Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВАРВАРИ НАХЛУВАТ В АНТРЕТО НА ШВЕДИТЕ

Въпреки злободневния проблем с т.нар. незаконни имигранти немалко западни експерти и политици бият тревога точно в обратната посока. За да запазят високия си жизнен стандарт, през първата половина на новия век жителите на Европейския съюз трябва да се увеличат поне с 44 млн. души (вж. БАНКЕРЪ, бр. 16 от 2001 г.). При ниската раждаемост в Западна Европа обаче възможностите са само две: или да се повиши пенсионната възраст (в Англия например - на 72 години!), или да се прибегне до прием на работна сила отвън. В Швеция също търсят изход от положението. Страната се справи успешно с кризата от началото на 90-те години и икономиката й започна да се оживява. Ако преди безработицата беше над 10%, то от няколко години насам тя е средно 5.4 процента. Защо тогава е необходима допълнителна работна ръка?Всъщност проблемите на сегашната шведска трудова заетост не са количествени, а качествени. Новите динамични фирми, свързани с информационните технологии и прецизните производства, търсят под дърво и камък не какви да е наемници, а висококвалифицирана работна сила. Възможното разрешение е единствено в привличането на специалисти от чужбина. Едно проучване, направено по поръчка на Министерството на финансите, констатира, че към 2008 г. дефицитът на трудовия пазар вече ще създава сериозни трудности. Във връзка с това неговите автори препоръчват да се увеличи приемът на имигранти от 12 хил. на 50 хил. годишно. Смята се, че изсмукването на сиво мозъчно вещество ще е преди всичко за сметка на страните от Източна Европа. Тази тенденция в известен смисъл е вече практика. През 2000 г. от общо 799-те чужденци, получили разрешение да работят в Швеция, 321 души са поляци, 230 - руснаци. Държавната служба по имиграцията подготвя либерализиране на нормативната уредба за гастарбайтерите, която, според шведски работодатели, е същинско ходене по мъките. За подобни стъпки настояват също Министерството на интеграцията и икономическото ведомство.Разтварянето на границите обаче се посреща с неприязън от шведската общественост. Дискусиите и полемиките във връзка с близо двумилионната емигрантска армия (една пета от живеещите в Швеция!) се водят практически навсякъде - от медиите до кръчмите. Официалната статистика сочи, че безработицата сред чужденците (15.1 на сто) е почти три пъти по-висока от средната за страната. При това безработицата не е еднаква за пришълците от различните националности: при датчаните, норвежците и финландците тя е само 6.5%, при поляците - 19.6, при балканците - 31.3, при иракчаните - 51 процента. Особено тревожно е положението в имигрантските гета на големите градове. Според в. Дагеннехетер в стокхолмското предградие Тенста без работа са 95 на сто от сомалийците, 87 на сто от иракчаните и 81 на сто от балканците. При тези реалности призивите за смекчаване на ограниченията пред имигрантите предизвикват у обикновените шведи искрено недоумение.Ниската заетост при чужденците често се обяснява с тяхната слаба професионална квалификация. Властите от своя страна се оправдават, че допускат имигранти само по хуманитарни съображения (примерно политически бежанци). На свой ред местните медии пък често тиражират щампата, че типичният пришълец е неграмотен селяк, който не може да се приспособи към висшата цивилизация.Всичко това не отговаря напълно на действителността, защото сред имигрантите има и немалко квалифицирани специалисти. Ала скритата, макар и иначе официално забранена дискриминация, дори не ги допуска до пазара на труда. Един строителен техник от Армения е успял да си намери работа само като общ работник в търговски склад. Макар че е изпратил неколкостотин заявления до всевъзможни фирми, той не е бил поканен на нито едно събеседване. На сръбкиня с докторска степен от американския Харвард не само й отказват специализация в шведски университет, но администрацията му даже й предлага да се яви на проверочен изпит за знания на... гимназиално равнище. В това отношение имигрантите биват третирани според предразсъдъците спрямо тяхната националност. В окръг Калмар, за да осигурят заместници на шведските лекари през отпускарския сезон, внесли 50 доктори от Полша. След тримесечен курс по шведски език на поляците било разрешено да приемат местни пациенти. А това пък предизвикало лавина от протести на лекари от други националности, които вече са придобили правото на пребиваване в Швеция, но не могат дори да стажуват в тамошни болници.Реално погледнато, трудности имат даже имигрантите от второ поколение. Макар и възпитаници на шведски учебни заведения, с дефицитни специалности, но и с нешведско потекло, те също не могат да си намерят работа. И, кажи-речи, единственото нещо, което могат да направят за тях бюрата по труда, е да ги посъветват да си сменят имената с шведски, т.е. да се подложат доброволно на един скандинавски възродителен процес.Според в. Афтонбладет, на местния трудов пазар цари невидим структурен расизъм, който е далеч по-ефективен от външния расизъм на неонацистките организации. Декларациите на работодателите, че при назначенията се ръководят единствено от професионалната подготовка на кандидатите, нямат почти никакво покритие в практиката, констатира вестникът. Имигрантите успяват да преодолеят официалната държавна граница, но после се изправят пред една невидима граница, която препятства тяхното интегриране в шведското общество. Тях са ги пуснали в антрето, за да останат може би завинаги пред заключената врата към всекидневната, обяснява ситуацията Афтонбладет.На теория властите се опитват да се противопоставят на дискриминацията, но въведените в закона по-тежки санкции срещу работодателите засега не дават осезаеми резултати. Което от своя страна води до логичното заключение, че проблемът не може да се разреши с административни мерки. Така пред шведското общество с все по-голяма острота се изправя дилемата или да започне да превъзмогва предразсъдъците си спрямо чужденците, или да преглътне мисълта, че в най-близка перспектива това може да удари като бумеранг собствения му жизнен стандарт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във