Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЛАСТТА И БИЗНЕСЪТ СИ ПОДАДОХА РЪКА

Управляващите ще осъществяват икономическата си политика в диалог с бизнессредите и синдикатите. Поне така изглежда след срещите на 23 август на вицепремиера Николай Василев с лидерите на КНСБ и КТ Подкрепа, а по-късно и с представители на бизнеса. Сред тях бяха шефовете на Българска стопанска камара, Българската търговско-промишлената палата, Съюза на работодателите, Асоциацията на чуждестранните инвеститори, предприемачи и финансисти.
Разговорите, които бяха по-скоро опознавателни, се проведоха броени дни след като премиерът Сакскобургготски обяви първите икономически мерки на кабинета. Необичайно прозвуча едномислието на участващите и в двете срещи - синдикатите и работодателите, се обявиха в подкрепа на едни и същи мерки. По презумпция двете страни би трябвало да защитават различни интереси.
Радикалната данъчна реформа, предложена от министър-председателя, предвижда да се повиши необлагаемият минимум по ДОД за физическите лица, да се въведе нулева ставка за данък печалба за големите фирми при реинвестиране на печалбата, нулева ставка за данъка върху капиталовите печалби от търговията с ценни книжа. Мерките на правителството включват 10-процентно съкращение на администрацията. Въпросът, който пряко засяга работодателите, е за увеличението на минималната работна заплата от 85 лв. на 100 лева. Ние не бихме били съгласни, ако това беше изолирана мярка, защото тя нямаше да е съпроводена с изпреварваща повишена производителност на труда, сега обаче я приемаме, тъй като тя е в един комплекс от мерки, коментира пред в. БАНКЕРЪ председателят на Съюза на работодателите Васил Василев. В по-широк контекст и когато нещата се сложат на везните, негативният ефект от повишаването на работната заплата ще бъде неутрализиран от положителния ефект от намаляването на данъците, нулевия данък печалба при реинвестиране, намаляването на бюджетните разходи, рязкото подобряване на работата на митниците и осуетяването в максимална степен на контрабандния внос, допълни Василев.
Според шефа на Галъп Кънчо Стойчев, крайно належащо е повишаването на покупателната способност на бедните българи, които наброявали 70% от населението. Бизнесмени коментират, че увеличаването на минималната работна заплата няма да направи по-заможно населението, а само ще увеличи приходите в НОИ. Оттук следва, че ще има възможност да се повишат пенсиите, прогнозират още наблюдатели. Тринадесета пенсия обаче засега не се очертава.
Основен проблем, според шефа на БСК Божидар Данов, е обвързаността на минималната работна заплата с други видове разплащания. По този въпрос Василев обеща да бъде потърсен механизъм, с който да се намали тази зависимост, но не каза нищо конкретно. Вицепремиерът обясни, че увеличаването на минималната работна заплата и двойното вдигане на детските надбавки са насочени изцяло към най-бедните слоеве от населението.
Николай Василев аргументира въвеждането на нулева ставка за данък печалба за големите фирми с необходимостта да се създадат условия за повече инвестиции и нови работни места. България има нужда и от леви, и от десни икономически мерки, обобщи предложенията на правителството Кънчо Стойчев. Според вицепремиера, ако мерките доведат до напълване на хазната, през мандата на кабинета би могло да се мисли за намаляване и на други данъци. Той призна, че всъщност усилията на правителството са да се стимулират най-вече печелившите фирми, а не малките и средните предприятия.
Много от присъстващите представители на бизнессредите приветстваха мерките и на предишните правителства, припомни бившият вече шеф на MG България Стоян Денчев. Въпросът е обаче дали те ще бъдат реализирани, допълни той.
Вицепремиерът обеща, че в подопечното му ведомство ще обсъдят идеята да се създаде механизъм за постоянни контакти между администрацията и бизнеса.
Икономическата програма на правителството да бъде дадена на бизнесмените за предложения и корекции, поискаха участниците в срещата. Николай Василев се ангажира да потърси решение на почти всички въпроси, поставени по време на разговорите. Двете страни се договориха за диалог в процеса на законодателната дейност, свързана с работата на бизнеса. Министърът на икономиката се ангажира да инициира промени в няколко основни за бизнеса закони още в началото на парламентарната сесия. Сред тях ще е Законът за обществените поръчки (ЗОП), който, според бизнесмените, е с остаряла философия. Изпълнителният директор на MG България Николай Вълканов поиска корекции в нормативната уредба за провеждане на търгове. Според него, в момента предложената цена за покупка чрез търг представлява едва 60% от всички фактори, според които се определя победителят.
Общо осем закона да бъдат преправени, настоя Божидар Данов, председател на Българска стопанска камара. Сред тях освен ЗОП са още Законът за енергетиката, Законът за ДДС, Кодексът на труда, Законът за браншовите организации и др. В Закона за ДДС вицепремиерът обеща да се включат нови текстове, с които ще се намали срокът за връщането на данъчните кредите, най-вече за износителите. Заместник-министърът по туризма Димитър Хаджиниколов се ангажира да проучи възможностите ДДС за туризма да не бъде въвеждан.
Основен проблем на българското производство, според Божидар Данов, е нелоялната конкуренция на някои вносни стоки. Той поиска да се въведат европейските стандарти за чуждестранните продукти у нас. Министърът на икономиката обеща да бъде намален ДДС за износителите на софтуеър, ако те намерят механизъм за намаляване на фиктивния експорт. Ще работим за възстановяване на българските пазари в Близкия изток и Африка, най-вече за строителните фирми, заяви на свой ред заместничката на икономическия министър по въпросите на външнотърговските връзки и чуждестранните инвестиции Любка Качакова. Тя обеща икономическото министерство и МВнР да работят в синхрон по въпросите на външнотърговската политика.
Други стъпки, с които Василев се ангажира за пореден път, са да се намалят лицензионните и разрешителните режими, както и до няколко години да се въведат като задължителни у нас европейските счетоводни стандарти.
Вицепремиерът предложи на представителите на бизнессредите да финансират програма за икономическо образование у нас, която да осигурява дипломи, признавани в цял свят. България е единствената страна, която няма такава програма, изтъкна Николай Василев. До септември работодателите трябва да решат дали ще финансират начинанието, или ще оставят това на държавния бюджет.
Представителите на изпълнителната власт и БСК се договориха да се изготви бизнесиндекс, който да служи като измерител на качеството на бизнесклимата у нас. Участниците в срещата ще разговарят отново след месец. Ръководството на икономическото ведомство ще отчете всичко направено до момента по поставените въпроси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във