Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВИРТУАЛНАТА БИТКА МЕЖДУ КОСТОВ И БИСЕРОВ

Има ли сценарий Костов - Бисеров? За мнозина наблюдатели това е невъзможно. И все пак...
Единадесет години българската политика се случва единствено по сценарии. До неотдавна ги пишеха едни, дали не е дошло времето късмета си да пробват и другите? А и има нещо гнило във враждата Костов - Бисеров. Това надушват много политици и наблюдатели, но усетът им засега се трансформира единствено в чудене и неловко повдигане на рамене. Обяснения за множеството необясними детайли в отношенията между двамата все още никой не може да намери.

На пръв поглед

нещата изглеждат достатъчно ясни и категорични - Костов и Бисеров станаха най-големите врагове, след като доскорошният син кадровик поиска оставката на премиера. Оттогава поведението на размирника е уж последователно, ескалиращо и логично. Всичко изглежда премерено, изчислено и предварително подготвено. Всеки ход на Бисеров е успешен. Първо излиза от НИС (Националния изпълнителен съвет), следва изгонването му от СДС, после създава нова парламентарна група, след това партия, като междувременно си урежда царски протекции за изборите и... току-виж влязъл в новия парламент като лидер на самостоятелна формация. Всеки политик с пълно основание би завидял на такава шеметно бърза кариера.
Точно тук обаче възникват съмненията, че нещо не е точно така! Подобна спешна парламентарна кариера направи преди четири години Евролевицата, като за никого не е тайна, че успехът на лястовиците не кацна без помощта именно на сините лидери. Дали и с отцепниците в момента не се разиграва същият вариант?
Причините за съмненията са много. Всички, които добре познават Костов и Бисеров, знаят, че през последните години те бяха не близки, не много близки, а прекалено близки във всичките си общи политически начинания. Двамата създадоха синята партия и нейния нов модел. Заедно вкараха СДС във властта, пак заедно, според сини активисти, са създали схемата, по която чрез приватизацията да си осигурят необходимата им за оставане във властта лоялност и преданост на икономически мощните среди. Общите им начинания винаги са имали успех. И винаги и двамата са оставали доволни от постигнатото...

И изведнъж - край

Наистина, немалко драматургични сценарии отдавна са ни убедили, че най-близките приятели често стават най-лютите противници. Но не и по този начин - събужда се Бисеров една сутрин и разбира, че е най-големият враг на Костов!? Същевременно публично обявената причина е не друго, а - различия в коалиционните концепции на двамата. Да не повярваш - различия между тези, които винаги са мислили и действали като един.
Много сини политици подчертават, че Бисеров винаги се е занимавал само с партийно строителство, с кадрите и с осигуряването на канали за партийното финансиране. Формулирането, а още по-малко отстояването на политически концепции и принципи, никога не го е изкушавало. Тази задача открай време е в ресора на Костов. Затова обяснението, че Бисеров е напуснал по чисто политически причини, на мнозина им се струва крайно неубедително.
Негласно разколът получи и икономическо обяснение. Заиграването на Христо Бисеров с хора от руската мафия дразнело Костов и пречело на водената от него антируска политика. Да, но нито Бисеров се е задълбочил кой знае колко с руснаците, нито пък някога нещо е предприемал без одобрението и благословията на премиера, изтъкват отдавна запознати с отношенията им колеги. С една дума - и Костов не може да се е събудил една сутрин чисто нов с желанието да скъса със старите приятели.
От друга страна, какво ако не пресичането на лични интереси може да скара двама отколешни партийни съратници? Така или иначе, поведението на Бисеров не получи ясно обяснение, а Иван Костов продължава да избягва всяка възможност да го напада лично. Не последваха и

