Банкеръ Weekly

Общество и политика

В СДС НЯМА ГРЕШКИ НА РАСТЕЖА, А СБЪРКАНА КОНЦЕПЦИЯ

Едвин Сугарев, заместник-председател на СДС, пред в.БАНКЕРЪГ-н Сугарев, какви са основните задачи пред новия НИС?- Обществената и политическата задача на СДС в момента е да пренесе през времето европейския проект за бъдещето на България. Но първо трябва да си върнем доверието на хората. Това може да стане и чрез промяна на политическия език, отваряне на структурите, премахване на рецидивите на клиентелизъм, корупция и високомерие.Но това се повтаря от години.- Наистина, всичко това за първи път беше казано от Иван Костов още на конференцията след местните избори. За СДС това беше трагичен форум. На практика тогава делегатите бламираха своя лидер, избирайки в НИС точно тези, които той визираше като виновници за загуба на общественото доверие.Чия беше грешката, позволила да се случи това?- Грешките са много. Първата грешка беше допусната в процеса на преобразуване на коалицията в партия. То беше направено много бързо, доста грубо и с тотални кадрови смени на всички нива. Това образува вакуум и даде огромен властови ресурс в ръцете на партийния апарат - на Христо Бисеров в страната и на Евгений Бакърджиев, тук в София. Това беше моментът, в който кариеристи и клиентелисти превзеха структурите. Другата грешка е, че нещата не бяха назовани с истинските им имена. Решението на Иван Костов да премълчи причините за отстраняването на част от министрите беше свързано със стремежа да се съхрани мнозинството в парламента.А вие не споделяте ли тази гледна точка?- Мисля, че ако тогава нещата бяха казани едно към едно и бяха ясно произнесени имената на виновниците, положението на СДС днес би било различно.Но нямаше ли да се разцепи партията и мнозинството, сиреч да стане това, което всъщност плашеше Костов?- Не. По-скоро щеше да има отстраняване или неглижиране на висши партийни кадри, които по-късно се превърнаха в емблеми на корупцията. Христо Бисеров нямаше да може да организира този опит за тих преврат, който се опита да направи по-късно. Нямаше да го има планомерното подриване на пристижа на СДС в продължение на две години, организирано от Евгений Бакърджиев и Богомил Бонев. Според някои ваши колеги, това са задължителни грешки на растежа. Сигурен ли сте, че можеха да бъдат избегнати?- Това не е грешка на растежа, а практически сбъркана концепция.Това е сериозно обвинение към досегашното ръководство.- Да. Много сериозно, защото последствията са много сериозни. Това поведение доведе до такава драматична загуба на доверие въпреки успешното управление.Иван Костов не разговаря с обществото, а как вие разговаряте с Костов?- Не бих казал, че съм разговарял кой знае колко с него, откакто съм се върнал. Но аз разбирам позицията му на човек, който е направил много, но не е бил разбран. Той има основания да бъде разочарован от реакцията на обществото. Но това е една много широка тема. Проблемът е, че хората не могат да разберат какво всъщност се случва и са способни да се хванат на абсолютно смешни политически уловки, каквито приложи НДСВ. Този манталитет предопределя факта, че лидери в общественото съзнание са един бодигард и един шоумен. Това е проблем, пред който ще се изправя всяко бъдещо управление на страната.Сега вие отговаряте за стратегията на партията, да очакваме ли прелом, сблъсък с досегашните стратези?- Не, аз персонално ще правя политическите анализи и стратегии на СДС. Християндемократическият статус на партията няма да бъде променян, но обществото изисква по-жива политика. С този административен подход, който се прилагаше досега, не може да се завоюва доверието на хората. Например заявлението, че проблемът с корупцията трябва да се реши в съда, а не в партията, е неадекватно на обществените очаквания към партийните лидери. Не напасва на българските условия. Тази промяна ще се отрази ли и в коалиционните ви отношения?