Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВИНАГИ ИМА ОПАСНОСТ ОТ НЕЛОЯЛНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ИГРАЧИ

Никола Николов, председател на парламентарната Комисия
по икономическа политика, пред в. БАНКЕРЪ


Г-н Николов, предстоят промени в Закона за концесиите.
Кои от тях имат най-съществено значение за съживяване на икономиката?


- Целта на проектопромените в Закона за концесиите
е да отстранят съществуващите сега правни несъответствия и този
нормативен акт да стане адекватен на икономическата ситуация в
страната в момента и на очаквания засилен инвестиционен интерес.
Досега предмет на концесия беше вещно право върху нещо, което
съществува. С проектозакона се дава възможност да се спечели концесия
върху обект, който ще бъде изграден за сметка и със средства на
желаещия да получи тази концесия. Това са, както ги наричат, авансови
концесии - например за изграждане на магистрали, тръбопроводи,
електропроводи и др. Така инвеститорът ще бъде сигурен, че построявайки
съоръжението, ще получи правото да го използва десетки години.


Тези предстоящи промени в Закона за концесиите според
вас ще ускорят ли замисленото преструктуриране на НЕК? Преди време
бе обявено, че електропроизводството ще бъде отделено от преносната
мрежа и дистрибуторските звена на компанията?


- Според мен е икономически целесъобразно НЕК да
се раздели на производствени мощности, преносна мрежа и дистрибутори,
които продават електроенергията. Това обаче е доста трудно, тъй
като изграждането на преносната мрежа се нуждае от сложни проекти
и големи инвестиции. Затова не мога да прогнозирам точно кога
ще се извърши преструктурирането. Ние се надяваме, че с промените
в Закона за концесиите ще изпреварим малко раздържавяването на
НЕК и ще дадем възможност на потенциалните инвеститори на НЕК
да построят нови преносни мрежи.


Все пак раздържавяването трябва да следва създаването
на нови структури в енегетиката, тъй като НЕК е монополист...


- Разбира се. Това всъщност важи за всички големи
стопански субекти. Има предприятия с много клонове и с нарушени
технологични връзки помежду им. Безспорно такова предприятие трябва
да бъде преструктурирано, за да бъде продадено изгодно. В неработещите
части на предприятията има дълготрайни материални активи, които
имат своята цена. Докато не се продадат, тяхната издръжка по принуда
се поема от работещата част на съответното предприятие. Затова
тези активи трябва да бъдат продадени, а след това печелившата
част на предприятието да бъде приватизирана.


Как ще коментирате идеята на Александър Божков за
създаване на Министерство на държавната собственост и приватизацията?


- Това е идея, от която се отказахме. Затова пък
продавачи на държавни предприятия остават само Агенцията за приватизация,
Министерството на промишлеността, Министерството на земеделието,
горите и аграрната реформа, Министерството на търговията и туризма
и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Дружествата, които досега бяха към други ведомства, се прехвърлят
към някое от изброените министерства. Смятаме, че това ще облекчи
и ускори приватизацията.


Всеобщо е мнението, че заложеното в бюджета число
за 350 млн. щ. долара приходи от приватизация отразява песимистичната
прогноза. Защо се опряхте на нея в основния
финансов закон, а не, да речем, на реалистичния й вариант?


- С програмата за приватизация ние приемаме само
логиката на раздържавяването, конкретните числа са само за ориентация.
Държавният бюджет за 1997 г. се финансира и със средства от приватизацията.
Тези пари обаче са скъпи. Много по-евтини са парите от заеми.
А добрият стопанин се стреми да финансира своята дейност с по-евтини
пари. Ние смятаме да продадем останалите предприятия догодина,
за да имаме повече време и да договорим по-добра цена за тях.


В момента в България има достатъчен финансов ресурс,
който се осигурява от неинфлационното финансиране на бюджета.
Тези пари могат да бъдат ползвани от всички, които желаят да участват
в приватизацията. Този ресурс е и евтин - цената му е 1.5-2 процента
месечна лихва. В тази среда ние очакваме успешна приватизация.
Паричните потоци ще се насочат към реалната икономика, а не към
обслужването на вътрешния дълг например. Предвижда се средствата
за обслужване на вътрешния дълг през 1997 г. да бъдат 6.6% от
брутния вътрешен продукт (БВП) при 20.7 на сто миналата година.


С продажбата чрез на масовата приватизация на 25-процентни
дялове от целите курортни комплекси всъщност беше блокирано обособяването
на отделните хотели в самостоятелни дружества и съответно - касовата
приватизация на комплексите. А купувачи за целите комплекси едва
ли ще се намерят. Как управлението ще излезе от този проблем?


