Банкеръ Weekly

Общество и политика

В РУСИЯ ДОМАШНИТЕ ОПТИМИСТИ СА УМОРЕНИ

Ако в Русия се проведе общонароден референдум като този в Беларус миналата неделя, аз с ръце и крака бих гласувал за продължаване на мандата на президента Путин, заяви известният кремълски строител Пал Палич (Павел Бородин), бивш шеф на Стопанското управление на Кремъл от времето на президента Борис Елцин, който се прочу с пищния му ремонт и съмненията за злоупотреби. В Русия, за разлика от Запада, управляват не корпорациите, а царете. Четири години са малко, необходим е втори и трети президентски мандат, поясни Бородин. Кремъл запази самообладание. Аналогията с Беларус, пък и реанимирането на идеята за удължаване на президентския мандат на Путин едва ли са онова, което от кремълската администрация биха искали да чуят точно сега. Президентският говорител Алексей Громов подчерта, че подобни изказвания са лично виждане на авторите им. През януари тази година убитият президент на Чечения Ахмад Кадиров подхвърли, че Путин е толкова добър президент, че не би било зле да стане пожизнен. Председателят на Съвета на федерацията Сергей Миронов предложи по-мек вариант - президентският мандат да бъде увеличен от четири на пет години. Депутати от Ивановска област отидоха по-далеч - те предложиха президентският мандат да стане 7 години. Владимир Путин лично отхвърли предположенията за подобни промени в конституцията, макар че с новата реформа на изпълнителната власт такава идея би могла да мине. С уговорката, че ще засегне следващия президент. Септемврийското допитване до общественото мнение на социологическия център Левада показа, че 49% от запитаните руснаци нямат нищо против да бъде удължен президентският мандат на Владимир Путин, а 37% са против. Подобни игри с електората съвсем не са безобидни, твърди политологът Дмитрий Орешкин. Страната трябва да сменя лидерите си, за да не се превръщат те в спирачка за развитието й. Понякога спирачката може да изглежда симпатична и полезна, особено за тези, които стоят зад гърба й, посочва Орешкин. Според Георгий Сатаров, бивш първи помощник на Елцин, сега президент на фонда Индем, действията на властите издават силно нервно напрежение като при човек в кимоно, който, без да си сваля ските, се опитва да влезе в кабината на изтребителя. Русия вече е заобиколена от страни с авторитарни режими, но националните интереси диктуват на Кремъл да преглъща мнението си за демократичните норми в Туркменистан, Узбекистан, Азербайджан, Киргизстан, Казахстан, Беларус. Съмненията за намеренията на самия Путин също карат Москва да бъде безкрайно предпазлива, макар да й стана криво, когато журналистът от първи руски канал Павел Шеремет бе нападнат и след това подведен под съдебна отговорност за хулиганство. Руското външно министерство реагира на очевидната провокация срещу журналиста, който не за първи път попада в ареста в Беларус след Държавния департамент на САЩ... Но стигат и тревогите в самата Русия. Шестдесет и седем процента от руснаците вече не вярват в стабилността, която пет години бе култивирана в масовото съзнание. Моралният шок от Беслан е така силен, че дори бившият генерален секретар на НАТО Хавиер Солана упрекна европейците, че не са разбрали дълбочината на болката от удара, който чувстват руснаците. Надеждите в Русия са паднали на нивото на 2000 г., твърдят социолозите, макар че не всички поддържат терористичната версия. Изброяват се некрасивите сценки с ЮКОС, неумелата намеса на президентските избори в Абхазия, пресилването с назначаването на губернаторите... Народната неблагодарност е също толкова силна, колкото народната любов, твърди Дмитрий Орешкин, според когото Путин дълго време е бил президент на надеждите, а сега изведнъж хората започват да разбират, че никой не е всесилен. Въпросът е накъде може да избие разочарованието от несбъднатите надежди.През това време президентът Путин реши да остави домашните грижи за после и се отправи на азиатско турне. Ние вървяхме към това решение 40 години, заяви Путин, след като с Китай бе подписано споразумението за дългата над 4300 км обща граница. Вярно е, че депутатите от Държавната дума не споделиха оптимизма на президента и поискаха да им бъде обяснено срещу какво Русия е отстъпила спорния остров Тарабаров и половината от Големия Усурийски остров. Китай получава 337 кв. км допълнително. Загубите се изчисляват на 3-4 млрд. долара, които според експертите обаче ще се покрият от многомилиардните сделки с Китай. До 2010-а Москва и Пекин обещаха за утроят взаимния стокообмен - до 60 млрд. щ. долара, макар че стокооборотът на Китай с Япония и САЩ сега надхвърля 100 млрд. щ. долара. В същото време руските компании спорят помежду си накъде да бъдат изтеглени нови разклонения на руските нефтопроводи - към Китай, Япония или САЩ. Руско-китайските отношения чудесно илюстрира министърът на икономическото развитие Герман Греф: За първите девет месеца на тази година според китайска статистика ние сме им доставили от Далечния Изток риба и морски продукти на стойност 500 млн. щ. долара, а според нашата - нищо не сме им доставяли.Докато в Беларус 77.3% от гласоподавателите одобриха намерението на президента Александър Лукашенко да ги ощастливи с пореден президентски мандат чак до 2011-а, руският президент Владимир Путин откри най-голямата руска военна база в чужбина край столицата на Таджикистан - Душанбе. От 40 години там е дислоцирана 201-ва руска мотострелкова дивизия, но сега шест хиляди руски войници ще бъдат разквартирувани в три града - Душанбе, Куляб и Курган-Тюбе. Наемът на базата край Душанбе е за 49 години и ще струва на Русия 30 цента годишно. На Таджикистан бе опростен дълг от 330 млн. щ. долара срещу отстъпването на собствеността на центъра за космическо разузнаване Нурек и срещу 200 млн. щ. долара инвестиции в строящата се Сангтудинска ВЕЦ. Руски алуминий ще вложи в Рогунската ВЕЦ 560 млн. долара. Общо Русия ще инвестира в Таджикистан през близките няколко години над 2 млрд. щ. долара. За страна, където пенсията е 2-3 долара, заплатите - 15 долара, а министрите получават по 40 долара, това изглежда сериозна инвестиция. Военната база край Душанбе е най-голямата сухопътна база на Русия в чужбина, макар да е втора по големина след военноморската база на Черноморския флот в Севастопол.На връщане към Москва Путин обяви за присъединяването на Русия към Организацията за централноазиатско сътрудничество, създадена през 1991 г. от Казахстан, Киргизия, Узбекистан и Таджикистан. Всичките тези страни, заедно с Китай са членки и на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Новите нюанси в руската източна политика са присъединяване към всичко, което съществува в Азия. След Пекин и Душанбе през близките месеци Путин трябва да посети Индия и Иран. Но руският президент силно озадачи наблюдателите, когато заяви, че международният тероризъм си поставя за цел да нанесе максимална вреда на Джордж Буш, като не допусне да бъде преизбран за втори път. Ако тази цел бъде постигната, това ще бъде победа не само над САЩ и международната коалиция, но може да доведе до активизиране в други региони, заяви Путин. Ние обаче ще се отнесем с уважение към всеки избор на американския народ, подчерта руският президент. Макар че Буш не е всеки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във