Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЕЧНО РАЗЛИЧНИЯТ ЕМИЛ КОШЛУКОВ В ОГЛЕДАЛОТО НА ВРЕМЕТО

Емил Кошлуков тези дни разплита поредната конспирация. Пред медиите естествено. За да получи гласност казаното от депутата. Иначе какъв е смисълът? Сценарият този път е свързан с опита за убийство на Иван Тодоров-Доктора, мистериозната снимка на яхта в Монте Карло, която овековечава среща на министрите Велчев и Петров и депутата Севлиевски с въпросния Доктор и с организатор на рандевуто - мистичния царски (и не само негов) приятел Спас Русев. Войната е компроматна. И е още атака срещу учредения съвсем наскоро клуб Новото време с председател споменатия Севлиевски. Идеята е да се докаже, че клубът всъщност е една банда мафиоти, пояснява Кошлуков пред журналистите повода за скандала. Да плете и разплита сценарийе една от характерните черти на 37-годишния депутат от НДСВ. Тя го е белязала още с навлизането му в политиката след 10 ноември 1989 година. Дори би могло да се каже и още по-рано - когато в казармата прави опит да предизвика бунт, неподчинение и бягство от българската войска. Така поне е формулирано едно от обвиненията, довели до присъдата на военния съд, който го праща за шест години в Старозагорския затвор през 1985 година. Причините, обяснени от Кошлуков, звучат така: Бях осъден заради убежденията си и своите инициативи в подкрепа на демокрацията по чл.108 и 102 от Наказателния кодекс. Излязъл отново на свобода, той става, заедно с Лиана Панделиева, един от първите символи на зараждащата се демокрация. Ликът му не е тиражиран върху плакат и не е разлепян из цялата страна като хубавото личице на госпожица Панделиева. Кошлуков блесва в друга светлина. Той е пламенен оратор по митингите, участник в Кръглата маса, един от учредителите и член на Координационния съвет на СДС, лице, което влиза във всеки дом от новинарските емисии на малкия екран. Млад, агресивен, харизматичен и увличащ с ентусиазма си, Кошлуков оглавява ФНСД (Федерация на независимите студентски дружества) и студентското недоволство и организира най-големите протестни митинги в столицата през есента на 1990-а (по-късно политолози и анализатори ще свързват точно тези протести с подадената от министър-председател Андрей Луканов оставка на кабинета). При подпалването на Партийния дом пак Кошлуков обяснява какъв е сценарият, като забърква в него пенсионирани генерали и служители на МВР и ДС, на които са възложени неизвестни засега задачи. Но показания като свидетел на палежа официално не може да даде, защото вече бе отлетял да следва политология в Америка. Дни преди заминаването си за Калифорнийския университет в Санта Барбара (издръжката му е поета от четири американски фондации, една от тях и най-щедра е Отворено общество) той продължава да раздава интервюта. На традиционно тъп журналистически въпрос Имате ли мечта?, Кошлуков отговаря : Мечта?... Нямам. Имам цели. Имам цел. - Каква? Отговорът е: Да прокопсам... По-точно, да успея.За себе си Кошлуков казва, че е агресивен, амбициозен, практиченпробивен, работохолик, комуникатор, социолог. Спестява и не афишира най-характерната си черта - да следва неотклонно начертаната цел. Най-общо формулирана, тя е участие в политиката (моят брак е с политиката, признава самият той). До какъв пост? Докъде по йерархичната й стълбица и по етажите на властта - Кошлуков никога не е конкретизирал. Умен и практичен, той не се изкушава през 1990-а от предложението да стане депутат и далновидно преценява, че американското образование ще му е по-необходимо, ако иска да прокопса. Идвайки си през ваканциите в България, той се включва в президентската предизборна кампания на Желю Желев не само за да начеше крастата си да се потопи отново в политиката, а и по още една причина - да не бъде забравен на родна територия. Агресивността му от студентските митинги днес е туширана и се проявява в нова модификация, която повече пасва и на понатрупалите се килограми и на леко подпухналото лице. Задава неудобни въпроси. Задава ги и от парламентарната трибуна. Задава ги навсякъде. Задава ги на свои, защото има много въпроси, на които трябва да получим отговор, както той обяснява. И иска да знае давала ли е еди коя си фирма рушвети на хора от НДСВ? Има ли корумпирани сред жълтите? Колко случая на контрабанда са внесени в прокуратурата за изминалите две години? Колко, какво, кога, защо, защо, защо...?Всеки път въпросите му предизвикват гнева на депутатите от НДСВ или на кабинета. Миналата година дори някои от жълтите надигнаха глас за отстраняването му от парламента. Не изяждайте Емил, той е уникален, написа тогава в негова защита певецът Дони. И припомни, че именно Емил Кошлуков е човекът, който организира блестящата предизборна кампания на НДСВ. Той е и идеологът на новото време, а не Симеон Сакскобургготски. Новото време се появи в публичното пространство като обявено младежко движение, после като група за натиск, но бе забелязано и грейна като етикет на ревера на Симеон. За да се модифицира днес като клуб Новото време. И човек, без да иска, си задава въпроса кой кого използва? Дали Симеон - Кошлуков? Или Кошлуков - Симеон? За да подариш с щедра ръка цяла една идеология, залогът трябва да е много голям. И той наистина е голям - спечелването на изборите означава реална власт. А тя е само път към голямата цел...