Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЕРНИТЕ ГРЕШКИ ОТ ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА АРИТМЕТИКА

Едностранните стъпки да се изключат. Това поиска Европа от Черна гора след парламентарните избори в югославската република. За диалог между Подгорица и Белград, но доста по-спокойно, се изказаха и Съединените щати, и Русия, и страните от региона. Вашингтон и Москва си споделиха формулата демократична Черна гора в реформирана и демократична Югославия, но държавният департамент на САЩ и руското външно министерство едва ли ще си отправят претенции за авторски права върху нея.
Подобен факт на пълно съвпадение в изразните средства на САЩ, Европа и Русия винаги прави впечатление, защото не се случва често. Рядко явление за публично поднесените дипломатически формули е не само единодушието по тях, но и липсата на съществена част от уравнението, за което се предлагат. Днешна Югославия, която доскоро с основание наричаха остатъчна, се състои само от две републики - по-голямата Сърбия и по-малката, но с излаз на Адриатическо море Черна гора. Логично е, поне за да не дразнят средношколските представи за математиката на някои, нещата да се представят по малко по-друг начин. Например демократична Черна гора, плюс демократична Сърбия в реформирана и демократична Югославия.
Разбира се, винаги е интересно коя политическа сила ще победи на избори и какво ще означава това за демокрацията в една страна. Този път обаче засиленият интерес на света към вота на черногорците бе друг. Причината за превръщането на Черна гора в зона на особено внимание е проста и очевидна. Мисълта за Балканите напоследък не понася думите независимост и граници, сложени в едно изречение. Кой и как ще победи в политическото съревнование се оказаха въпроси, чиито отговори надхвърлят територията на Черна гора и станаха повод за ново издание на интерпретациите изобщо за границите на Балканите. Както и за срамежливото мълчание по отношение на правото на самоопределение. Във всеки случай, ако не друго, то черногорският президент Мило Джуканович и изобщо поддръжниците на идеята за независима Черна гора този път опънаха нервите на международната дипломация, засягайки елементарните интереси на Стария континент и засилвайки умората от непредвидимостта на безкрайното югославско пропадане.
Европейската политика до неотдавна приемаше спокойно, дори подкрепяше намеренията на Джуканович за независимост на Черна гора. Краят на белградския диктатор Слободан Милошевич, пресните спомени от македонската криза и малката разлика в резултатите на двете коалиции вътре в Черна гора обаче изхвърлиха тази идея от актуалния дневен ред и наложиха предпазливостта като основно качество на политика към Балканите. Едни от най-добрите коментари обясняват промяната с една съществена разлика между днешното положение и близкото минало. Джуканович и неговата партия се схващаха като демократичната алтернатива на Милошевич, но това вече не играе роля. И Европа, и съседите на Югославия очевидно са осъзнали напълно политическия и икономическия си интерес от запазването на стабилността. На практика се оказва, че тежненията в Черна гора за независимост са жертва на непредвидимите действия на албанските сепаратисти. Въпросът за Черна гора няма как да намери бърз отговор, докато албанският въпрос е актуален, и обратно. За независимостта на Черна гора се мисли като за антипод на териториалната цялост на Македония и изобщо за стабилността на Балканите. Всичко в този регион е пряко свързано. България например също има интерес да не се допусне нещо, което може да се подреди в едно безглаголно изречение - откъсване на Черна гора, загуба на крехкото вътрешнополитическо спокойствие в Сърбия, възбуждане на албанския сепаратизъм, дестабилизиране на Македония. В София нямат никакви илюзии от последиците на такъв сценарий.
Играта, която сега трябва да изиграе международната политика, е нова и сложна. След кървавите следи по територията на бивша Югославия светът е объркан и не знае дали там е дошъл часът на патриота или на мафиота. След 300 хиляди жертви би следвало да е пределно ясно, че правовата държава и самоопределението на народите не са еквивалентни и дори има тенденция към противоречие, написа италианският вестник Република.
Резултатите от изборите в Черна гора имат влияние в няколко измерения. Първото и най-важното е, че е отнето приоритетното значение, което се придаваше на плановете за независимост на тази югорепублика. Тези планове носят опасен потенциал при невъзможността категорично да се прецени дали осъществяването им ще доведе само до последната глава от историята на Югославия или ще се превърне в прелюдия към нови кръвопролития. Същевременно международната общност, макар и формално, много трудно приключи една война. Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН все пак осигури едно статукво, което държи мира в момента. Според нея Косово се определя като автономна област в рамките на Югославия. В Европа, САЩ и Русия бе съмнение си дават сметка, че евентуалното отделяне на Черна гора от федерацията удря точно в трудно извоювания мир.
Страхът от нов голям конфликт на Балканите никак не е неуместен и никой не го крие. Пък и демонстрираният страх в международните отношения е също форма на защитен рефлекс. Ние сме на мнение, че Черна гора не бива да се отделя от Сърбия, защото сега в Белград на власт е демократично правителство, каза говорителят на американското външно министерство Ричард Баучър. Германия и Франция също много директно поискаха Белград и Подгорица да предефинират отношенията си, а Лондон настоява за преговори. Това, което искаме, е подходът към конституционните промени да бъде направен по европейски начин. Това означава процес на диалог и споразумение, подчерта британският външен министър Робин Кук. ЕС натовари официалния си представител - шведския дипломат Свен Олас Петерсон, да каже в прав текст, че Сърбия и Черна гора имат тежката задача да се съобразяват с мнението, че прибързаните и едностранни действия са нежелани. Преведено на обикновен език - черногорският президент не трябва да се чувства изненадан, че формулите от времето на Слободан Милошевич са невалидни. Не трябва да е изненадан и че Европейският съюз няма колебания по този въпрос, защото собственото му самоопределение като глобална сила е от много по-голямо значение. Кой правителствен шеф в Европа ще се почувства уютно при мисълта, че заради нов конфликт на Балканите някой висш банкер може да призове Европейската централна банка да продава валутни резерви, за да не изпусне еврото в пропастта? Такива призиви вече имаше по време на Косовската война. След това на европейската валута й бе необходимо доста време за съвземане.
Един представител на ПАСЕ тези дни се оплака: Ръкопляскахме на независимостта на Словения, Хърватска, по-късно на Македония, а сега казваме не на черногорците - защо? Въпросът наистина е неудобен. Отговорът на международната общност обаче е ясен - независимост не може да означава нестабилност, от която всички губят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във