Банкеръ Weekly

Общество и политика

ВАЛУТНИЯТ РЕЗЕРВ Е ДВА ПЪТИ ПО-ГОЛЯМ ОТ ВЪНШНИТЕ ПЛАЩАНИЯ ЗА ДОГОДИНА

Валутните резерви на държавата са два пъти по-големи от плащанията по външния й дълг през следващата година. В началото на декември парите на БНБ по сметки и в чуждестранни държавни ценни книжа са над 2 млрд. щ. долара. Освен това Централната банка притежава монетарно злато за над 365.8 млн. щ. долара. А според заместник-министъра на финансите Пламен Орешарски плащанията към външни кредитори през следващата година са за над 1 млрд. щ. долара.


Държавата никога не е била толкова ликвидна по отношение на външния си дълг. Дори през сравнително спокойната 1995 г. валутният резерв не можа да надхвърли 1.6 млрд. щ. долара. Тогава социалистическото правителство сметна, че той е достатъчен и се отказа от споразумение с МВФ и Световната банка. И плати скъпо за самодеяността си. Месеците на главозамайваща финансова криза доказаха, че не можем да минем без парите от МВФ и Световната банка и тази зависимост ще се запази поне до края на хилядолетието. Според финансистите, за да си позволим да плащаме по външния дълг една година, без да ползваме кредити от чужбина и без финансовата стабилност на държавата да бъде застрашена, са необходими няколко предпоставки. Първата е България да има около 35% ликвидност спрямо главницата по външния си дълг и около 350% спрямо текущите годишни плащания по него. Казано с други думи, ако външният дълг е 10 млрд. щ. долара, а плащанията по него са 1 млрд. щ. долара годишно, валутният резерв трябва да е около 3.5 млрд. щ. долара. Другите две важни предпоставки са положително търговско салдо от около 700 млн. щ. долара и поне 4% стабилен годишен ръст на брутния вътрешен продукт.


В момента валутният резерв на страната е около 20% от външния дълг, има драстичен спад в брутния вътрешен продукт, а към края на септември тази година положителното търговско салдо е около 550 млн. щ. долара. В края на 1998 г. се очаква съотношението между валутен резерв и външен дълг да се покачи до 25%, а търговското салдо в най-добрия случай да бъде нулево. Спорен е въпросът и с ръста на БВП. Според бюджета за 1998 г. се очаква ръст от 4%, но от Националния статистически институт прогнозират нулев ръст. Дори ако се възприемат оптимистичните прогнози, ясно е, че България не може да обслужва външните си задължения без финансиране от МВФ, Световната банка, ЕС и страните от Г-24. Но задачата е от приватизацията и от положителния търговски баланс да се осигурят средства за изплащане поне на лихвите по външните задължения, за да не се налага ползване на нови кредити за погасяването им.


Дългът е категория, която не може да се идентифицира с една цифра. В началото на тази година външният дълг е бил 9.5 млрд. щ. долара, но погледнете какво е имало по това време във валутния резерв (над 540 млн. щ. долара) и направете сравнение с размерите на външния дълг и на валутния резерв сега. Истинската външна задлъжнялост става ясна, когато от общия размер на дълга извадим валутния резерв. В момента тя е по-малка в сравнение с началото на годината. За този период само от МВФ сме получили 500 млн. щ. долара, а реалната ни задлъжнялост към фонда се е увеличила едва със 154 млн. щ. долара. Следователно ние сме върнали повече отколкото, сме получили - коментира заместник-министърът на финансите Пламен Орешарски.


Според справка на Министерството на финансите до края на септември тази година задълженията ни към чуждестранни кредитори са достигнали 9.989 млрд. щ. долара. Над 8.5 млрд. щ. долара от общите задължения са на правителството, останалата част са задължения на търговските банки и на стопанския сектор, твърди г-н Орешарски. В края на миналата година външните задължения са били с 394.1 млн. щ. долара по-малко. Една част от увеличението идва от нарастването със 154 млн. щ. долара на дълга ни към МВФ. Около 300 млн. щ. долара са задължения по краткосрочни държавни ценни книжа и по валутни и левови облигации по ЗУНК, които до юли тази година бяха закупени от външни инвеститори. Около 100 млн. щ. долара от тях са в краткосрочни държавни съкровищни бонове.


До средата следващата година ще настъпи падежът на краткосрочните съкровищни бонове и държавата ще погаси този дълг от 100 млн. щ. долара. Предполагам, че част от парите, получени от тези съкровищни бонове, ще бъдат реинвестирани в други ценни книжа. Каква ще бъде тази част ще зависи от конюнктурата и от лихвените равнища, - коментира г-н Орешарски.


Над 200 млн. щ. долара е външният дълг на държавата по линия на левови и валутни облигации по ЗУНК, закупени от чуждестранни инвеститори. Вътре влизат и 12 млрд. лв. облигации по ЗУНК, които клонът на ING Bank в София купи от БНБ през април тази година от името и за сметка на свои клиенти. Този дълг от над 200 млн. щ. долара ще бъде лесно погасен с развитието на приватизационните процеси, тъй като при покупката на държавно предприятие с тези ценни книжа може да се плаща до 80% от цената. А се очаква идващата 1998 г. да бъде годината на голямото раздържавяване. Чрез приватизацията ще могат да бъдат изчистени и част от задълженията към Лондонския клуб, тъй като предприятия ще могат да се купуват с облигации с отложено плащане DISC's и с облигации с първоначално намалени лихвени плащания FLIRB's. През следващата година приватизационните сделки едва ли ще погълнат повече от 5% от задълженията ни към Лондонския клуб, които според Пламен Орешарски са за над 4.9 млрд. щ. долара. Най-неподвижната част от външния ни дълг е тази към официалните кредитори. Общият размер на парите, които дължим на МВФ, Световната банка, ЕС и на страните от Г-24 и от Парижкия клуб, е около 3 347.5 млн. щ. долара. За разлика от дълговете към Лондонския клуб, тези задължения не подлежат на обратно изкупуване на вторичния пазар. Но плащането им може да се осигури със средства, привлечени чрез нови емисии от еврооблигации. С постъпленията от тях ще се погасяват част от задълженията ни към официалните кредитори. Преимуществото на облигационния дълг е, че при понижаване на цената му на международните пазари страната емитент на еврооблигациите може чрез посредник да ги изкупи на доста ниски цени и по този начин да намали външните си задължения с по-малко разходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във