Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВАЛУТНИТЕ СЪТРЕСЕНИЯ: БУРЯ В ЧАША ВОДА

БНБ не успя дори да гъкне - когато през двата работни дни между Коледа и Нова година обменните бюра в Пловдив сюрпризираха кешовия валутен пазар с по-висок курс продава за германската валута от фиксирания със Закона за БНБ. За миг възникна усещането, че отново сме изправени пред позабравената анархия, характеризираща до пролетта на миналата година търговията с конвертируеми пари у нас.


Първи за събитието се хванаха кореспондентите на БТА в Пловдив, а новинарите от БНР и БНТ се надпреварваха да съобщават най-различни числа за размера на превишението. Първоначално се говореше за покачване на курса с 3-5% спрямо фиксираното равнище - 1000 лв. за марка, което осигуряваше скок от 30-50 лева. По-късно този спред започна да се свива, за да се стабилизира в тесния коридор между 0.3-0.5 процента. А това са нива, които едва ли биха впечатлили някого.


Въпреки това трябва да признаем, че на 29 и 30 декември обстановката остана твърде неясна и заради непотвърдените слухове, че и във варненски обменни бюра курс продава на германската марка е надминал чувствително нивото 1000 лева.


Проблем се оказа и официалното обяснение за случая. Според неговите автори скокът се е дължал на голямото търсене на немски пари преди новогодишните празници, което на моменти е превишило тяхното предлагане. По-вероятно обаче изглежда друго твърдение: притиснати от ниските маржове, сарафите са се опитали да припечелят нещо преди Нова година. В подобни моменти, както нашепва и носталгията по славното минало, най-добре се реализират бързи печалби от положителни курсови разлики.


Друг е въпросът, че всяка регионална буря в чаша вода не може да продължи достатъчно дълго, за да донесе чаканите дивиденти. Валутният резерв на БНБ е рекордно голям и Централната банка лесно ще парира всеки по-сериозен опит за атака срещу паричния съвет, неограничено купувайки български пари на потискащите всеки потенциален спекулант нива от 995-1000 лв. за марка.


Според Закона за БНБ Централната банка може да допуска отклонения до 0.05% над фиксирания курс в търговията с валута. Това прави точно 1005 лева. Затова, ако курсовете продава, постигнати в Пловдив и във Варна, наистина не са надминали нивото 1003-1005 лв. за марка, изобщо не може да се говори за криза, защото търговията не е напуснала коридора, предвиден от законодателя.


По-важен е друг въпрос: можеше ли да се избегнат дори такива частични опити за изпробване стабилността на паричния съвет? Според шефа на ЦКБ Стоян Александров, който остава твърд привърженик на тезата за надценен лев, колизии ще има, докато извън банките остават прекалено много свободни пари. Но ако левът бе девалвиран при въвеждане на Паричния съвет, вътрешните лихви щяха да останат по-високи, а населението щеше да бъде насърчено да спестява.


Освен валутния резерв друг стабилизиращ фактор е непоколебимостта на премиера Иван Костов да парира всеки опит за промяна на досегашния валутен курс - 1000 лв. за 1 марка. Тази позиция се разделя изцяло и от управителя на БНБ Светослав Гаврийски. Затова е почти невероятно, че депутатите ще предприемат през 1998 г. какъвто и да е ремонт на Закона за БНБ в частта му относно нивото на фиксирания валутен курс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във