Банкеръ Weekly

Общество и политика

В МВР И ПРОКУРАТУРАТА ЗАМИРИСА НА ДОБРУДЖАНСКА БАНКА


Следствието прекрати едно от делата, свързани със
скандалната Добруджанска банка, стана ясно на 12 ноември. Обвиняеми
по него са бившите шефове на Добруджанска месна компания
Генчо Генчев и Васил Гюдженов. Основен акционер във фирмата е
Добруджанска банка. Генчев и Гюдженов бяха задържани през август
тази година и обвинени в източването на добричката кредитна институция.


На 6 ноември гръмна друга новина - срещу началника
на управление Банков надзор и подуправител на БНБ
Емилия Миланова е образувано предварително следствие пак във връзка
с Добруджанска банка и естествено - с КАПИТАЛБАНК.


Четири дни преди това, на 2 ноември, откъм Националната
служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) и регионалното
й звено в Добрич също замириса на Добруджанска банка. От около
месец шеф на това звено е кап. Златко Златев, чиято съпруга -
Йорданка Златева, е следствена по мегаделото за източването на
Добруджанската банка.


Какво всъщност става и защо никой не се интересува
от основния акционер, кредитор и длъжник на Добруджанска банка
Красимир Михайлов и от неговата фирмена империя?


Съпругата на антимафиот номер една в Добрич Йорданка
Златева е бивш главен счетоводител на Добруджанска банка. Тя е
привлечена като обвиняема през май тази година и това не е тайна
за никого. Златева и бившият изпълнителен директор на банката
Георги Маринов са обвинени в това, че като длъжностни лица в съучастие
са издали на 20 декември 1995 г. 11 документа с невярно съдържание.


Експерти, запознати с делата на кредитната институция,
споделиха пред в. БАНКЕРЪ, че след поставянето на
Добруджанска банка под особен надзор бившата главна счетоводителка
Йорданка Златева дълго време е отказвала да предаде на квесторите
каса с банкови документи.


Малко преди Златева да бъде привлечена като обвиняема,
бившите шефове на Добруджанска банка Георги Маринов и Енчо Енев
бяха задържани. На 7 април 1998 г. спецченгета от НСБОП нахлуха
в сградата на банката и иззеха документи, уличаващи ексбанкерите
в престъпление по служба. Няколко месеца по-късно за шеф на регионалното
звено за борба с организираната престъпност в Добрич е назначен
не някой друг, а точно съпругът на бившата главна счетоводителка
на разследваната банка. И това едва ли е случайно.


Директорът на НСБОП ген. Кирил Радев, който също
е родом от Добрич, побърза да се оправдае пред медиите, че назначаването
на кап. Златев станало без неговото съгласие. Което звучи, меко
казано, абсурдно. Съгласно чл.136, ал.2 от Правилника за приложение
на Закона за МВР назначаването на началниците на регионалните
звена се извършва след съгласуване с директорите на съответните
национални служби, освен ако предложението е направено от главния
секретар или от секретарите на МВР. В случая в Добрич няма официални
данни за намеса на някой от секретарите на МВР. Липсва информация
и по въпроса дали кандидатурата на кап. Златев е била разгледана
от местното СДС, каквато е обичайната практика. Още повече, че
най-много сигнали за разграбването на Добруджанска банка са подадени
именно от СДС-Добрич.


Според изявление на ген. Радев в печата, шефът на
РДВР-Добрич полк. Аргил Спасов пуснал предложението, без да се
допита до него. Не стана ясно обаче подписал ли е ген. Радев предложението,
или не. Ако го е подписал, въпросът е кога е бил против - преди
да сложи подписа си или след това. В случай че полк. Спасов наистина
си е позволил да назначава през главата на ген. Радев, отговорен
служител в собствената му служба, и по този начин съзнателно е
погазил закона, той би трябвало най-малкото да бъде уволнен. За
подобно или друго наказание срещу провинилия се полицейски шеф
никой в МВР не обелва дума.


