Банкеръ Weekly

Общество и политика

В ТЪРСЕНЕ НА КАНДИДАТА

Има един човек, който наистина може да победи Джордж Буш на президентските избори. Не се хабете да отгатвате. Името му е Демократически Кандидат. Последните социологически проучвания показаха, че състезанието между сегашния държавен глава и хипотетичния кандидат на демократите ще завърши или наравно, или дори с лека преднина на демократа. Проблемът е, че нашият приятел Демократически Кандидат не може да участва в изборите. Демократите трябва да изберат действителна личност, която да се изправи срещу Буш, а тази задача току-що се усложни до краен предел. За самия президент идеалният изход от първичните избори на демократите в Айова би изглеждал така: убедителна победа за фаворита Хауърд Дийн. Стратезите от Белия дом, начело със страховития Кен Роув, нямаха търпение да излязат на ринга срещу бившия губернатор на Върмонт. Дийн щеше да е просто поредният от дълга поредица пацифисти от североизтока, разкъсани от републиканците (спомнете си Майкъл Дукакис). Но очакванията на Буш не се оправдаха. Вместо успех на единия кандидат сега се очертава ожесточена битка между цели четирима, които от усилие да се окалят взаимно ще забравят напълно за истинския си враг. Само допреди две седмици във Вашингтон бяха уверени, че Дийн ще е неудържим в Айова и Ню Хемпшър. Сега изглежда, че 2004-а ще повтори доста точно събитията от 1988-а, когато на демократите им трябваха месеци, за да определят своя кандидат. След подобна битка евентуалният победител ще е твърде изтощен, за да представлява препятствие за Буш. И все пак кой може да е този победител? Дийн със сигурност не бива да бъде отписван, макар третата му позиция в Айова да бе огромно разочарование. Той все така разполага със сериозен бюджет (40 млн. долара), с отлична организация, безброй доброволци и съветници от ранга на Ал Гор и Джими Картър. И все пак бившият лекар понесе тежък удар и ще трябва да положи колосални усилия, за да си върне аурата на победител. Вотът в Айова доказа, че той не може да разчита тъкмо на онези, които смяташе за най-сигурните си гласове - антивоенно настроените американци. Според екзит-половете три четвърти от тези хора са гласували за Кери. Пък и след залавянето на Саддам Ирак вече не вълнува особено американците, така че сега Дийн трябва да си измисли нова песен.Съвсем неясни изглеждат шансовете на пенсионирания генерал Уесли Кларк. Той разполага с биография, за каквато конкурентите му могат само да мечтаят, особено в избори, при които националната сигурност е основна точка от дневния ред. Само че онези, които го видяха в действие, признават, че преходът към политиката не се отдава много гладко на стария войник. Казано направо, той не умее да говори, а маниерите му все още миришат повече на казарма, отколкото на Белия дом. Джон Едуардс, свежият сенатор от Северна Каролина, също има своите предимства: той носи Клинтъновото послание на надежда и оптимизъм, освен това се въздържа от грозни атаки срещу своите съперници. Речите му също привличат внимание с образа на Двете Америки - едната, изградена върху охолството и сигурността, и другата, крепяща се на минимална работна заплата и лишена от здравна осигуровка. Едуардс говори дори за най-бедните, които по принцип не гласуват и поради това рядко се промъкват в мислите на другите кандидати. И, макар да оставя иракската тема на разпенения Дийн, той умело печели вниманието на слушателите, като напомня, че образът на Америка като бастион на свободата днес вече е изместен по света от новия й лик - на самоуверен властелин, който прави каквото поиска и унижава дори съюзниците си.Така стигнахме до победителя в Айова - Джон Кери. Човекът, който в момента е върху гребена на вълната. Герой от виетнамската война, Кери също като генерал Кларк изглежда подходящ наследник на Буш на поста върховен главнокомандуващ. Нещо повече, той ясно показа, че е прекарал твърде много време там, за да позволи споменът да избледнее заради нуждите на сегашната международна политика на Америка. Това се превръща в сантиментален въпрос, дори в носталгичен: всички се убедиха в това на последния митинг, на който Кери се срещна с войник, чийто живот е спасил във Виетнам. Ветеран, който е станал активист срещу войната, Кери печели симпатии и от двете страни на барикадата. И все пак той също си има ограничения. Кери е патриций от Нова Англия, който трудно може да мине за човек от народа. В кампанията си той е солиден, но и флегматичен, понякога дори скучен. С две думи - тежка форма на синдрома Ал Гор.И четиримата кандидати имат сериозни недостатъци, но все пак един ще трябва да се изправи срещу Буш през ноември. Дали някой от тях го плаши? Вероятно Кери и Кларк, поне малко. Освен това президентът трябва да се притеснява и от онова, което американците наричат безработното възстановяване - икономическите показатели растат, но въпреки това броят на откритите нови работни места си остава нищожен - едва около хиляда месечно. Въпреки това Буш си има своите козове, около които да изгради кампанията си: той е човекът, който устоя на 11 септември и съживи икономиката, като намали данъците. А образите на пленения Саддам и на президента, сервиращ пуйка на войниците, заедно с плана за легализиране на имигрантите и възродената мечта за Луната и Марс правят Джордж У. много труден за побеждаване. Демократите отлично го разбират. Но това няма да им попречи да опитат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във