Банкеръ Weekly

Общество и политика

В ОЧАКВАНЕ НА ЕДНО ПРЕДИЗВЕСТЕНО ЗАВРЪЩАНЕ

През март, точно преди една година, в опит за нещо като интервю или разговор на крак пред Европейската комисия в Брюксел, комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген беше убеден, че Америка и Европа ще преодолеят различията си. Бе в навечерието на войната в Ирак, издълбала геополитическия кратер, който раздели политически двата континента и отвори небивала свада около несполучливото разделение на нова и стара Европа. Тогава Ферхойген се изрази така: След като нещата се поуспокоят, разумни хора ще седнат и ще си говорят за това, как да се развият трансатлантическите връзки и как да се преодолее унилатерализмът, и как да се избегне той като господстваш принцип в световната политика. Тогава еврокомисарят беше видимо раздразнен от темата и очевидно не беше склонен да я коментира. Даже реагира ядосано на журналистическата ми констатация, че в момента трансатлантическите отношения са в най-лошото си настроение. Да, но в момента, каза натъртено Ферхойген. На нахалния ми въпрос колко време според него ще продължи лошото настроение от двете страни на Океана, той почти троснато ми отговори: Никой не знае.... После малко се поуспокои и уверено допълни: Аз не съм пророк и не знам колко ще продължи войната в Ирак, а също така не знам какви ще са последиците от тази война. Но аз знам, че рано или късно, но по-скоро рано, отколкото по-късно, ще бъде необходимо трансатлантическите отношения да бъдат подобрени. Съхранил съм и в паметта си този разговор или интервю и сега, година по-късно, той много добре стои в сегашната международна ситуация. Комисарят Ферхойген не е пророк, но очевидно е много опитен дипломат, който е бил много наясно, че трансатлантическите препирни са моментно състояние, което няма шанс да продължи дълго поради прости практически причини. Именно тези причини заемат все повече място в американската политика на европейските страни, особено в политиката на Германия и Франция. Както и в европейската политика на Съединените щати. Има прекалено много основания появилите се различия да се преодоляват. Съединените щати са в предизборна надпревара, а Ирак все още е далеч от стабилното състояние. В Европа пък трябва да се справят със значителни вътрешни противоречия, за да осъществят мащабния проект на разширяването.Преди няколко дни министър-председателят на Дания Андерс Фог Расмусен в реч пред датския Институт за международни изследвания каза, че след разногласията за търговията, политиката за климата, Международния наказателен съд и войната в Ирак вече е време Съединените щати и Европейският съюз да възстановят добрите си отношения. Според него първите стъпки могат да бъдат направени на срещата на върха ЕС - САЩ през юни. Изказванията на двамата европейски лидери, на Ферхойген преди една година и сега на Расмусен кореспондират помежду си и затварят една своеобразна рамка. В нея напоследък могат да бъдат включени сериозните опити и от страна на администрацията на американския президент Джордж Буш, и от страна на Франция и Германия да загърбят близкото минало и да се вторачат в бъдещето. Датският премиер Расмусен, изглежда, има право да очаква първите стъпки за възстановяването на отношенията скоро да бъдат факт. Срокът до юни изглежда реален. Тогава Европа и Съединените щати трябва да се съберат като разумни хора и няма как да не бъдат принудени да се вгледат в моралните си задължения и в практическата необходимост, която изискват общите им интереси. По думите на Расмусен една от тях например е трансатлантическата свободна търговия. До срещата на върха ЕС-САЩ има само четири месеца. На пръв поглед това е доста време, но в началото на ХХI век, особено във външната политика, времето тече твърде бързо. До края на юни освен срещата на върха между Европейския съюз и Съединените щати предстои да се случат и много други важни неща, които ще изискват разумно отношение и отказ от едностранни действия. Между тях са срещата на върха на НАТО и шейсетата годишнина от десанта в Нормандия, до която Париж и Вашингтон биха могли да загърбят противоречията. Между Берлин и Вашингтон това, изглежда, вече стана след посещението на германския канцлер Герхард Шрьодер в Съединените щати. По всичко изглежда, че възстановяването на Ирак ще върви паралелно с възстановяването на трансатлантическите отношения. В този смисъл Ирак, който вече се сдоби с конституция, макар и временна, ще е показател за това. Някога възстановяването на следвоенна Европа стана здравата основа за трансатлантическите отношения, включително и за създаването на НАТО. Както твърди Збигнев Бжежински, бившият съветник по националната сигурност при президента Джими Картър, трансформацията на Близкия изток ще е по-сложно начинание от възстановяването на следвоенна Европа. Удобен е примерът с трансформацията и на бившите източноевропейски страни от съветския блок в демократични страни. Очевидно е, че в тези процеси има разлики. Също така очевидно е и че между тях има прилики, които не трябва да убягват от вниманието и на Америка, и на Европа. Една умиротворителната мисия на НАТО в Ирак, изглежда, не само ще заздрави отношенията вътре между съюзниците, но може да изиграе и ключова роля за стабилизирането на страната. Няма да е несериозна прогноза и предположението, че ООН също ще възвърне голяма част от авторитета си. Преди година генералният секретар Кофи Анан каза, че с войната в Ирак ООН загуби своята невинност. Сега Кофи Анан вече убедително показва, че е узрял за идеята НАТО и ООН да се кооперират в стабилизирането на Ирак. Той подчерта, че сътрудничеството между двете организации на Балканите и в Афганистан е абсолютно наложително и трябва да бъде продължено и разширено. Особено в Афганистан, където предстоят избори. Според него НАТО трябва да работи с ООН и в Ирак, един път за да се укрепи сигурността, и втори път - за да се организират предстоящите избори. Оста на възстановяването, както сполучливо в. Ню Йорк Таймс описа възстановяването на Ирак и Афганистан, е пряко свързана с възстановяването на трансатлантическите отношения. Съдбата на Ирак и Афганистан не само ще определи предизборната кампания на Джордж Буш, но ще даде и облика на неговото президентско наследство. Във всички случаи темповете и участието във възстановяването на Ирак ще предопредели и трансатлантическите отношения, давайки възможност на Европейския съюз да се върне към разрешаването на вътрешните си проблеми. Например към приемането на европейската конституция. В крайна сметка всяко едно възстановяване е въпрос на политическо достойнство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във