Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЯРАТА В ЧУДЕСА Е КАТО ВЯРАТА В КОМУНИЗМА

Надежда Михайлова, председател на СДС, пред в.БАНКЕРЪГ-жо Михайлова, напоследък проблемите в управляващото мнозинство нарастват, десетина депутати вече се отцепиха. Ако тези процеси се задълбочат, можем ли да очакваме СДС да подкрепи правителството, за да гарантира стабилност в държавата и да предотврати парламентарна криза?- Не. Това не е възможно. За нас процесите на разпад в мнозинството не са изненада. Начинът, по който то беше формирано, подсказваше този резултат. Тези хора бяха събрани единствено и само от икономически и групови интереси. Разцеплението в НДСВ беше само въпрос на време. Вкарването на приватизацията в парламента чрез скандалния списък от подбрани предприятия и поставянето на мнозинството пред реален икономически избор постави единството на НДСВ пред непосилно изпитание. Парламентът не е търговско дружество да се занимава с това на кого ще бъде продаден Булгартабак и на кого други дружества. Провалът на сделката за Булгартабак е удар и по репутацията на България, защото Дойче Банк не е случаен инвеститор, а нейният авторитет беше употребен по непочтен начин.Ние изобщо не бихме допуснали вариант, при който ОДС да се превърне в патерица на НДСВ. Управляващите подмениха вота на избирателите и две години, след като дойдоха на власт върху вълната на толкова високо обществено доверие, вече са го загубили така драматично, както никое друго правителство досега. СДС няма да тръгне на безпринципни пазарлъци и да крепи правителство, което е отхвърлено от обществото.Изглеждат ли предсрочните избори наистина близка възможност?- Засега са само възможност. Но те винаги са функция от икономическата и политическатата ситуация в страната. Дали парламентарни избори ще последват непосредствено местния вот ще зависи до голяма степен от обществените нагласи през ноември. Според оценката, която ще получи на местните избори, всяка политическа сила ще направи своята политическа равносметка и план за действие. Когато преди година станахте председател на СДС, партията беше изправена пред два огромни проблема. Първият - конфликтите в самата организация, вторият - ниския обществен рейтинг. Днес тези проблеми отстранени ли са?- Това не са проблеми, които могат да бъдат решени за една година. Пред такива трудности е изправена всяка политическа сила, която е загубила избори. А ние загубихме и парламентарните, и президентските избори. Естествено беше дебатът да се концентрира върху причините, отговорността и начина, по който ще продължим напред и ще си върнем доверието. Когато говорех за отварянето на СДС, аз имах предвид отварянето на партията вътре към себе си, т.е. да бъдем отворени помежду си. Да се стимулира диалогът между националното ръководство и местните организации, между местните лидери и представителите ни в общинската власт. Анализът на предстоящите местни избори ще търси и отговор на въпроса с какво се свързва и как се възприема политиката на СДС на местно ниво. Физиономията на една партия не се измерва само с излъчването на националното ръководство. Важни са и лицата в регионите. Важно е с какво се свързат те и каква е степента на доверие към тях, към възможностите, които имат, за да предложат алтернативи за решаване на проблемите на хората. Вторият въпрос, който е свързан с възстановяването на общественото доверие, е - способен ли е СДС да бъде алтернатива на сегашното управление. За всички е ясно, че хората не живеят добре и не виждат перспектива за себе си и семействата си, но важното е не само ние да кажем какви решения предлагаме, а и доколко хората вярват, че предложеното от нас ще се превърне в реална политика. Тази оценка минава както през кандидатурите ни за местните избори, т.е. дали кандидатите са хора, които се ползват с високо обществено одобрение, така и през програмите, които предлагат. Мисля, че на общинските избори тези два фактора ще бъдат от ключово значение. Хората ще търсят отговори на всички въпроси - и на удобни, и на неудобни. Лесно се отговаря на правилните въпроси, но именно във волята да дадеш откровен отговор на трудните въпроси проличава истинската политическа почтеност. След загубите демонстрирахе воля да прочистите партията от клиентелисти и хора с непочтени намерения. Този процес приключи ли?- Мнозина употребиха СДС, като влязоха в партията или се обвързаха с нея в периода, когато влизаше във властта. Всяка партия има най-голям шанс да се очисти от клиентелата в периода, когато не е на власт. Стремежът ми е да намеря хора, които да инвестират в СДС, а не да използват партията. И искам това да са хора, ползващи се с обществено доверие, които със самия акт на обвързване с партията по същество я подкрепят със своя собствен авторитет, а не търсят обратния ефект.Взето ли е вече решение дали кандидатурата за кмет на София ще бъде партийна?