Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВИСОКИТЕ ДИВИДЕНТИ НЕВИНАГИ СА НЕЩО ДОБРО

Странен икономически хибрид се получи от приватизационните фондове - учредяването им беше съпроводено със силни ограничения - на практика те почти не разполагаха с възможност да приемат каквито и да е управленски решения без санкция от Комисията по ценните книжа. Идеята тогава беше да се съчетаят две почти несъчетаеми неща - пазарно поведение и социален ефект. Те обаче не могат да съжителстват успешно. Получи се една парадоксална симбиоза, която в момента кара и много специалисти, и държавата да си блъскат главата как да разрешат противоречията.


Резултатът от първата вълна на масовата приватизация се характеризира с няколко особености:


раздробяване на собствеността в предприятията


настоятелни искания за дивиденти от страна на дребните инвеститори и стремеж (напълно обясним) на бившите приватизационни фондове да придобият мажоритарни пакети от акции, които да им позволят да управляват ефективно предприятията. И в момента някои фондове не раздават дивиденти - правилно или не, пазарно или не. Оценките на това им поведение са много различни. По закон всички бяха задължени да обяснят, че


цените на акциите могат да се понижат


и получаването на дивидент не е безусловно гарантирано. Освен това в нито един проспект не беше предвидено още през първата година и даже през втората да се раздават дивиденти. В повечето случаи се планираше дивиденти да се раздадат едва в края на третата година - сиреч сега. Никъде не бе прогнозиран и размерът на дивидента. Според мен по-сериозните фондове не раздават големи дивиденти, тъй като те са резултат от печалба, реализирана най-вече от продажба на излишните акции. Почти никъде тя не е резултат от реална производствена дейност и затова не е нормално нито едно новосформирано дружество да раздава значителни дивиденти дори на петата година от създаването си.


Що се отнася до интересите на дребните инвеститори, според мен те просто не са истински инвеститори. Те дори не са и спестители, както ги определи един депутат преди време.


Инвестиционната култура на българина все още е ниска. Дребните акционери трябва в рамките на своите интереси да проявят сами инициатива, за да реализират правата си. Тогава те биха могли да повлияят и на решението на общото събрание за разпределяне на дивидент, а не както сега - да заливат фондовете с писма и с искания за дивидент.


Не бих упрекнал нито един от фондовете, които раздават по-големи дивиденти, защото те може би се страхуват от атаки от страна на дребните си акционери. В различните холдинги те държат между 20-80% от капитала, което е достатъчно, за да се получи мнозинство.


Дивидентите сега са един ориентир най-вече за цената на акциите. Всеобщо е мнението, че дивидентната политика на бившите приватизационни фондове се основава на принципа - да дадем на всеки по малко, за да бъде всеки доволен. Трудно могат да се оценят за толкова кратко време качествата на мениджмънта по този показател. Първо, няма окончателна диверсификация на портфейлите, няма окончателна приватизация на държавните пакети. Затова е рано за едно


сериозно преструктуриране


на тази част от икономиката, която беше приватизирана чрез първата вълна на масовата приватизация. Едва след години, когато се превъртят няколко производствени цикъла и се получи концентрация на собствеността, би могъл да се оценява мениджмънтът на холдингите, като се вземе предвид и финансовото състояние на предприятията.


След промените в Закона за ценните книжа по отношение на публичните дружества една част от холдингите се опитват да се затворят, като за целта се използват най-различни законни юридически схеми, за да не бъдат вече публични дружества и така да излязат от контрола на Комисията по ценните книжа и фондовите борси. Това не е лошо, стига да не е продиктувано от някакви задкулисни намерения. Други, обратно, търсят публичност. Известно е, че акциите на няколко холдинга вече се котират на борсата. Това е по-добре за дребните акционери, защото, колкото и обикновеният човек да е дезинтересиран от това как му вървят акциите на борсата, все пак може да види котировките в пресата или по телевизията. Трета група холдинги - обикновено това са по-малките и средните бивши приватизационни фондове, започват да се делят.


Крайната цел на всички бивши фондове обаче е мажоритарните акционери да редуцират, колкото се може повече броя на дребните съакционери. От друга страна, в новия проект на закон за публичното предлагане на ценни книжа са заложени драконовски гаранции за защита на дребните акционери, но държавата освен да следи чрез Комисията по ценните книжа за спазването на тези правила, не може да направи и не бива да прави повече. Тя не може да упражни правата на дребния акционер от негово име. Той сам трябва да започне да мисли за своите акции, но понеже не е инвестирал пари от джоба си, не можем да очакваме и да прояви особено голяма отговорност. Тя ще се активизира, когато правата по акциите започнат да се упражняват от сдружения на дребни акционери, каквито все още липсват у нас, от банки или от инвестиционни посредници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във