Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЛАСТТА НА КЛИКИТЕ СИ ОРГАНИЗИРА ХАОС

Миналата година премина под знака на европейските събития. На чаканите покани за членство в НАТО и ЕС почти изцяло беше подчинен дневният ред и във вътрешната политика. Претупваха се приватизационни сделки, скъсяваха се срокове за затваряне на малките блокове на АЕЦ, отлагаха се вотове на недоверие, приемаха се показни парламентарни декларации - единствено с мисълта новите ни международни партньори да забележат колко напред сме отишли в усвояването на европейските стандарти. След успеха на срещата в Прага и половинчатия резултат, постигнат в Копенхаген, се очакваше смяна на приоритетите: по-добрите позиции на България в европейските институции да се ползват за решаване на отложените вътрешнодържавни дела. Кои са най-важните всеки знае (пък и да не ги забелязва, периодично ни ги напомнят международни мисии и наблюдатели). Това са: - неблагоприятната бизнессреда;- корупцията сред държавните чиновници и магистратите;- безработицата, бедността и социалната дискриминация (главно по отношение на ромите).Само че очакванията за смяна на фокуса в управлението: от външната към вътрешната политика не се сбъднаха. Едва бяха отминали европейските форуми, когато в страната се завихриха скандалите - с главния прокурор и съдебната система, с веригата от показни убийства, с безпардонната намеса на чуждестранни посланици, с мегасделките за Булгартабак и БТК. Периодично ни се сервира и по някой гаф с износ на българско оръжие. И понеже съседите ни спряха да се бият, страната ни се превръща в предпочитан обект за хули и санкции от ксенофобски настроени европолитици. Връщат ни демонстративно нелегални емигранти, сочат ни с пръст като гангстерите на континента, оказват дипломатически натиск за послушно поведение при приватизации и военни операции.Изобщо, сякаш изведнъж сме попаднали в друга страна или някой свише е променил сегашната ни дестинация. Надявахме се да посрещнем 2003 г. като почти европейци, а се оказа, че сме станали повече балканци. Беше обещана нарастваща сигурност - станахме свидетели на нова дестабилизация. Някои дори предупреждават, че се руши държавността (или това, което е останало от нея). Затова е добре да се запитаме, какво всъщност става у нас и кой напътства основните и резервните играчи на политическата арена? Според мен, в България се случват три неща: Първо, подмяна на истинския дневен ред на вътрешната политика. Щом имаме проблеми с икономиката и социалния стандарт, би трябвало от днес до края на мандата на сегашното управление да виждаме всекидневни инициативи за привличане на външни инвеститори и насърчаване на националния бизнес, подготовка на програми от типа Антибедност и Антигето, реални, а не показни мерки срещу корумпираните, и прочие. Вместо това в парламента и извън него са организират дискусии на тема Необходими ли са нова Кръгла маса и нов 4 февруари? (Известен коментатор определи идеята като най-големия майтап на годината. Аз бях там обаче и разбрах, че инициаторите не се шегуват.) Интелектуалци, аутсайдери в политиката и медии спретнаха истинска хайка срещу главния прокурор. Единственият резултат от нея е, че го накараха да говори без прекъсване 50 минути пред двумилионна аудитория. Тези събития бяха предшествани от поредно изтичане на информация от спецслужбите за поръчани подслушвания на странна група хора - престъпници, следователи, опозиционни политици, дори един действащ министър.Второ, объркване на ролите. В политиката и управлението, подобно на всяка игра, ролите и функциите са разпределени и предписани - чрез закони и правила. Но в демократичния преход у нас се създаде друга традиция, чиито последователи наблюдаваме всекидневно. Един е избран за висш магистрат, но не ще да се занимава с правосъдие, а се изказва в защита на свои и чужди граждански права. Друг е бил политик и дипломат, напуснал е едната и е освободен от другата позиция, но се е вживял в ролята на пазител на политическия морал Върви с папки под мишница по разни инстанции, пише открити писма и висши държавни институции заседават по наложените от него теми. Трети са назначени да ни пазят от престъпниците, но се оказва, че ги съветват. Четвърти са отворили фондации да ни учат на демокрация и толерантност, а всъщност са се посветили на професионална дезинформация.Трето, хаос в държавата. Събитията се случват по необясним и невидим с просто око начин. Оставки и убийства, подслушване и институционални битки, медийни кампании и чуждестранни претенции, съдебни решения и контраприсъди - това е твърде много взривен материал, натрупан в кратък отрязък от време. Но, както при всеки предизвикан хаос, в това се крие истинската цел на неговите творци. Именно в суматохата, когато реалните проблеми се загърбват и на сцената излизат наемници и марионетки, тези, които се чувстват застрашени, най-лесно прикриват следите си.Кои са те? По-рано имаше готови отговори: старата номенклатура и специалните служби. Сега първите си отидоха (или ги убиха), а вторите са прочистени. Време е да се запитаме дали преходът, след като е свършил, не е създал нова прослойка от специалисти по организиране на обществено безредие. Моят отговор е положителен; конкретните имена ги търсете по кастов признак: провалили се политици и техните бизнескръгове от втората вълна на икономическото разграбване. Проваляйки се, те успяха да сторят невъзможното - изградиха мощни финансови империи на фамилна и приятелска основа, със здрави връзки в съдебната система, специалните служби и чуждестранните мисии. Ако хипотезата ми е вярна, в България, наред с официалния, е станал още един преход - от тоталитарна структура на властта към власт на кликите.По дефиниция и реално присъствие тя е сенчеста и разчита на изпълнението на подбрани актьори. Затова наглед хаотичните епизоди и събития ни тласкат по пътя на поредната политическа дестабилизация който обикновено приключва със силова смяна на властта или поне на ключови фигури във властовата пирамида.Освен този доста мрачен сценарий има и още една опция. Тя може да бъде наложена от институциите, които през последното десетилетие обикновено абдикираха от своите правомощия. Това са президентът и съдебната система. Президентът Първанов, навършил една година като държавен глава, показа, че има характер и воля да реабилитира истинския дневен ред във вътрешната политика. Няма спор, че изявлението му ще подразни бившите и настоящите управляващи. Но в замяна ще получи гражданската подкрепа, а тя във всички демократични общества е отрезвяващ и нормализиращ фактор. Магистратите също се пробудиха и - къде със завързани очи, къде с пристрастие - започнаха да бутат делата напред. Осмелиха се дори да оспорят ключови приватизационни сделки. Прокурорът Филчев заяви, че не признава бивши и настоящи величия и ще държи на конституционния ред. Така че има надежда да се получи противодействие на организирания хаос. Впрочем, неговите майстори, както повечето разбойници, са силни в мрака и страхливи, щом ги покажат на светло....

Facebook logo
Бъдете с нас и във