- Много вероятно е нашият кандидат за София да бъде с ясна политическа идентификация. Чрез своя кандидат в столицата СДС ще даде и много ясен сигнал за типа политика в национален мащаб и за принципите, които ще отстоява, включително и на следващите парламентарни избори. Кампанията и типът политика, които ще изпробваме в София, в голяма степен ще демонстрират и заявката ни за следващите парламентарни избори. Когато се върнахте от посещението си в САЩ и Канада, за първи път заявихте публично амбициите си за премиерския пост. Какво означава това?- Тази заявка следва политическата логика. Когато бях избрана за председател на СДС, поех пред Националната конференция ангажимент да работя за възстановяване авторитета на партията, а това означава и връщането на демократичните сили във властта. В това няма нито излишни претенции, нито нескромност. Такъв е ангажиментът на всеки политически лидер, който е убеден, че в програмата и философията на неговата партия има потенциал за развитието на страната. За СДС аз съм убедена в това. През тези четири години, през които беше в управлението, СДС демонстрира най-успешния управленски мандат в новата история на България. Постави основата на реформи във всички сфери на обществения и политическия живот. Убедена съм, че с опита, който имаме, и с човешкия потенциал можем да продължим започнатото и да възстановим в много голяма степен пропуснатите шансове на България.Защо тогава обществото не ви вижда като алтернатива на сегашното управление?- Вероятно причините са много и са комплексни. Аз разбирам нетърпението на хората, както и това, че много политици не оправдаха тяхното доверие. Разбирам и изкушението да се доверят на някой, който им казва - няма нужда да полагате никакво усилие, аз съм тук и ще оправя всичко сам за 800 дни. Големият проблем е, че такива лъжи компрометират идеята за десни реформи и включването на обществото като двигател на тези реформи. Идеята за чудото е много близка до идеята на комунизма. Мисълта, че нещата ще станат от само себе си чрез цар, чрез Америка, чрез Европейския съюз, чрез НАТО или чрез Русия, през изминалите петдесет години е дълбоко закодирана в българското обществено съзнание. Симеон Сакскобургготски беше вероятно последната илюзия за това, че без усилия и без сериозна обществена мотивация може да се постигне лелеяното благополучие. Мисля, че след разочарованието, което всички ние изживяхме през последните две години, мобилизацията на обществената енергия постепенно ще започне да търси своята алтернатива и предизвикателството за СДС е в този момент да бъде на нивото на очакванията на хората, поучили се от грешките си и мотивирани да извървят пътя до край. Ние сме с ясното съзнание, че реформата се прави от човеците и че тяхната подкрепа е първото задължително условие, за да могат тези реформи да се реализират успешно. След две години все още ли смятате, че промените, извършени от управлението на СДС, са необратими? Не мислите ли, че поведението на президента Първанов и на левицата показва точно обратната тенденция?- Все още съм убедена, че не е възможно връщане назад. Но усещането ми, че никога повече няма да бъде възобновен дебатът за пътя на България, очевидно е било плод на преждевременен оптимизъм. Фактът, че през последните месеци левицата отново поставя въпроса за стратегическия избор на страната ни е доста притеснителен. В дванадесетгодишния ми политически опит - и в управелението на държавата, и в опозиция, никога не съм очаквала, че това ще се случи. И то точно в момент, когато България е пред прага на членството в НАТО, очакваме скоро да стане и пълноправен член на Европейския съюз. Кризата в Ирак даде възможност и на левицата, и на президента Първанов под прикритието на левичарски пацифизъм да възобновят отново дебата за пътя на България. Така те се опитват да подменят националния интерес и решението на Народното събрание от 7 февруари 2003 година. БСП се опитва да употреби кризата в Ирак за вътрешнопартиен интерес и да си създаде физиономия на политическа сила, която защитава мира. Тя никога не е била особено чувствителна по темата защита на човешките права. За съжаление, това поставя редица рискове и пред бъдещето на България. Възможно ли е поведението на левицата да осуети влизането на България в НАТО?- През последните месеци левицата демонстрира, че не е способна да обвърже и да отстоява ангажиментите на България по отношение на НАТО. Членството в пакта не се изчерпва единствено с политически декларации. Важно е да се извървят конкретните стъпки по отношение на реформата в армията, на специалните служби, на съдебната система, да се постави под контрол търговията с оръжие и сигурността на информацията. Спорната позиция на левицата по тези въпроси ме кара да бъда доста подозрителна относно искреното й намерение за членство на България в НАТО. Не е достатъчен вербалният политически и обществен консенсус за влизането на страната ни в пакта. Много по-съществени са реалните действия, които се извършват или не се извършват в тази посока.

Facebook logo
Бъдете с нас и във