Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВЕЧЕ СЕ МИСЛИМ ЗА ДОНКИХОТОВЦИ

Костадин Карамитрев, председател на Съюза на тракийските дружества в България, пред в. БАНКЕРЪГ-н Карамитрев, докъде доведохте работата за връщане на тракийските имоти по Ангорския договор?- Най-напред бих искал да напомня на българската общественост какъв е проблемът, защото той е малко по-специфичен. Става дума за един чисто национален проблем, който може да се разглежда в два аспекта. Първият, обществено-политическият, е, че Турция е изгонила насилствено от българските земи в Източна Тракия българското население, главно през 1913 година, и като е присъединила тази територия към Турция, е заграбила и частни имоти на бежанците. Тези имоти, изчислени по съвременни цени, възлизат на близо 5 млрд. долара. А пропуснатите ползи и приходи, съгласно Ангорския договор между България и Турция, подписан през 1925 г., възлизат също на 5 млрд. долара. Така че нашата тракийска организация предявяват искане към турската държава за обезщетение за близо 10 млрд. долара. Досега ние искахме българското правителство да направи официално искане пред турската държава за имуществените права на тракийските българи, т.е. за човешките права на близо 800 000 български граждани. Да се започнат преговори между България и Турция, като се разглеждат имуществените, социалните и хуманитарните проблеми на тракийци и на изселилите се турци, ако има такива. Да се постигне споразумение между двете държави и на базата на това споразумение всички бежанци и техните потомци да бъдат обезщетени от Турция. Това е борбата, която води нашата организация. Но за съжаление и до ден днешен проблемът стои на същата мъртва точка, на каквато е бил при подписването на Ангорския договор. Не водите ли битка с вятърни мелници?- Вече стигаме до този извод, че сме някакви донкихотовци. Само през миналата година сме се срещали по този проблем с президента Георги Първанов, с министър-председателя Симеон Сакскобургготски, с министър Соломон Паси, с министър Димитър Калчев, със заместник-министри, с висши политици, държавници, депутати. Те всички винаги са се отнасяли с разбиране по нашите искания. Но в крайна сметка няма никакъв резултат. Има ли някаква давност по договора за връщането на тези имоти?- Не. И това е най-голямото предимство на този договор, че той и до ден днешен е в сила, ратифициран е и от двете държави и отношенията по него са международноправни, а не от частен характер. Ние затова отправяме нашите искания към българската държава. И понеже досега няма никакви резултати, на предстоящия конгрес на Съюза на тракийските дружества в края на годината ще предложим нова стратегия. Каква ще бъде тя?- Ще предявим исканията за обезщетение за тези 10 млрд. долара не към Турция, а към българското правителство. Ще поискаме българското правителство да обезщети своите граждани, а то да си търси парите от Турция, когато си иска. Ако това не стане, ще отнесем проблема до най-висшите съдебни институции в България, т.е. ще съдим българското правителство. Ако и тази мярка не помогне, ще отнесем въпроса, колкото и да ми е обидно да го кажа, най-малко в три международни институции, които защитават човешките права на хората по света - в Икономическия и социалния съвет на ООН, в Комитета за защита на правата към ООН и в съда в Страсбург. Но международните институции не могат да наредят на българското правителство какво да прави, те могат само да дават препоръки. - Това не е малко. Представете си Комисията по права на човека към ООН, която е приела декларация за правата на човека, ратифицирана и от България, и от Турция, да приеме решение, че човешките права на тракийските българи трябва да бъдат защитени. Аз мисля, че един такъв морален коз би бил от изключително голяма стойност и би допринесъл да се стреснат българските управници и да тръгнат да решават този проблем.Вие възлагахте големи надежди на Симеон Сакскобургготски, че ще реши казуса. - Да, така е. Два пъти сме се срещали с него по този проблем - преди да стане премиер и след като стана премиер. И винаги сме получавали уверението му, че ще има положително решение на нашия проблем. Единственият човек, който досега като президент вече трети път поставя проблема пред турския президент, пред турския министър-председател, е Георги Първанов. Прави му чест, че когато правеше оценка за едногодишната си дейност в един от критичните моменти към себе си, той съобщи, че не е допринесъл да се реши проблемът за имуществените и човешките права на тракийските българи.Разочарование от политиката на кабинета има и в НДСВ. Как ще коментирате бунта на жълтите мравки?- Бунтът е следствие от начина, по който парламентарната група НДСВ влезе в парламента и в политическия живот - благодарение на отчаянието на българите и от управлението на сините, и от управлението на червените. В тази парламентарна група влязоха хора, които нямат нищо общо с политиката, с държавното управление и с националния идеал на българите. Получи се един сбор на личности, които си нямат хабер от политика и на които, за съжаление, се възложи управлението на страната. Започнаха разочарованията и в самата група, и в българската общественост, че тази механична сплав на хора, не на политици и държавници, не е в състояние да реши проблемите на държавата. Така че този процес на разпадане на групата задължително ще продължи. Може ли да доведе до предсрочни парламентарни избори? - Мисля, че не. Никой не е готов в момента да управлява. Нито СДС след този погром, който стана с него. Нито БСП и Коалиция за България, въпреки високия рейтинг, който има в сравнение с другите. И затова всички ще доведат до изкарването на мандата на това мнозинство и това правителство, ако не стане само някой страхотен гаф. И външните сили подкрепят Симеон Сакскобургготски като премиер. Някой, който говори, че България е получила поканата за НАТО или пътната карта за Европейския съюз благодарение на някои наши политици - Надежда Михайлова или Соломон Паси, или промяната на вижданията на БСП, това не е вярно. Просто Симеон Сакскобургготски е изгоден като премиер и за НАТО, и за Европейския съюз и затова получихме тези покани. Така че и с подкрепата на външните политици от ЕС и от НАТО това правителство ще изкара своя четиригодишен мандат. Ами тогава да го изберем и втори мандат?- Не знам дали Симеон ще поиска да участва за втори мандат в политиката, защото и той се убеди, че не познава България така, както трябва, за да я управлява добре, не познава морала и манталитета на българските политици, които за съжаление се оказват на много ниско равнище. Съмнявам се дали той ще се кандидатира за следващ мандат. Имахте среща с македонския посланик, за какво поискахте да ви приеме?- Бяхме при г-н Любиша Георгиевски да споделим идеята на нашата тракийска организация тази година 100-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание да се чества заедно от двете държави. На 2 август, когато те отбелязват началото на Илинденското въстание, вдигнато в Македония, българска делегация начело с президента да присъства на тържествата в Крушево. На 16 август на Петрова нива, където е вдигната преображенската част на въстанието, македонският президент със съответна делегация да присъства у нас. Идеята е да дадем нов прочит на това въстание. Македонският посланик приветства идеята и ще информира техния президент. Не вижда пречки тя да не се реализира. А българският президент какво мисли?- Той подкрепя идеята, но в него има някакви малки задръжки, защото ВМРО в България се обявява против тази идея. Красимир Каракачанов е по-благосклонен за разлика от Македонския научен институт, в който, не искам да ги обиждам, но има мислене от ХIХ и ХХ век. Те не могат да разберат, че миналото е вече минало. Че нашата цел е да съхраняваме това минало, да си направим изводите от него с оглед на едно бъдещо развитие, благоденствие и просперитет на нашите две държави.

Facebook logo
Бъдете с нас и във