Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЕЧЕРЯТА, КОЯТО МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ЕВРОПА

Работните вечери понякога вършат повече работа, отколкото официалните срещи. Особено пък работни вечери на държавни ръководители, които се провеждат на фона на криза от голям мащаб, каквато е иракската. Това правило в дипломацията бе отново потвърдено. Двама трудни партньори - френският президент Жак Ширак и германският канцлер Герхард Шрьодер, вечеряха заедно в Париж. Така се наричат неофициалните срещи, които двамата лидери правят на всеки шест седмици. Последната роди голяма новина за европейската политика и нейната институционална структура. Точно когато Конвентът под председателството на Валери Жискар д'Естен се мъчи със създаването на европейската конституция, двамата предложиха двойно председателство на Европейския съюз по формулата - председател на Европейската комисия, избиран от Европейския парламент и т.нар. президент на Европейския съюз, който се избира от правителствените и държавните ръководители за срок до пет години. Освен това председателството на Европейския съюз, което се сменя по ротационен принцип на всеки шест месеца, трябва да отпадне. Пак в разгара на иракската криза Париж и Берлин поискаха и промяна в представителството и в начина на вземането на решения по въпросите на външната политика. Франция и Германия се обявиха за създаването на длъжността външен министър на Европейския съюз, който да даде на света един глас и един образ на външната политика на общността. Шрьодер и Ширак предлагат решенията по общата външна политика на Европейския съюз да се вземат с квалифицирано мнозинство. Това, според коментара на германския външен министър Йошка Фишер, означава, че нито една държава няма да има право на вето, а само възможност да се оттегли и да не участва в определена операция на Европейския съюз в случай на конкретни проблеми.Жак Ширак и Герхард Шрьодер на практика направиха поне три много важни за европейската политика неща. Първо, предложиха един нов ред на властовите отношения в Европейския съюз, което означава и нова архитектура на Европейския съюз, второ, направиха най-сериозния опит да съчетаят две противоречиви идеи, които мъчат европейската политика от десетилетия насам, и трето, дадоха доказателства за силата на френско-германската ос точно в момент, когато трябва да се вземат важни решения за войната и мира. А четвъртото е посланието, че без компромис външната политика не може да функционира. В този смисъл Шрьодер и Ширак могат да се похвалят с трудно изработен компромис. Германският канцлер направи пробив с идеята Европейската комисия да бъде избирана от Европейския парламент, а френският президент - с намерението да узакони поста на европейския президент. Тази бъдеща двойна легитимност е очевиден компромис не толкова между Герхард Шрьодер и Жак Ширак, колкото между две традиции и два начина на мислене от двете страни на Рейн. Десетилетия наред, откакто се появи конструкцията, наречена Европейски съюз, е имало вътрешна борба между представите за съюз между държавите и за общност на народите. Германската представа винаги е била свързвана с федерацията, в която комисията и парламентът са движещите фактори, а френското мислене е налагало нацията като мотор за интеграцията. Точно заради това инициативата на Ширак и Шрьодер има изключителна стойност, защото институционалната реформа на Европейския съюз е най-трудният етап, особено при положение че изходните позиции бяха резултат на различна философия още от времето на Конрад Аденауер и Шарл де Гол, които подписаха Елисейския договор и сложиха началото. Различната философия винаги е съпровождала подемите и падовете във френско-германския брак. Хелмут Шмит и Валери Жискар д'Естен дадоха тласък на приятелството, Хелмут Кол и Франсоа Митеран го потвърдиха и здраво си стиснаха ръцете пред гробовете на войниците, паднали при Вердюн. Факт е, че голям брой споразумения в историята на Европейския съюз са резултат от доброто сътрудничество между германския канцлер и френския президент. Това обаче не им пречеше да имат различна философия за бъдещето на Европа и за разпределението на властта и влиянието. Бившият германски канцлер Хелмут Шмит сега апелира на страниците на в. Ди Цайт за обновяване на германо-френските отношения, които според него са охладнели след обединението на Германия през 1989/1990 година. Хелмут Шмит даже съжалява, че нито Ширак, нито Шрьодер са разбрали, че новите опасности през ХХI век правят националното самоутвърждаване все повече без изгледи за успех.