Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВАШИНГТОН ОПИТВА ОБИКОЛНИ МАНЕВРИ

Времето не чака, цитира Джек Лондон в родината му руският президент Владимир Путин. Той знае по-добре английски, отколкото аз руски, опита се да похвали своя колега американският президент Джордж Буш. От известно време насам Путин упорито учи по два часа на ден английски и от време на време демонстрира удивителния си напредък. Людмила Путина пък говори отлично испански, което за Буш бе още една добра предпоставка за лекотата на диалога в ранчото в Тексас, което за първи бе посетено от лидер на друга държава. Големият проблем са ядрените арсеналиПреди това във Вашингтон двамата президенти се опитаха да се разберат по някои от ключовите въпроси на международните отношения. Буш обеща да съкрати през следващите десет години американския ядрен арсенал от 7000 до 1700-2200 ядрени бойни глави. Няма нужда от никакво договаряне. Стига и добрата воля, убедително обясняваше американският президент. Путин обаче бе по-сдържан. Светът все още не е готов международните отношения да се изграждат само върху доверието. Необходимо е да се запази старият фундамент от договори и споразумения по разоръжаването и контрола над въоръженията, смята той. Руският президент също обеща да съкрати с 1/3 руския ядрен потенциал. Можем да бъдем не само партньори, но и приятели, настояваше Владимир Путин пред американския политически и делови елит. Но още преди пристигането на Путин външнополитическата съветничка на Буш - Кондълиза Райс, обясни, че сегашната визита на руския лидер не може да бъде разглеждана като нова версия на някогашния диалог между Москва и Вашингтон.След срещите в Любляна, Генуа и Шанхай във Вашингтон президентите Путин и Буш можеха да разговарят и да се държат по-свободно. Журналистите даже откриха някои сходства между тях. И на двамата не им е вървяло особено в училище. Путин знае немски, учи английски. Буш знае испански. И двамата са религиозни. Путин е бил кръстен като малък. Путин не пие. Буш, който е злоупотребявал някога, сега е не по-малко праведен от него. Буш тича сутрин, а Путин по два часа на ден отделя на джудото и физическите упражнения. При това руският президент е запален скиор. Двамата имат по две дъщери. И двамата обичат кучетата. Путин има едно, а Буш - две. Ранчото на Буш обаче е 9000 кв. метра, докато ранчото на Путин в Ленинградска област е едва 152.9 кв. метра. Затова пък в резиденцията си в Ново-Огарьово на брега на река Москва Путин има конюшня, басейн и водоем. Путин всяка вечер се връща в резиденцията си, докато Буш посещава ранчото си само през лятото.Разходките на чист въздух не са достатъчни Още преди тръгването на Путин за САЩ експертите определиха визитата му като промеждутъчна в руско-американските отношения. Въпреки усилията за разтопяване на ледовете и шестте съвместни декларации, двамата президенти не успяха да излязат от тази предварителна характеристика. По договора за ПРО от 1972 г. бе запазена разликата в подходите. Договорът не е остарял, твърди Москва. Никой не каза какво конкретно е остаряло и затова не трябва да се подхожда чисто аритметически - по срока на давност, заяви руският външен министър Игор Иванов. Президентът Путин бе по-кратък - руската позиция остава неизменна.Москва и Вашингтон упорито твърдят, че двамата президенти се разбират все по-добре и успешно преодоляват политическите условности. Но между личното доверие и политическата аритметика има голяма разлика и експертите се опитват да изчислят евентуалните поражения, ако Путин и Буш преиграят с личните чувства. Например зад едностранно обявените от Буш съкращения на американските ядрени бойни глави някои експерти тук виждат опит просто да се променят правилата за преброяването им. Съкращават се не стратегическите носители, а се разтоварват междуконтитенталните балистични ракети (МБР) и ядрените носители се преориентират за неядрени задачи. Така се създава бързовъзвръщаем потенциал, който позволява за кратки срокове да се разгърне резервен ядрен арсенал, ако възникне необходимост. Такъв несиметричен подход е заложен в договора СТАРТ-2, според който САЩ имат възможност да увеличат двойно ядрения си потенциал чрез ядрените бойни глави, разположени на складове. Например на МБР с наземно базиране сега са разположени 2000 ядрени бойни глави (1500 на 500 МБР Минитмен-3 и 500 на 50 МБР МХ). Американското отбранително ведомство планира да свали от въоръжение ракетите МХ и да ги консервира за по-нататъшно използване за космически стартове. Всички ракети МХ ще бъдат разтоварени и ще носят само по една ядрена бойна глава. Излишните ще се държат в складове. По този начин наземните ядрени бойни глави ще бъдат преброени като 500.