Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВИДИЯ В ЗАКЪСА НА КРЪСТОПЪТЯ МЕЖДУ ЧЕХИЯ, ШВЕЙЦАРИЯ И СЕЛО КУТОВО

Второто събрание на кредиторите на Видия В преди повече от десет месеца (на 1 август 1997 г.) завършва оптимистично. Приемат оздравителна програма, според която претенциите им ще бъдат удовлетворени до 15 дни, след като я утвърди Видинският окръжен съд. В ролята на добрата фея се явява чешката фирма Стим Туулс, която декларира, че ще измъкне предприятието от несъстоятелността и е готова да се вживее в ролята на оздравител. Все пак в програмата е оставена една пролука - условието, че крайният срок за изчистване на всякакви кредиторски претенции е три години. Именно през тази вратичка днес се промъква някаква надежда, че видинското дружество може да бъде спасено от поетапната продажба на парче.


До днес


нито един от кредиторите не е получил и стотинка


срещу своето вземане. Чешката фирма отдавна се е отказала от желанието си да влее капитали във видинското предприятие. Нейното място е заето от следващия кандидат-оздравител. Това е българската фирма Омнитех, но и тя не предприема необходимите действия, за да възмезди кредиторите. Нерешителността си новите оздравители обясняват с мистериозното дело, което видинското предприятие води с никому неизвестната фирма Ани Вид ООД от село Кутово (за подробности виж в.БАНКЕРЪ, бр....). Миналия вторник (19 май) Върховният касационен съд най-сетне трябваше да се заеме със случая. Нищо подобно обаче не се случи. Както е известно, от 1 април 1998 г. са в сила измененията в Гражданскопроцесуалния кодекс, които въведоха триинстанционно правораздаване. На това основание върховните магистрати прехвърлиха делото на своите колеги от Апелативния съд като втора инстанция. Но докато се сформира тази институция и се образува дело, със сигурност ще мине поне година. Освен това решението на Апелативния съд може да се обжалва пред Върховния касационен съд. А дотогава естествено нито един здравомислещ изпълнител на оздравителната програма не би започнал да плаща на кредиторите.


Интригата Видия В - Ани Вид ООД


остава неразплетена и съответно и приватизацията на видинското предприятие замръзва в долна мъртва точка.


Всичко започва на 10 декември 1993 г., когато видинското дружество сключва договор с Ани Вид ООД за доставка на стомана от Русия. Според документа, ако купувачът не заплати на доставчика до 15 дни от получаване на договорената стока, заплаща неустойка от 8% за всеки изминат ден, но не повече от ... (следва непопълнено многоточие). Договорът е сключен във валута, но в левовата равностойност за онова време - 17 млн. лева. В края на март 1994 г. в завода се появява спазареното количество стомана. За него Ани Вид получава всичко на всичко 6.2 млн. лева. Естествено е доставчикът да е недоволен и през ноември 1995 г. да се обърне към съда. На 11 март 1996 г. видинските магистрати решават предприятието да изплати на Ани Вид сумата от 10 780 244 лв. с прибавени към нея законови лихви (а не с 8% лихва на ден). Малко по-късно Видия В е обявено в несъстоятелност. Синдикът Коста Калчев признава на Ани Вид вземане от 32 254 348 лв. (главница и начислените по нея законови лихви до датата на обявяване на Видия В в несъстоятелност - 30 април 1997 г.). Ани Вид обаче държи за своите 8% лихви за всеки ден просрочие и претендира да получи 530 млн. лева. (Според нея толкова е сумата, натрупана от космическите неустойки до датата на обявяване на Видия В в несъстоятелност.) След като не се разбира със синдика, частната фирма завежда дело във Видинския окръжен съд. Неговото решение е обявено пет дни преди второто събрание на кредиторите. Адвокат на Ани Вид е бившият председател на местния окръжен съд Евстати Цонев. Магистратите приемат неговите аргументи и присъждат на частната фирма вземане за 984 283 108 лева. Според съдебното решение внушителната сума представлява договорената неустойка между двете страни до 30 юни 1997 година. При новосъздадената ситуация сметката на дълговете, които трябва да уреди синдикът, набъбва до сумата 2.35 млрд. лева. Естествено синдикът на Видия В веднага оспорва това абсурдно съдебно решение.


