. Путин няма нито външността на Де Гол, нито мъдростта на Дън Сяопин, нито пък мъртвата хватка на Чърчил. Той не се прави на човек от народа като Хрушчов, не разорава целините като Брежнев, не се прави на свръхдемократ като Горбачов и не преиграва с народното щастие като своя предшественик Елцин. Вярно е, че Путин обича да се преоблича във военни униформи, той кара ски, тренира източни бойни изкуства, язди, плува. Младостта, физическата активност, професионализмът и липсата на вредни навици са най-оценените качества на президента. Върху тях се гради и народната любов, наричана популярно путиномания. Президентът се появява върху фланелки, на портрети, календари, на килими, в бюстове и никой не намира това за култ. Получава се естествено. Путин издигна престижа на държавата и руснаците не се срамуват да развеят руския флаг или да облекат фланелка с лика на президента. До корейските значки на ревера няма да се стигне, но популярността на президента не може да бъде отречена. Накърнена ли е свободата на словото? Никой в Русия не е убеден в това. Държавата стана силна, а заедно с нея и държавните медии, обяснява Дмитрий Якушкин. Да, изчезнаха прессекретарите, но публичната политика в Русия сега не е на предишната почит, когато Елцин слизаше от президентската лимузина за една спирка, за отиде пеш до работниците. Путин не играе такива игри. Пеш пресича от Кремъл до предизборния си щаб, за да се срещне с журналистите. Толкоз.Казват, че Путин никому не вярва. Някои му припсват имиджа на народен отмъстител заради олигархичното разграбване на страната, други на спасител на държавата. Според психологическия му портрет, разработен от проф. Елена Шестопал от Философския факултет на Московския университет, Путин прилича на зверче, който живее по своите закони и умерено хапе. Предпочита строгите сиво-черни тонове, което означава сдържаност и скромност. Путин явно изпреварва очакванията. Той не удря по трибуната на ООН с тока на обувката като Хрушчов, не се целува до захласване с чуждестранните лидери като Брежнев, не дирижира като Елцин оркестъра при изпращането на руските войски от Германия. Със западните лидери той говори наравно, предпочита да редува официалните приеми с неформалните вечери, не взема особено присърце забележките от Вашингтон за изборите. Има страни, които виждат даже прашинката в чуждото око, а не виждат сламката в своето, спокойно обяснява Путин. Ние разбираме САЩ, нали и при тях предстоят избори, хладнокръвно обяснява Путин. Някои смятат, че 2004 г. е своеобразен прозорец на възможностите. Русия трябва да се промуши през прехода, за да покаже резултата от натрупванията. Вярно е, че Държавната дума е опитомена с новото пропрезидентско парламентарно мнозинство. Опозицията съществува за украса. Партиите са слаби. Хората трябва да знаят какво правим, казва Путин. И много от това, което ще се случи, хората не само знаят, но и очакват. Президентът въвежда предсказуемост във властта. Скучно, но сигурно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във