- Тъй като едва ли ще имаме възможността на следващите парламентарни избори да формираме самостоятелно управление, трябва да инициираме консолидация на дясното пространство. Проблемът е в това, че в момента там, с малки изключения, има по-скоро зародиши на партии, отколкото на същински, ясни политически субекти. Но не виждам начин СДС някога изобщо да преговаря с организацията на Евгений Бакърджие. От наша гледна точка това е набързо скалъпена клиентелистка структура, а не реална политическа партия.Какво я отличава от организацията на Стефан Софиянски?- Стефан Софиянски не беше изгонен от СДС. Той честно напусна поради различия във вижданията за политиката. Проблемът е, че засега ССД се държи повече като резервен отбор на НДСВ, отколкото като самостоятелен политически субект. Но ако променят позицията си, ние бихме могли да преговаряме. Част от новия ръководен екип се възприема от редовите седесари като парашутисти...- Подобни реакции има винаги във всяка политическа сила. Но такива хора всъщност не гледат на СДС като на кауза.Е, не може всички да виждат в партиите само едната кауза, за много хора това си е и начин за социална реализация, а подобни кадрови решения ги обезкуражават.- Това е вярно, но глобализирането на този подход донесе всички беди на СДС. Изведнъж се оказа, че за прекалено много хора в съюза партийната кариера е важна заради възможността за заемане на висок пост в държавната администрация. В момента за нас такъв подход е по-скоро антипродуктивен. А основното предимство на сегашния екип е, че е от нови лица, които обществото не свързва с негативите, които го отблъснаха от СДС. Сега една от най-влиятелните фигури в царското мнозинство е Спас Русев, с когото вие още през 1991 г. влязохте в много остър медиен диалог...- Тогава той работеше в Агенцията за чуждестранна помощ, оглавявана от Петко Симеонов. Това е първият случай, когато се заех с разследване, и се превърна в основа на конфликта ми с президента Желю Желев. Когато му дадох данни и документи за злоупотреби за милиони, той каза: Това не може да бъде, Петко е честен човек. Та греховете на Спас Русев са много сериозни. Дори мисля, че започна дело, но беше потулено, а самият Спас Русев просто избяга в Англия. Но всичко това показва, че НДСВ се състои предимно от икономически лобисти и техни протежета.Случващото се в НДСВ в момента не е ли аналогично на процесите, които доведоха до падането на правителството на Филип Димитров? - Не. Макар че технически изглеждат същите, процесите са доста различни. Тогава проблемът беше обратният. В онзи момент ДПС настояваше да сменим Филип Димитров с Валентин Карабашев и да формираме ново правителство, което щеше да бъде притискано и рекетирано от икономическите групировки. Ръководството на СДС не желаеше съюзът да остане на власт на тази цена, а т.нар. сини мравки държаха да останем във власта и това породи конфликта.Същите механизми, които бяха приложени тогава, в момента вече са в действие. Функциите на Стоян Ганев в онези дни в СДС бяха същите, каквито са днес в НДСВ.Нормално ли е да се повтарят подобни грешки и защо у нас за 12 години политиката все още да не може да се институционализира, а остава някакво неясно обществено изживяване? -Така е, защото в страната ни действат могъщи фактори, които са извънполитически. Това са най-вече икономическите групировки, свързани с руската мафия.СДС все говори срещу руската мафия, а на практика и вашето управление беше свързано с нея.- За съжаление, това е вярно. Това е големият грях на Бонев и Бакърджиев, заиграването им с руски групировки и отстояването на тези интереси в ролята им на министри. И защо беше допуснато това?- Проблемът беше решен с отстраняването на тези хора от първото правителство на Костов. Още по-красноречиво доказателство за волята на СДС да се противопостави на мафиотските структури беше изгонването на техни видни представители от страната.Но защо бизнесът и парите им останаха?- Това е всичко, което тогава управлението на СДС можеше да направи. А партията плати за своята решимост изключително висока цена. Веднага след тези изгонвания в медиите много рязко скочи агресивността срещу СДС. И защо медиите не ви разбраха?- Не че не ни разбраха. Просто голяма част от тях бяха и продължават да се поддържат от подобни групировки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във