Банкеръ Weekly

Общество и политика

В ТЪРСЕНЕ НА ПАЗАРА

Имаме Централен депозитар, имаме Комисия по ценните книжа, приватизационни фондове, брокери, инвестиционни посредници, 1050 публични компании... имаме дори и борса. И все пак имаме ли пазар? Това бе една от централните теми на организирания през миналата седмица от Института за икономическа политика семинар в НДК.


Реалните оферти не достигат до пазара - заяви Жечко Димитров от СФБ - Капиталов пазар. Сделките в по-голямата си част стават извън него между посредниците, където цените са доста по-различни от публично известните оферти. Търговията по този начин позволява например за счетоводни нужди да се избере подходяща сума.


На борсата обикновено се регистрират сделки с рекламна цел или се прехвърля собствеността от приватизационните фондове на друго дружество, което след това да я продаде на стратегически инвеститор. Операцията се извършва, за да се заобиколи разпоредбата на чл. 51а от Закона за приватизацията, според който акциите, придобити от приватизационните фондове чрез масовата приватизация, се търгуват само на борсата.


Една от причините за липсата на активна борсова търговия, според изпълнителния директор на ОБПФ Доверие Андрей Ефтимов, е лошият подбор на предприятията, включени в първата вълна на масовата приватизация. Повечето от тях са малки, което предполага, че са притежание на ограничен брой собственици. Това е причината в момента повечето приватизационни фондове да се занимават с преструктуриране на портфейлите си и с преобразуването си в холдингови структури. По този начин те ще излязат извън юрисдикцията на Комисията по ценните книжа и ще могат да притежават над 34% от акциите в дадено дружество.


Срещу въпросното ограничение в Закона за приватизационните фондове се говори много отдавна. Тридесет и четири процента дават възможност по-скоро за блокиране на решения, отколкото за тяхното налагане. Ето защо преди общите си събрания много от фондовете разменяха пълномощни, а сега и пакети от акции, за да си осигурят контролния пакет в отделни дружества.


Допълнителен проблем е винкулираността на акциите на много предприятия и нежеланието на големите институционални инвеститори, както в случая с МДК - Пирдоп, да участват в публичната търговия. Според господин Ефтимов липсва т.нар. смазка на пазара - това биха могли да са акциите на банките, на газови и нефтени компании, на предприятия от химическата промишленост и телекомуникациите. Наистина някои от приватизираните досега чрез масовата приватизация фирми са от въпросните отрасли, но по-голямата част от тези предприятия или не са публична собственост, или са все още държавни. В тази обстановка надеждата за предлагане на нови емисии ценни книжа идва основно от три източника:


1.Емисии от приватизационни фондове, инвестиционни дружества или пенсионни фондове.


2.Емисии от частни дружества.


3.Продажба на държавно имущество.


Сериозна активност от първите две групи не може да се очаква поради все още слабия ни капиталов пазар. Вярно е, че заместник-директорът по международните въпроси на Американската комисия по ценните книжа Робърт Страхота даде пример с компанията на господата Хюлет и Пакард, която е тръгнала от един гараж. Не бива обаче да забравяме, че гаражът е бил в САЩ, а не в България. Ето защо основната надежда остава в държавата и в продажба на нейното имущество.


Неблагоприятно отражение върху търговията има и таксуването на брокерските комисионни с ДДС и облагането на капиталовата печалба. На семинара внимание на данъчните условия отдели и Жан-Пиер Пелинк - главен координатор на връзките с Източна Европа на Федерацията на европейските фондови борси. Той даде пример с родината си Белгия, която е загубила емитентите си поради въведения 28% данък върху печалбите от сделки с ценни книжа. Просто инвеститорите предпочели съседната люксембургска борса. Чуждестранните участници на форума наблегнаха особено силно на нуждата от прозрачна и достъпна информация за публичните компании, което е един от основните проблеми на нашия пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във