Банкеръ Weekly

Общество и политика

В СТРУКТУРНАТА ПРОГРАМА ИМА ТРЕВОЖНИ ПОСТАНОВКИ

Седем години четири различни парламента непрекъснато се занимават с ВПК. Дано някога на българския народ стане ясна целта на това занимание и причините, поради които съвсем некоректно му се внушаваше, че едва ли не е срамно да се произвежда оръжие. То се произвежда в много страни. В центъра на Европейския съюз белгийската оръжейна компания с преобладаващо държавно участие държи челните позиции на континента. Във Франция държавният монопол в оръжейния производител Томпсън надхвърля 50 процента. В развитите западни страни, когато едно предприятие не работи добре, то се одържавява, за да се стабилизира и след това да се продаде изгодно. Примерите са елементарни - френското Рено, британските пощи, телекомуникациите Плеси и т. н.


Ние в момента пристъпваме към раздържавяване на стратегическия си Военнопромишлен комплекс. Една голяма част от него на практика представлява присъдружна организация от предприятия, включени навремето в системата, за да ползват привилегиите и облагите, отредени за специалния отрасъл. Реално в основата на нашата военноотбранителна промишленост стоят три водещи ешелона, които трябва да се съхранят. Те са свързани с производството на леко стрелково оръжие, артилерия и ракетни системи, муниции, радиоелектронно оборудване и лазернооптична техника. Става въпрос за около 12 дружества като Арсенал - Казанлък, ВМЗ - Сопот, Трема - Трявна, Дунарит - Русе, Аркус - Лясковец, Черно море - Варна. По неясни за мен причини държавата се отказва от участие в последните две дружества, но по-важното е, че в структурната програма не са анализирани някои странни явления, съпътстващи живота на ВПК.


Странното е например как тихомълком един почти нов завод за барути, какъвто бе този в Смядово, загина. А мунициите без барут не стават. Този завод няма да го видите в списъка, защото е направо унищожен. Не по-малко странни процеси текат около един сериозен производствен комплекс, какъвто е Оптикоелектрон - Панагюрище. През последните години голяма час от хората, участващи в тези процеси, без да знаят в крайна сметка какво биха правили със завода и как би изглеждала производствената му програма, имат големи апетити към него - явно ако не за друго, поне за да го продадат изгодно.


Вглеждайки се в предложените идеи за структурни реформи в специалната индустрия, не искам да се спирам на сенчестия раздел от цялата тази дейност - кой, колко и какво очаква, че може да получи. За мен в тази програма са особено тревожни две неща. Не ми е ясно защо се съхранява Металхим холдинг. Това говори, че хората, които застават зад тази идея, реално погледнато, нямат желанието да преструктурират военноотбранителната промишленост, а искат да си създадат свои изходни позиции. Лесно е да се досети човек за какво става въпрос. Още повече в условията на такова преструктуриране, каквото ни поднася Министерският съвет. Металхим холдинг е едно безсмислено звено и няма никакви основания да съществува. Освен ако някой не реши най-сетне да се запознае по-дълбоко с капиталите на дружеството и тяхното преразпределение.


Другата забележителност на програмата е, че, видите ли, ще се готви закон за отбранителната промишленост. Изобщо не мога да оправдая подобен подход, който противоречи на елементарната логика - значи най-напред се пристъпва към реорганизация, а след това се измислят правилата. Прави се закон, който вероятно после ще се напасва към реорганизацията.


В България редица неща, свързани с мобилизационни мощности, с оръжейни заводи и т. н., са въпрос на една концепция, която за съжаление отдавна, отдавна трябваше да е готова. И до този момент обаче няма сериозно подготвен документ, който да отчита не интересите на този или онзи около нас, а националните интереси на страната. Това е основата, от която ще зависят следващите стъпки, които и да са те, и изборът на вярното или невярно решение, което в даден момент може да се окаже съдбоносно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във