никакви по-сериозни действия

от страна на премиера. Всички в СДС очакваха тотално разчистване на хората на сивия кардинал. Но това не стана. Бисеров беше оставен сам да подбере и изтегли от синята партия своите хора. В икономическата зона пък бяха отстранени само кадрите му от най-ниските нива. Тези, които познават кръговете на екскадровика, потвърждават, че от по-високите са уволнени единствено прекалено прочулите се негови приятели като Захари Желязков например. Всички останали запазват удобните си места, както и приближеният му в Хасково областен управител Христо Василев.
Някои обясняват въздържаността на Костов с факта, че приближават избори и изхвърлянето на някои хора може да отприщи доста неудобна информация. Как обаче да си обясним, че кардиналът формира новата си парламентарна група за диалог и партньорство (ПГДП), ощетявайки минимално мнозинството - точно с толкова души, колкото му бяха необходими по правилник. Един от членовете на ПГДП - Камен Костадинов, дори бе изтеглен от ОНС и така управляващите намаляха само с девет. А след официалното учредяване на Бисеровата партия - Консервативния съюз ЕКИП, новият лидер недвусмислено заяви, че няма да допусне към парламентарната му група да се присъединят още хора от ОДС, без да може да обясни защо.
Изобщо цялата битка между Костов и Бисеров изглежда по-скоро виртуална.

Редки словесни престрелки

само в мрежата, приказки за сваляне на премиера, за разбиване на мнозинството, за служебно правителство и какво ли още не, но зад всички тези закани на практика не стояха никакви реални действия, затова и разбираемо - нито една от тях не успя. Цялото охулване на костовизма в крайна сметка изглежда цели да постигне само задължителното в политиката разграничаване между двете формации.
Потвърждение на тази логика може да бъде потърсено и в думите на двамата лидери. До момента Христо Бисеров говори в най-общи формули за бъдещето. Единствените две ясни и конкретни неща, които е обявил досега, са предизборното обвързване с каузата на царя и че след успешни избори партията му ще управлява със СДС. Независимо че всичко започна с искането за оставката на Костов, днес кардиналът изненадващо определя като несериозна претенцията неговата партия да си сътрудничи със сините, но само без Костов.
Премиерът също търси прекалено внимателно думите, с които да определи отношенията между СДС и нововъзникналата формация. Според европейската терминология, ние сме политически опоненти - заяви той пред журналисти, отхвърляйки квалификацията врагове.
Над всичко това обаче виси въпросът защо?
Отговорът би могъл да е много прост - за да не се допусне влизането на други във властта. През 1997 г. за ОДС гласуваха близо един милион души, голяма част от които не са от твърдия електорат на демократичните сили, и беше естествено да се допусне, че след четири години те няма да повторят вота си. Местните избори през 1999 г. оправдаха тези предположения. Според наблюдателите, електоратът на синята партия се колебае между 20-22% в лоши моменти и 24-25% - в добрите периоди. Световната парламентарна практика е доказала, че това са нормални маржове за периоди без кризи и сътресения. Но за наближаващата кампания тези прогнозни резултати не обещават самостоятелно правителствено мнозинство. ОДС ще бъде принудена да управлява или с Ахмед Доган, или с друга формация, която освободените един милион блуждаещи гласове ще вкарат в новия парламент. И след като са блуждаещи, защо управляващите да не се опитат да ги уловят пак? Този път чрез обаянието на царя.
Освен всичко друго новата партия на Бисеров на практика прибра точно тази част от хората, които заради досиета в ДС Костов не можеше да подреди в сините листи. Ако бившият главен секретар вкара неудобните чрез новата формация в 39-ото Народно събрание, СДС няма да носи отговорност за това. Съюзът без проблем ще изпълни задължението си да подреди чисти от доносници листи. Тази мръсна задача ще се падне на КС-ЕКИП.
Такава хипотеза дава отговор и на въпроса - защо от близо две години Петър Стоянов е толкова притеснен за повторната си номинация. Ако сините лидери са направили монарха свой играч, сегашният ни държавен глава има основания да се притеснява за цената, която са обещали. Разбираеми стават и информациите, които излязоха преди година в пресата, че Иван Костов проявявал силен интерес към възможността да покани

Симеон II в синята политика

Всъщност защо същият Христо Бисеров, който написа двадесет страници устав на СДС, сега сглоби за новата си партийка правилниче от листче и половина? Защо, когато създаваше гръбнака на синята партия, главният секретар акцентираше на координацията и дисциплината, а в КС-ЕКИП е извел на преден план свободията. В тази партия всеки има право да влиза и излиза, когато си иска, да говори и върши каквото си иска и никой няма право да изключва никого за нищо. Повече от очевидно е, че структура с подобни правила не може да заработи и Бисеров е човекът, който най-добре разбира това.
Ами тогава... какво прави Бисеров?
Ясно е само едно - в политиката нещата никога не са такива, каквито изглеждат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във