Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВИДИМИТЕ И НЕВИДИМИ ТРАНСФОРМАЦИИ НА ВЛАСТТА

От обръщението на Симеон II минаха пет месеца и оттогава насам в страната се случиха твърде много неща. Това е достатъчно време, за да се правят първите по-сериозни опити за равносметка на случилото се. В политически план последиците от влизането на царя в българския политически живот станаха ясни почти светкавично - разбит бе двуполюсният модел на управление, крепен успешно с общи усилия в продължение на 12 години, и в значителна степен бе подменен политическият елит на страната.
И от двете определено имаше остра нужда. Поне от година по-рано общественото недоволство набъбваше застрашително, а заедно с него растеше и недоверието към управляващите сини, които се компрометираха все повече. Не беше по-розово отношението и към червената опозиция, която отдавна вече беше компрометирана. Следствието - политически вакуум, който заплашваше да стане и управленски, ако статуквото се беше запазило и след парламентарните избори. Малцина бяха тези, които виждаха по какъв начин подобна криза може да се разреши.
В тази ситуация бившият монарх Симеон II се оказа необходимият човек, попаднал на необходимото място в необходимото време - възможност, за която той отдавна се готвеше.
Но да погледнем фактите: какво се случи на 6 април 2001 година? Едно обръщение, което се очакваше със смесени чувства, раздели хората на две - на такива, които веднага повярваха на Симеон, и на такива, които съзряха в неговата заявка за участие в политическия живот опасност за републиката, демокрацията и какво ли не още. Втората група беше значително по-малка, но за сметка на това - значително по-шумна. Амбициите на Симеон II да се включи в политическата игра бяха тълкувани еднозначно като израз на евентуалните му амбиции да си върне короната.
Така още с активното си появяване на политическата сцена Симеон II получи две съвършено противоречиви публични лица -

на спасител и на злодей

Това само по себе си не е нещо ново за нашия публичен политически живот. Новото е, че и апологетите, и противниците на Симеон II използваха едни и същи негови характеристики, за да изграждат съвършено несъвместими публични образи. Тези характеристики, пряко или косвено, по един или друг начин, неизменно се свързваха с фигурата на Царя. От една страна, Симеон II е единственият възможен Спасител на затъналата страна, защото: цял живот се е учил да управлява, има връзки и роднинства в аристократичния елит на Европа и освен това е прагматичен, честен и порядъчен. От друга страна, Симеон II е потенциалният Злодей, защото какво друго може да иска един бивш монарх, освен възстановяването на имотите и властта си, защото не е по-различен от предшествениците си, които са навредили на България, защото е противник на партиите и застрашава републиканското устройство на страната, защото поддържа съмнителни връзки с монархически фамилии от други страни.
Официално обаче беше създадено Национално движение Симеон Втори, което, от една страна, трябваше да е общонародно, а от друга страна - носеше името на създателя си, придружено от знака на монархическата династична връзка - Втори. Последното изобщо не смути повечето хора, смути онези - малкото, но за кратко, защото още преди изборите дългото название Национално движение Симеон Втори беше заменено от абревиатура. Така на изборите вече участваше

компактна политическа сила

чиято форма на политическа регистрация беше позабравена и която вече звучеше хем в унисон с политическия стил на изказ, хем по-кратко, хем по-медийно - НДСВ.
С подобен, незабележим на пръв поглед, акт започна един процес, който продължи и след това - процес на подчиняване на монархическата символика и криещите се под нея евентуални амбиции на републиканските правила на политическата игра.
Другата езикова промяна, която се прие отново естествено, стана, след като Симеон сформира новия български кабинет. И докато преди това наследникът на Борис III беше масово назоваван като Цар Симеон II, Царят, Н.В. и криещото се зад това съдържание, то, след като стана законен премиер, Симеон Втори се превърна просто в Симеон Сакскобургготски - съвсем по граждански. И би ли могло да бъде иначе, след като новият министър-председател на страната се беше заклел пред републиканския парламент в републиканската конституция на България. Този факт сам по себе си породи множество коментари и догадки, но фактът си е факт - премиерът на републиката вече се нарича Симеон Сакскобургготски, а не Симеон Втори, защото се оказа подчинен на гражданската мелница на политическата демокрация, поне доколкото последната я има в страна като нашата.
Всъщност

монархическата символика

до голяма степен донесе на Симеон II този властови ресурс, който той в момента притежава. Поради това, по един или друг начин, тази символика беше непрекъснато подчертавана в предизборната кампания - разбира се, в съчетание с демонстрирането на пълен отказ от монархически претенции.
Ключовият въпрос след изборите беше ще приеме ли Симеон II премиерския пост. Езиковата инверсия Симеон II - Симеон Сакскобургготски само отразява реалното решаване на дилемата: бивш цар или настоящ премиер. Но с решаването на тази дилема стартира един

процес на републиканизиране

на политическата фигура на Симеон II, който, струва ми се, е още в самото си начало. С приемането на премиерския пост Царят вече е политик наред с другите и това е платената цена за това, че той е начело на този ред.
Само преди броени дни шефът на парламента Огнян Герджиков, един от най-приближените хора на българския премиер, пусна мълвата, че НДСВ щяло да се регистрира като партия през октомври. Защо пък не: политическата партия е структура, която традиционно се вписва добре в логиката на гражданското общество. Дори в наши условия политическата партия би имала някои сериозни предимства: яснота на преследваните цели, може би повече механизми за контрол - както вътрешноорганизационен, така и външен - чрез възможностите за отчет пред обществото.
Но ако НДСВ стане партия, тя ще започне да се

еманципира от фигурата на създателя си

Това е неизбежно и започва да се усеща още сега. Едва ли е случайно обстоятелството, че противоречивите коментари около евентуалната пререгистрация на управляващата коалиция акцентираха върху идеята новоучредената формация да не носи името на Симеон II. Оттук насетне стават очевидни множество въпроси: например как ще повлияе това на политическата картина в страната? Какво е бъдещето на СДС като партия? Или, защо не, какво е бъдещето на БСП при очевидната криза на лявата идея в страната? Какво ще стане на президентските избори през ноември?
Всички тези въпроси обаче са конюнктурни. Ако Симеон II продължава да се движи от досегашната си политическа логика, НДСВ ще стане партия и нейната биография оттук насетне няма да съвпада с политическата биография на създателя й. Не може да се каже отсега каква ще е бъдещата политическа съдба на Симеон, но може да се твърди, че тя все по-малко ще зависи от царското му минало и все повече - от ефективността на управленските му действия. Но дали след толкова много републикански и демократични дрехи, с които се загърна, настоящият министър-председател ще може, въпреки добрите си намерения, да забрави завинаги цвета на кръвта, която тече в жилите му?


Facebook logo
Бъдете с нас и във