Банкеръ Weekly

Общество и политика

В РУСИЯ СЕ ПРОДАВАТ БАНКОВИ ТАЙНИ И ПАРТИИ

Въпреки обещанията, че ще ми намерят необходимата резервна част за автомобила, чаканото телефонно позвъняване закъснява. Предплатил съм и започват да ме обземат съмнения. Звъня на мой приятел, президент на една от руските асоциации. Не се тревожи, успокоява ме той, ще намерим твоя човек и под земята, дай ни само име или телефон. След час вече имам всичко. Моето позвъняване по телефона в жилището, където човекът даже не е регистриран, го заварва неподготвен. На следващия ден са готови даже да ми монтират необходимата част. Изглежда невероятно, но е факт. В Москва, въпреки представите за откритата руска душа, не е така лесно да се свържете с някого или да получите номера на необходимия телефон. Понякога може да минат и години, докато се доберете до съответната база данни. Но когато научите трябващия ви номер и се обадите на съответния телефон, вече сте получили основното. Вие вече сте свой. Затова и ловът на информация и хора не е просто хоби, а сериозен бизнес в огромните мегаполиси или върху огромната руска територия, където систематизирането на данните е все още проблем. Можете да го усетите още при пресичането на руската граница, където обработката на вашия паспорт заема достатъчно дълго време.Изтичането на информация за влоговете от базата данни на Централната руска банка обаче разтревожи не на шега банкерите, бизнесмените и органите на сигурността. Разпространената секретна информация е била открадната още през октомври миналата година, твърди Независимая газета. Банкерите твърдят, че няма нищо страшно, но бизнесмените са объркани. Вече отдавна не са тайна клиентите на московската градска телефонна станция (МГТС) или на мобилните оператори. По ИНТЕРНЕТ, на пазара и даже на улицата можете да купите данните на Данъчната служба, Регистрационната палата, Отдела за визи и регистрации, Митническата служба, данните на МВР за загубените паспорти, списък на юридическите лица и частните предприемачи. За какво е необходимо всичко това? В компютъра си редовно сред спама откривам предложения за регистриране на фирми или списък с готови нерегистрирани, свободни названия. Руският капитализъм си има своите особености. Девизът всичко за продан е просто всекидневие. Миловидната (но невинаги любезна) секретарка в солиден офис на компания можете да срещнете по друго време и в не съвсем солидни места. Москва е скъп град, цените са ужасно високи, а възможностите за работа не са чак толкова големи. Въпреки легендите за възможностите да се припечели работната заплата на служителите и персонала на повечето фирми не надхвърля 230 - 300 долара месечно. Не употребявам термина средна работна заплата, защото минималната работна заплата служи за изчисляване на глобите, а средната е понятие, което в Русия не говори никому нищо. Информацията е специфична стока. Всяка база труднодостъпни данни може да се купи на пазара за 300 или 5000 рубли - от 10 долара нагоре. Запознати с този бизнес твърдят, че можете да получите подробна информация даже за сделките с оръжие на големите руски корпорации от военнопромишления комплекс. Кой купува тази информация? Списъкът на купувачите е доста разнообразен - бизнесмени, политици, агенции за проучвания и маркетинг, рекетьори... Данни от митницата са идеална база за маркетингови проучвания, за анализ на външноикономическа дейност. Тайните от банковите влогове са добра възможност за политиците и рекетьорите да открият свои потенциални клиенти. Свободните фирми се използват за кратки сделки, за укриване или връщане на данъци, а преди да откраднат скъп автомобил, професионалистите внимателно изучават базата от данни на държавната автоинспекция - на кого е регистрирана колата, кой е собственикът, къде живее. Затова особено важна е не само секретността, но и актуалността на информацията. Например когато през 2002 г. бе открадната базата данни за абонатите на един от мобилните оператори, цената на информацията бе 3000 - 4000 долара, а сега тези данни можете да ги получите за 200 долара. Зависи за каква цел ви трябват. Ясно е, че за 200 рубли ще получите стара, непълна, а често и невярна информация. Много зависи и от кого купувате тази информация. Нерядко с този бизнес се занимават хакери, студенти. Но най-често информация се получава от недоволни служители. Например информацията от Централната банка на Русия редовно била изкупувана от служител в банката. Купувачът била охранителна фирма. Данните били обработвани от програмист с идеята да бъдат продавани на части и на добра цена, но след като и оттам изтекла информация, вече нямало друг избор - да се продаде бързо, на едро и евтино. Парите и информацията са добро начало и в политиката. Например партиите често пъти си препродават една на друга потенциални клиенти - бизнесмени, които биха желали да получат парламентарен имунитет или влияние в партийни структури. Продават се и данни за подходящи и вакантни длъжности. Можете да си купите и партия. Цената за готова партия с апарата и регионалните структури се колебае между 1 и 3 млн. долара. За голяма партия обаче толкова са само месечните разходи за централния апарат. Известни са и най-големите играчи в този бизнес, за които създаването на партии е едновременно и бизнес, и хоби. Бившата лидерка на Съюза на десните сили Ирина Хакамада заяви преди два месеца, че са й предложили да купи готова партия с названието Свободна Русия за 1 млн. долара. В цената на такава партия за продан влиза издръжката на апарата, на регионалните структури, а също и перспективата да получи места на избори, които също са продаваеми. Демократичната партия ЯБЛОКО например бе създадена от Международния институт за хуманитарно-политически изследвания на Вячеслав Игрунов и Фонда за ефективна политика на Глеб Павловски. Двамата по-късно станаха бащи и на бъдещата управляваща партия Единство. Фондът Ефективна политика на Вячеслав Никонов и Центърът за политически изследвания на Игор Бунин през 1993 г. създадоха Партията на руското единство и съгласие, през 1995 г. - станалата управляваща партия Нашият дом - Русия, по-късно Отечеството - Цяла Русия. Тяхна рожба е и Народната партия на Русия. Известният галерист и политолог Марат Гелман ръководеше изграждането на Конгреса на руските общини, след това Партията на любителите на бирата, а след това - партията Родина. Един от рекордьорите в създаването на партии е Андрей Богданов, с чието име са свързани десетина федерални партии. Работи се по поръчка и всичко се дава под ключ. Това е истинско строителство, твърди руският в. Версия. Най-добре е да се започне с някакъв институт с филиали в руските региони. Хонорарът средно е 200 хил. долара, но зависи от целите, които са поставени - дали ще се атакува местната, или централната власт. Има значение и дали ще се използва административен ресурс, цената се влияе от изразходваното работно време. Новият закон за политическите партии въведе ограничения - вече се изискват поне 50 хил. членове, отделения в повече от половината руски региони и т.н. Това обаче не е сериозно препятствие за истинските политически технолози. Често те са и основните наблюдатели и анализатори на предизборния процес. Цената на партиите зависи от перспективите и целите - трябва ли да преодоляват процентните бариери за влизане в парламента, какво място да заемат в политически спектър. Малка партия, създавана за да отвлече вниманието или за попълване на политическата екзотика, може да струва и под 500 хил. долара. Партии преди се създаваха за прикритие на криминални структури или като имидж на крупен бизнесмен, като например политорганизацията на краля на фармацевтичната индустрия Владимир Бринцалов. Партии обаче могат да се учредят, за да бъдат заети удобни офиси. От партии се нуждаят и солидни структури - за прокарване на свои хора в парламента, за сформиране на лобистки групи. Партии може спешно да потрябват, когато някоя от политическите структури получи отказ за регистриране. Изобщо в Русия можете да купите и продадете всичко. Стига да знаете как и на кого.

Facebook logo
Бъдете с нас и във