Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЛАСТТА В КАПАНА НА КАЛЕНДАРНИТЕ УТОПИИ

На първата годишнина от своето управление Симеон Сакскобургготски и политическата сила, която той еднолично доведе на власт, трябва яко да издърпат ушите на оня, който им подсказа логото на предизборната им кампания - новото време. Специалистите по маркетинг и реклама още тогава можеха да им кажат, че всяко претенциозно изречение, което лесно може да бъде превърнато в анекдот, не става за лозунг. Нещо като оная безсмислица от социалистическо време - Всичко за благото на човека, на което зевзеците бързо прикачиха опашката, че се знае и името на човека...Какво му бе новото на новото време, освен наистина безпрецедентния факт, че бивш владетел получи властта от народа чрез избори, днес е трудно да се каже. Впрочем трудно беше и преди година: независимо от това, какви намерения всъщност е имал самият Симеон и приближените му, няма как да са били чак такива наивници, та да смятат, че за нула време като с вълшебна пръчица ще променят това, което единадесет години преди тях представляваше българският преход. Че не са го и мислили, се разбра твърде скоро след изборите - когато радикализмът на предизборните обещания - незабавно и несимволично- бе сменен от далеч по-кротките призиви към прагматизъм. Честно казано, на годишнината на новото време нищо ново не се случи. Опозицията - синя и червена - обяви управлението за провал, премиерът каза, че то вървяло добре, а народът нямаше и да се сети за изминалите дванадесет месеца, ако медиите не му го бяха подсказали. И за да стане по-интересно, от СДС поискаха оставките на тримата вицепремиери плюс един обикновен министър от кабинета. Което подсказва, че в СДС още не са съвсем наясно какво всъщност интересува нацията. Лидерът на БСП Сергей Станишев обяви Лом за българския Сталинград и като от Мамаев курган простреля правителството с обвинения в късогледство. В смисъл че гледало само година напред, колкото да върже бюджета и да намери пари за социални помощи. С което също показа, че не е съвсем наясно с приоритета на хората, на които бе отишъл на гости - техният хоризонт опира до изплащането на следващите социални помощи. Може и да са му го казали.Цялата работа е банална. Нито опозицията е наясно какво точно трябва да се направи - та да потръгне управлението, ако наистина не го бива. И как да е наясно, като политиката на правителството твърде малко се различава от тази, която кабинетът Костов водеше допреди година. Разликата е в нюансите. Нито новото време знае точно какво да прави по-иначе от Иван Костов и СДС, след като илюзията, че държава може да се управлява като предприятие, се разби в удивителната сложност на българското национално, обществено и икономическо битие. Когато усетиха тътена на социалното недоволство, мълчаливото ръмжене и цялата противоречивост на интереси и усилия, съставляващи българския национален живот.Поне едно преждевременно остарялото ново време, изглежда, успя да постигне. За първи път от дванайсет години насам политическата конфронтация в страната сякаш е притъпена. Политическите скандали са на дребно (засега), идеологическата омраза като че затихва. Даже корупционните скандали, институционалните войни и икономическите битки сякаш се водят с оръжие със заглушител. Засега за приватизационните се говори в бъдеще време.Това може да е белег на нормализация, но може и да е просто затишие пред буря. Справедливостта изисква да се каже, че за една година управление НДСВ и излъченото от него правителство не постигнаха и една десета от обещаното. Но не причини и значителни щети. Не направи големи вътрешно- и външнополитически гафове, не бе засегнато от непреодолими обществени и политически катаклизми.В края на краищата едната година е просто календарен, до голяма степен измислен повод. Една власт не се оценява като спринтьор - по хронометър. А по-скоро като щангист - по тежестта, която е успяла да вдигне от гърба на нацията. Като оставим настрана тривиалното човешко нетърпение в стремежа към по-сносен живот, изминалата година е само една четвърт от все още неподложения на преоценка мандат на Симеон. И само една от кошмарните дванайсет, в които българите и България някак си оцеляват. Е, може да е станало смешничко, но на новото време определено не му е дошло времето да си ходи.Особено ако управляващите поотделят малко време и се замислят над реченото от Фредерик Бастиа: Държавата е големият мит, че всеки може да живее на разноските на някой друг. И направят съответното. Късайки, разбира се, живо месо от собственото си управляващо тяло.

Facebook logo
Бъдете с нас и във