Макар и стреснати от развоя на събитията, останалите кредитори все пак приемат оздравителна програма за Видия В. Но още там представителят на чешката фирма Стим Туулс заявява, че е разочарован от решението на видинските магистрати. Съвсем скоро притесненията на представителя на Стим Туулс придобиват реално измерение: в писмо от 11 август 1997 г. той дипломатично изразява изненадата от начина за реализиране на исканията върху задълженията от 1 млрд. лв. и начина от признаването им от съда. Писмото продължава: този прецедент ни кара да мислим, че подобна ситуация може да се получи винаги. Поради тези съображения ръководството на Стим Туулс, Прага, реши да преразгледа своя интерес към приватизацията на Видия В. Най-учтиво ви моля да ни информирате за хода на преговорите по това ново кредитно задължение, както и за гаранциите от българска страна, че в бъдеще няма да се получат подобни искания. И Стим Туулс се оттегля.


Три месеца по-късно нейното място заема българската фирма Омнитех. В оздравителната програма е записано, че ако до четири месеца кредиторите не бъдат удовлетворени, е възможно да получат собственост от предприятието, съответстваща на техните вземания. Омнитех предлага в едномесечен срок да удовлетвори всички кредитори, срещу което да получи 80% от собствеността на предприятието. Освен това новият оздравител се ангажира да изплати сумата от 984 283 108 лв. на частната фирма от село Кутово, ако Ани Вид спечели делото срещу Видия В. На 22 ноември се подписва договор между Министерството на промишлеността, собственик на Видия В, и Омнитех. Подписват се и документите за прехвърляне на акциите на видинското предприятие във владение на Омнитех и те веднага са заключени в касата на министерството. Условието е временните удостоверения да бъдат дадени на купувача веднага след като фирмата представи платежни документи, че е превела сумите, нужни за удовлетворяване на кредиторите. Заради коледните празници преводът на парите се удължава с две седмици. В първите дни на 1998 г. представителите на Омнитех отправят молба до министерството да им даде копие от временните удостоверения, които да представи на швейцарска фирма. Тя щяла да финансира сделката и въпросното копие трябвало да докаже, че обектът на покупката е реален. Естествено


молбата на Омнитех не е удовлетворена


Отговорът на принципала е, че вместо копие Омнитех ще получи не само истинските удостоверения, а дори истинските джиросани акции..., когато плати задълженията на Видия В. Замисълът на Омнитех обаче е друг - след като покажат на швейцарците нагледно доказателство, че сделката е в ход, чуждестранните бизнесмени да открият неотменяем акредитив в полза на синдика Коста Калчев. При условие, че представи в банката временното удостоверение за прехвърлените акции, синдикът ще може да тегли от средствата по акредитива, за да се разплаща с кредиторите. След като всички те бъдат удовлетворени, въпросното удостоверение се предава на Омнитех. Междувременно срокът за изплащане на договорените суми от Омнитех е удължен с три месеца. Сделката обаче пропада, тъй като представените български мостри на бургии и свредла не отговарят на изискванията на швейцарците. Представители на Омнитех искат от промишленото министерство последна тримесечна отсрочка. За да се спаси сделката, министерските експерти се съгласяват. Третият месец изтече в последния работен ден на миналата седмица. Омнитех вече променя офертата си: ще започне да плаща в зависимост от изхода на делото срещу Ани Вид във Върховния съд, т.е. вече не е склонно да плати евентуално присъдения отново милиард.


Юристи твърдят, че Ани Вид няма никакви основания да претендира за такова вземане. Единственият безспорен факт в създалата се ситуация е, че съдебните процедури могат да се протакат с месеци и ако наистина намерението на Омнитех вече е свързано само с изхода от делото, проблемът Видия В ще си остане отворен. Това ще рече, че производствената дейност още дълго време няма да бъде подновена, а оборудването във видинското предприятие ще продължи да се руши. В този случай един монополист в производството на фини пробивни елементи завинаги ще бъде изтрит от справочниците за българските производители, както и от системата на ВПК. От това ще спечелят единствено вносителите на Хилти, Канго, Бош и т.н., които предлагат своята продукция на цени, няколко пъти по-високи от тези на видинското предприятие. В случай че Ани Вид излезе победител от делото, Министерството на промишлеността е готово да направи условията по сделката и по-привлекателни, като например увеличи предлагания процент собственост срещу изплащане на сумите за удовлетворяване на кредиторите. Сключеният с Омнитех договор за 80% от капитала на дружеството беше валиден до края на миналата седмица. В интерес на министерството и на държавата е срокът да бъде отново удължен - дали заради Омнитех, или заради друг оздравител, който заяви готовност да плати на кредиторите. Те на свой ред трябва да преценят дали имат интерес да чакат ново разсрочване, или да подновят делото по несъстоятелност. Отделно от това оздравителният план е доста неясен по отношение на сроковете и не предвижда веднага след неговото утвърждаване предприятието да заработи. Смятам, че скорошно решение на въпроса с Ани Вид няма да има, а дотогава сделката Видия В ще се намира във висящо положение - коментира Стилиян Симеонов, началник на управление Несъстоятелност в Министерството на промишлеността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във