Днес, когато Симеон все по-слабо държи кормилото на същата тази власт, когато е изгубил така щедро отпуснатото му безрезервно доверие на хората и вече никой не му вЕрва, Кошлуков отново реди своя пасианс във власттаОпределян като неформален лидер, той все повече надига глава и се оформя като водеща фигура в парламента. Дори и да не му бе лепнатото прозвището вечен бунтар, той пак щеше да се откроява от сивичката в по-голямата си част жълта парламентарна група. За да бъркаш с пръчка в гнездото на осите, се иска смелост. Тя никога не е липсвала на Кошлуков. Дали граничи с авантюрата, е друг въпрос. Иска се и прозорливост, за да прецениш в кой точно момент и как да се дистанцираш от този (или тези), който вече не ти носи дивиденти. Първата крачка в дистанцирането от управляващото мнозинство бе направена с неучастието в предизборния щаб на НДСВ на тройката Кошлуков-Севлиевски-Цеков и официалното обявяване на дискусионния им клуб, наречен съвсем неслучайно Новото време - ново и без Симеон! Тактическа стъпка е и даването (от страна на Кошлуков) на преднина на Севлиевски, който беше обявен за лидер на клуба. Ако случайно се провали, Кошлуков пак ще обясни сценария за дискредитирането му. И ще продължи неотклонно напред към целта. Може някои все още да виждат в него хулиган или колоритно плямпалоно Кошлуков съвсем не е такъв. Той просто е бохем по природа и, както сам казва, силно са му повлияли трима руски класици - Чехов, Давидофф и Смирноф. Това не му пречи обаче да захапва целите си като булдог и да не ги изпуска, докато не ги изведе там, където си е наумил. По време на предизборната кампания (през пролетта на 2001-ва) някои хора бяха изненадани и шокирани от развитата от него идея, че е крайно време бизнесът да се намеси в политиката. Политици да защитават интереси на бизнеса обаче е теза, лансирана от Кошлуков още от времето, когато следваше в Санта Барбара. Но тогава никой не обръщаше внимание на думите му. Най-после го чуха. С влизането си в парламента той продължи да дълбае в същата посока и внесе законопроект за лобизма. Облече идеята си в законова форма. Ако за свършената работа е имало някаква отплата, знае я единствено той. По същия начин не се уморява да повтаря, че трябва да бъде сменена и избирателната система и да бъде въведен мажоритарният вот. Тази тема също е негов шлагер от години. Днес в парламента отлежава Избирателен кодекс с всички идеи за промени в четирите избирателни закона, събрани на едно място. Сигурно ще миряса, когато законопроектът бъде приет.Депутатството явно е неизбежна стъпка на Кошлуков към партийните върхове. Казват, че преди години врачка му предрекла мястото на президент. Май не уточнила обаче на какво.... Артист в политиката и в животатой е любимец на парламентарните репортерки. Защото никога не им отказва информация, винаги е колоритен и често негови изрази стават крилати фрази. Ръси бисери с лекота и на моменти с брилянтно чувство за хумор. Непрекъснато се забърква в някакви истории. Последната е от тази година, когато в три след полунощ го прибраха в районното управление на МВР във Велинград. Той разтървавал някакви, дето се биели, пък полицията прибрала него. После нещата се изясниха. Върна се бит от Ниш, където беше наблюдател в изборите. Имаше и една шумна софийска история, в която беше забъркан пак той и някакъв пистолет... Въобще историите му се лепят като мухи на мед. Не е семеен. Но има две жени в живота му, които живеят далеч от него - в Америка. Това са Наталия и Алис. Първата е любовта на живота му (поне досега), негова съученичка още от училището в Пазарджик, родния му град. Алис е тяхната дъщеря, родена по време на следването му зад Океана. Не е взел жилище от парламента, не ползва служебен Мерцедес, въпреки че му се полага като на шеф на парламентарната Комисия по въпросите на гражданското общество. Обяснението му е съвсем простичко: Щом си казал, че си за новия морал, трябва да го отстояваш. И още: Предпочитам да имам хубави спомени вместо хубави мебели.Непукист, неформален лидер, колкото обичан, толкова и мразен - както от чужди, така и от свои, Кошлуков върви напред по начертания си път. Ще се задържи ли на политическата писта, ще покаже времето. Ако му потрябва подкрепата на студентите, ще трябва обаче доста да поработи, защото днес те май не го познават... А и от шеметната 1990-а е изтекло толкова много време.

Facebook logo
Бъдете с нас и във