Затова този път компромисът между Ширак и Шрьодер, добре оформен в предложение, е от голямо значение. Първо, той не беше очакван заради трудните им отношения. Двамата дълго време си правиха живота труден и връзките им бяха далеч от тези между канцлера Хелмут Кол и президента Франсоа Митеран. Достатъчни са само два примера. От 1999 г. - когато Жак Ширак демонстрира пред новоизбрания канцлер Шрьодер абсолютна неотстъпчивост заради аграрната реформа, или от 2000 г. - когато на срещата на върха в Ница Шрьодер вгорчи френското председателство заради броя на германските гласове в Европейския съюз. Отношенията особено се затрудниха през миналата година, когато и Ширак, и Шрьодер трябваше да се борят да бъдат преизбрани. Двамата не успяха да създадат сърдечна връзка като тази между християн-демократа Хелмут Кол и социалиста Франсоа Митеран. Но това не е и нужно, както казва Герхард Шрьодер. Този тип френско-германски компромис винаги е минавал за предварително решение изобщо за Европейския съюз. В този смисъл и реакциите бяха различни - от сериозната подкрепа през явна скептичност и предпазлива съпротива. Зад френско-германската идея застанаха Великобритания и Испания. Ние не можем да не сме съгласни... Аз не съм от авторите на тази идея, но съм един от нейните привърженици, каза испанският премиер Хосе Мария Аснар. Италия също прие новината положително, макар че само ден преди тя да стане известна, се опита да инициира обща позиция на шестте страни основателки за реформите в Европейския съюз. Италианската инициатива обаче увисна след предложението на Шрьодер и Ширак. Даже германският външен министър Йошка Фишер заяви, че я подкрепя, но допълни, че шестте страни, за които говори италианският му колега, нямат изключителните права да сключват сделки без одобрението на останалите девет. Холандия прие едната част - председателят на Комисията да се избира от парламента. Засега обаче не приема другата част - идеята за избираем председател на Съвета и за премахването на ротационния принцип. При датчаните е точно обратното. Дания приема избираемия президент на Съвета, но не иска председателят на Комисията да се избира от парламента, защото така по-малките страни никога няма да имат шанс за този пост. Критика отправи и Гърция, която в момента председателства Европейския съюз. Атина настоява предложението да бъде разяснено и се задоволи само да припомни, че подобно предложение преди време са имали Великобритания и Испания, но то не е било прието. Страховете на по-малките страни са свързани с възможността от засилване на позициите на големите и отслабване на Европейската комисия. От ЕК се чу предупреждението, че идеята носи потенциални проблеми, свързани с два равнопоставени центъра на власт. Каквито и да са реакциите, френско-германското предложение се появи в решаващ момент, защото прословутата германо-френска ос много скоро ще бъде подложена на жестока проверка в... ООН. Естествен е въпросът какво ще се случи, ако Франция и Германия гласуват различно за действията срещу Ирак. Или иначе казано - какви ще са последиците, ако Франция застане зад Съединените щати и Великобритания, а Германия, както е заявявала многократно, се обяви против. Германският дипломат Рудолф фон Таден например написа в една статия за в. Ханделсблат, че Ирак ще бъде лакмусът за истинността на декларираното намерение да издигнем връзките между нашите две страни в ранг на специални отношения. Този дипломат е твърде високопоставен и е координатор на германо-френските връзки. Работните вечери понякога наистина вършат повече работа за подреждането на бъдещето от официалните срещи на високо равнище. Но едва ли могат да се мерят с онези срещи, на които ядрени сили с право на вето трябва да решават проблеми на настоящето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във