Според договора СТАРТ-1, на 18-те американски стратегически подводници има 3456 ядрени бойни глави. Всяка подводница е снабдена с 24 балистични ракети с по 8 бойни глави. САЩ планират да свалят от сметката четири подводници, които ще бъдат преоборудвани в носители на крилати ракети. Преоборудването може да бъде направено обратимо. Освен това новите подводници ще бъдат снабдени с по 154 крилати ракети Томахоук, включително и с ядрени бойни глави. Тези подводници също няма да попаднат в сметката. На останалите подводници ядрените бойни глави ще бъдат намалени до 4-5 на всяка балистична ракета. В общата сметка обаче Вашингтон не смята да включва подводниците, които се намират в докове или са подложени на модернизация. По този начин ядрените бойни глави с морско базиране ще бъдат не повече от 1560.На тежките бомбардировачи, според СТАРТ-1, са разположени 800 бойни глави. САЩ настояха в СТАРТ-2 да не бъдат включвани бомбардировачите Б-1Б, които изпълняват неядрени функции. Този подход може да бъде използван и при тежките бомбардировачи от друг тип, които не извършват оперативно дежурство с ядрено оръжие на борда. Ако такъв вид съкращения бъдат оформени в СТАРТ-3, Русия едва ли би била очарована. Затова, според руските експерти, Вашингтон се стреми да предприеме съкращенията на едностранна основа, без да ги оформя в нов договор. Явно е, че разликата в подходите едва ли ще бъде изгладена с разходки из ранчото на Буш.Колко далеч могат да отидат Москва, Вашингтон и БрюкселПо въпроса за сътрудничеството с НАТО Владимир Путин заяви, че Русия е готова да отиде толкова далеч, колкото е в състояние и Брюксел. На 22 и 23 ноември генералният секретар на НАТО Джордж Робъртсън е отново в Москва. Механичното разширяване на Изток без съобразяване с националните ни интереси не е най-верният път, твърди Путин. В отношенията с НАТО Русия може да играе консултативна роля, но тя може да еволюира, подчерта Джордж Буш.В преговорите с Вашингтон Русия особено разчита на икономическите акценти. От преговорите за влизане в Световната търговска организация зависи бъдещето на важни отрасли на руската икономика, като производството на стомана, авиационна техника, телекомуникациите, банковите и застрахователните услуги. Русия разчита да бъде променен статутът й на държава с непазарна икономика на американския пазар, а също така да бъде отменена поправката Джексън - Веник. Обещания и в двете посоки има, но сроковете ще зависят от политическия натиск. Друг проблем е външният дълг. САЩ смятат, че през 90-те години са оказали огромна помощ на Русия - около 50 млрд. долара, чрез различни форми на сътрудничество. Москва оценява тази помощ на 3-4 млрд. долара, които са отишли главно за заплащане на труда на американски експерти за обучаване на руски специалисти по пазарни отношения. За обслужване на външния си дълг Русия изразходва сега до 40% от бюджета си. Средната заплата се запазва около 100 долара, пенсиите - около 40. Москва задържа социалното ниво, за да изплаща редовно дълговете си. В същото време извършва реформи, които искат средства. Опрощаване на руските дългове едва ли е възможно, но за известно облекчение може да се водят политически преговори, смятат руски икономисти. САЩ, освен това, задържат ратифицирането на международното споразумение за увеличаване на квотите в МВФ. Ако то бъде ратифицирано, Москва без особени условия би могла да привлече 1.7 млрд. долара инвестиции, твърди заместник-председателят на Комитета по бюджета на Държавната дума Михаил Задорнов. Може 4-5 пъти да се увеличат и преките американски инместиции в Русия, които сега са около 1 млрд. долара. На въпроса за преразпределяне на сферите на интереси в ОНД и Централна Азия президентът Владимир Путин обясни, че Русия е разтревожена не от базите, които САЩ могат да получат например в Узбекистан и Таджикистан, а от базите на терористите в Афганистан. Сигурността на коридорите на нефта от Каспийско море също е важна част от руско-американския диалог. Съперничеството около алтернативните маршрути на транзитния петрол може да бъде обърнато в партньорство за охрана и инвестиции. Така САЩ активно ще влияят на световния петролен пазар. Сложните отношения на Москва с ОПЕК и играта с цените ще зависят също от координацията между Москва и Вашингтон в условията на глобално партньорство срещу тероризма. В случай на петролна криза Русия е готова да гарантира редовни доставки на нефт и нефтопродукти на световния пазар, заяви Владимир Путин. Въпреки че Москва отказва да влезе в ОПЕК, тя прави съвсем малки компромисни крачки и се съгласи на искането на нефтения картел да съкрати дневния си добив - на първо време с 30 000 барела. Русия обаче добива 7 млн. барела в денонощие, от които изнася 3 милиона.Понякога народът по-рано разбира от политиците, обясни Владимир Путин във Вашингтон. Според проучване на фондацията Обществено мнение, сега 43% от руснаците смятат САЩ за неприятелска страна. Толкова обаче са на обратното мнение. Ако изводът е верен, явно руският народ чувства, че руско-американските отношения са в деликатен баланс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във