- Този проблем стои и пред всички търговски дружества,
части от които бяха продадени по линия на масовата приватизация.
Той обаче е особено остър в туристическите комплекси. За решаването
му трябва де се намери подходяща правна техника. Може да бъдат
задължени акционерните дружества да продават свои обособени части,
но тогава ще останат някои инфраструктурни обекти, които биха
загубили всякакъв шанс да бъдат продадени. Твърди се, че те не
са оценени, въпреки че са включени в капитала на комплексите.
От друга страна, оспорването на сделки за продажбата на обособени
части, изкупуването им от наемателите също блокират приватизацията
в туризма. Предвид на подобни съображения в приватизационния закон
ще предложим текст, който не позволява да бъде продадена обособена
част, ако тази сделка пречи за приватизацията на целия обект.
Типичен пример за това е продажбата на ресторантите към отделните
хотели.


Но как ще бъде избегната опасността гражданите и
фондовете, които са купили тези 25% от туристическите комплекси,
в крайна сметка да се окажат собственици само на алеи, водопроводи,
градинки и т.н.?


- Може би трябва да има някаква принципна защита.
И за самите курортни акционерни дружества е безспорна необходимостта
да продават хотели. Възможно е постъпленията от тези продажби
да влизат в самите дружества. Тогава те ще си харчат тези пари
и ще си живеят добре, докато продадат и последния хотел. Но според
мен това не е справедливо, защото силно ощетява държавата за сметка
на интереса - обикновено - на ръководствата на дружествата. Разбира
се, част от тези средства може да им бъдат взети под формата на
данък върху печалбата. Тогава интересът би трябвало да подтикне
ръководствата на дружествата да употребяват средствата по друг
начин - например тези пари да бъдат инвестирани в строителството
на нови хотели например. Но аз силно се съмнявам, че ще стане
точно така.


Публична тайна е, че в момента българският туризъм
е разпределен между големите, често - и борчески групировки.
Виждате ли изход от тази ситуация и какъв е той?


- Изходът е да ги няма криминализираните групировки.
Който прави бизнес с непазарни методи, ще си понесе съответната
отговорност. Първа стъпка в тази посока са промените в Наказателния
кодекс, които ще влязат за обсъждане в пленарната зала още тази
седмица. Ако т. нар. борчески групировки са засегнати от новите
закони, вероятно ще освободят това икономическо пространство.


Споделяте ли мнението, че след като приватизационните
фондове получат разрешение да продават купените с бонове акции,
ще останат само няколко фонда?


- По-интересно е в какво ще се превърнат приватизационните
фондове. Някои от тях ще станат холдингови структури - ще изкупят
контролните пакети на свързани технологично или пазарно дружества
и ще ги управляват. Те трябва да са готови за големи инвестиционни
проекти, да имат ясна пазарна стратегия и добре да са преценили
техническото състояние на купените предприятия. Тук рискът да
сгрешат е много голям. Акционерите на тези приватизационни фондове
ще получават дивиденти от печалбата на холдинга.


Алтернативата на тази възможност е фондовете да се
превърнат в инвестиционни посредници. На каквато и цена да продадат
акциите при учредяващия се фондов пазар, те ще имат възможност
поне да възстановят номинала на боновата книжка - 25 хил. лв.
- малка е възможността да се загуби от масовата приватизация.
Разбира се, приватизационните фондове ще се окрупняват, прегрупират,
така че в крайна сметка може да останат и само няколко.


По-голям проблем е сегашното състояние на нещата
- не се знае на кого са предприятията, пред кого е отговорен мениджмънтът
- в момента това е някакво акционерно събрание, което очевидно
никога няма да може да се събере в пълния си състав.


А изключвате ли възможността някои от фондовете да
се окажат приватизационни пирамиди?


- Винаги има опасност от нелоялни играчи на икономическия
терен. Може да има и фондове, които ще се опитат да продадат акциите,
без да платят нищо на своите акционери. Населението тепърва ще
се научи, че трябва да има доверие не на рекламата, а на хората,
които познава. Но фондове пирамиди едва ли ще има - в крайна сметка
по 25 хил. лв. може да бъдат изплатени на всеки притежател на
бонова книжка.


Но 25-те инвестиционни бона не струват 25 хил. лева.
Още когато стартираше масовата приватизация миналата година, експертите
твърдяха, че тези бонове всъщност струват няколко пъти повече
от тогавашните 25 хил. лв. - примерно 500 хил. лв. и дори повече...


- Нека този, който е оценявал боновете по този начин,
сега да даде тези пари на хората. Освен това не бива да се забравя,
че боновите книжки се купуваха срещу 500 лева. Не може да дадеш
500 лв. и след това при същите условия да искаш да вземеш половин
милион. Разбира се тези, които ще се възползват от масовата приватизация,
ще спечелят тези пари в зелено. Затова и беше създадена такава
организация на боновата приватизация. Тя не отговаря на икономическата
логика в този момент. Фактът, че не се продават 100 процента предприятията,
за мен е много показателен. Вероятно по тази причина и тогавашното
парламентарно мнозинство се е съпротивлявало на това решение.


Как според вас може да бъде избегнато създаването
на частни монополи от някои приватизационни фондове?


- С реална пазарна среда. Ако от дадената дейност
се печели, ще има и други хора, които ще инвестират в нея. Те
веднага ще създадат алтернатива. А държавата няма да насърчава
такива частни монополисти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във