Банкеръ Daily

Общество и политика

Ваденето на ряпата започна

Александър Маринов

 

Ако приемем трудно оспоримото - че наложеният от ГЕРБ модел на управление на държавата е вреден и опасен, ясно е, че неговото демонтиране минава през отделянето на тази еднолична партия от властта. За мнозина тази задача е много трудна, за някои - невъзможна, поне на този етап. Един известен анализатор дори заяви, че Борисов (ГЕРБ) не може да бъде победен чрез избори.

Нека (по политически и етически причини) се абстрахираме от другите варианти на надмогване на Бойко Борисов и откъсване на ГЕРБ от властта. Освен всичко останало  горното твърдение просто не е вярно - "непобедимата изборна машина" бе не просто победена, а - ако използваме любимия израз на премиера - "бита като маче у дувар" през есента на 2016 година. Но наистина победата над партията на властта на парламентарни (и местни) избори е много голямо предизвикателство, най-вече заради уродливата метаморфоза на представителната демокрация и електоралните процедури у нас. Вярно, че за да бъде победена, нейните живителни връзки с ресурсите на властта трябва да бъдат отслабени. Парадоксалното е, че това прави самият Борисов със своите действия.

Както вече отбелязахме в предишен анализ, ГЕРБ доведе до съвършенство клиентелизма у нас не просто като начин на консумиране на властта, а като ефективен инструмент за запазването й. Това води до две големи предимства.

Първо, партията на Борисов има изключително стабилно електорално ядро, изградено на основата на двете разновидности на българския клиентелизъм (позитивен - ако гласуваш за мен, получаваш, и негативен - ако не гласуваш за мен, тежко ти). Вярно е, че в по-дългосрочен план този подход произвежда множество, и то непримирими противници, но предстои да видим кога ще настъпи точката на пречупване. Нито БСП, нито дори ДПС могат да се сравняват с ГЕРБ по устойчивост на твърдия електорат - поне до момента, в който не стане ясно, че пада от власт.

Второ, технологията на клиентелизма бе умело разпространена върху формирането на управленски коалиции. При повече от четири партии (коалиции) в парламента винаги ще се намерят 121 депутати, които да бъдат съблазнени от неустоимите оферти на ГЕРБ. Вярно е, че скоро идва момент за разплата и цената е много тежка - почувстваха го Реформаторите, на ред са Патриотите. Но досега номерът минаваше, което означава, че за Борисов е достатъчно да вкара около 90 депутати и важно е само ГЕРБ да има най-голямата група, за да си запази правото на първа оферта.

Към методологията на клиентелизма можем да прибавим издигнатата във върховен принцип абсолютна безпринципност. Всичко може да бъде забравено, ръцете винаги могат да се стиснат - независимо колко са оцапани, всеки може да бъде жертван в името на интереса на глутницата и нейния водач. Ако добавим слабостта на потенциалните противници (до появата на Румен Радев и симптомите на съживяване в БСП), десетгодишното доминиране на ГЕРБ е обяснимо. 

Но всичко тече, всичко се променя и има своя край. Така ще стане - вероятно съвсем скоро, с ГЕРБ и неговата непобедима технология на властта. Това е така, защото силните страни на тази технология пораждат своите неизбежни слабости, които разяждат машината отвътре. Да не говорим за надигащото се противопоставяне и гняв в обществото, чието укротяване с помощта на допълнителни финансови порции има непреодолими граници. Особено като отчитаме, че някои неща - като човешкия живот - не се купуват с пари.

"Технологията ГЕРБ" се основава на специфично разделение на две функции - символно-комуникационна и политинженерна. Бойко Борисов е образът на властта, който винаги трябва да е в бяло. Той не греши, не нарушава законите, не бърка в кацата с меда. Той е добрият цар, лоши могат да бъдат само пъдарите, в краен случай - отделни непослушни боляри. Политинженерната дейност, обезпечаването на спечелването, запазването и осребряването на властта е поверена на Цветан Цветанов. Тя протича на тъмно, защото включва множество съмнителни и направо отвратителни дела. В първите години на възхода на ГЕРБ Цветанов играеше добросъвестно тази неблаговидна и неблагодарна роля - да бъде не просто "Вторият човек" в сянката на "Първия", но и да поема отговорността за всички злини.

Проблемът не е в това, че бремето на лошите постъпки в името на светлия образ е натежало на съвестта на "Втория". Просто той придоби много власт (кадрова и организационна) и поиска също да се окъпе в лъчите на славата. По различни причини с течение на времето Цветанов започна да оспорва не просто едно или друго решение на Борисов, а най-свещеното за ГЕРБ - непогрешимостта на Вожда. При това - не само у нас, а и пред външните партньори (по-големи братя).

Ако имаше малко по-голям капацитет, Цветанов щеше да се усети, че прекалява с молитвените закуски и горещата защита на непорочността на партийните непрокопсаници. Но той, подобно на децата, няма спирачки. Развитието на поредната сага около изисканите от премиера оставки на тримата министри и драмата в коалицията са ясна илюстрация. Борисов патетично заяви, че - както е в Европа, в ГЕРБ подават оставки в израз на поемане на политическата отговорност. След коалиционния съвет и след като цяла седмица бе неоткриваем, Цветанов обяви, че повод за напрежение в коалицията няма, защото… всъщност няма оставки. След като не са внесени в деловодството на парламента, такива актове не съществуват, следователно никой не е поемал реално политическата отговорност за тази и много други трагедии. Всичко е наред, само малко трябва да се натъкми комуникацията.

Негативните последици от това политическо творчество за пореден път се стоварват върху Борисов, правят го за смях и провалят опитите му за измъкване от лична отговорност. Може би това се прави съвсем умишлено от кръга около Цветанов, който ясно предупреждава премиера да не си прави криви сметки, че ще оцелява за сметка на жертване на околните. А политическото и моралното компрометиране на ГЕРБ и на правителството изяжда и последните остатъци на обществено търпение. Някои нетърпеливи социолози вече обявиха, че над 60 на сто от българите одобряват подадените оставки. Дали сега ще сондират мнението на хората за тези игрички на поемане на отговорност?

Освен върхушката на ГЕРБ  въпросът за неизбежните последици от властовото съдружие с тях все по-ясно се разбира и от Патриотите. Декларацията на ФНСБ бе ход, който в бъдеще ще бъде използван като алиби за разграничаване и напускане на потъващия кораб. Не е случайно, че дори Волен Сидеров, който по някакви причини се е вкопчил в Борисов като удавник за сламка, за пръв път открито призна, че цената в края на краищата ще я платят Патриотите.

Фундаменталната причина за неизбежното и скорошно падение на ГЕРБ е, че когато управляваш по този начин, сам режеш клона на властта, който мислиш, че ти принадлежи завинаги.

Facebook logo
Бъдете с нас и във