Кирил Радев е професионалист и си разбира от работата,
но изглежда е пропуснал нещо много важно - не е възможно да се
ровиш в аферата Добруджанска банка, като се опитваш
да запазиш своите и да удариш само хората на противника. По простата
причина, че


Тази банка не е като другите


Добруджанската банка, за разлика от останалите, бе
свързана с една от най-доходните сфери - производството и търговията
на зърно. В този бизнес са замесени видни и не толкова известни
политици и бизнесмени. Почти всички правителства от Филип Димитров
насам си имат по една зърнена афера. Българската мафия в лицето
на силовите групировки също участва активно. В центъра на този
бизнес неслучайно бе Добруджанска банка. Нейното създаване е елемент
от идеята за извличане на печалби от селското стопанство. Със
същата цел бяха създадени БЗК, ЦКБ, АГРОБИЗНЕСБАНК, ЧЗИБ, БЗПБ.
Добруджанската обаче се оказа най-апетитното парче от баницата.
Тя е в един от най-богатите селскостопански райони на страната.
Близостта й до двете пристанища - Варна и Балчик, е допълнително
предимство. Още в първите години на демокрацията тази банка успя
да притисне длъжниците си и по схемата дълг срещу собственост
да сложи ръка върху най-големите зърнобази, силози, мелници и
ред други предприятия в региона.


Това е една не-банка, препълнена с материални активи,
твърдят експерти. Според тях кредитната институция е работела
по-скоро като един огромен АПК с взаимоспомагателна каса към него,
отколкото като банка. Нейното източване става не по класическата
схема - отпускане на необезпечени кредити, а чрез съмнителни операции
на замяна на дълг срещу собственост. Така например през август
1996 г. Добруджанска банка става собственик на осем зърнобази.
После ги продава на предприятието Добрич мел. Сделката
обаче не е заверена от нотариус. Така юридически собственик на
зърнобазите е банката, а фактически - Добрич мел.
На практика обаче собственикът е един. Това е бизнесменът Красимир
Михайлов, който контролира чрез своите фирми и кредитната институция,
и предприятието.


Битката за Добруджанска банка всъщност е битка за
контрола върху производството и износа на зърно. И тя е съпътствана
не само от публични скандали, но и от серия погребения. Според
полицейската статистика


Около зърното има доста трупове


През февруари 1996 г. в добричкото село Малина се
самоуби депутатът от БСП Тодор Тодоров, председател на парламентарната
Комисия по земеделие в 37-ото народно събрание. След инцидента
негови колеги споделиха, че той открито се е възпротивил на решението
на кабинета Виденов срокът за износ на зърно да се
удължи. Като активен участник в доклада на ексдепутата Петър Марков
за зърнената афера от времето на Филип Димитров, Тодоров е знаел
много добре какво ще се случи. Версията, че самоубийството му
има връзка с негови разкрития за Орионгейт, не бе
потвърдена.


На 21 ноември същата година във Варна с мощна бомба
в асансьора бе взривен Йордан Марков. Официалният му бизнес е
търговия със зърно. Неофициално Марков е отговарял за СИК във
Варна.


Два дни по-късно, на 23 ноември с четири куршума
е застрелян зърнения бос от Добрич Иван Иванов, собственик на
зърнената база в Исперих и преуспяващ търговец на боб, пшеница
и царевица.


Според висш офицер от НСБОП, приближен на ген. Кирил
Радев, антимафиотите са работили усилено по версията, че убийството
на Андрей Луканов също е свързано със зърнения бизнес и Добруджанска
банка. Следствието обаче, и най-вече един от водещите делото топ-следователи,
бягали от тази версия.


Изглежда


Всички обичат скандалната банка


- следствието, прокуратурата, в известен смисъл дори
БНБ.


На 23 септември 1996 г. УС на БНБ, чийто гуверньор
бе Любомир Филипов, постави Добруджанска банка под особен надзор
заедно с други осем кредитни институции. След месец, на 31 октомври,
неплатежоспособността й е установена и Централната банка иска
от съда да обяви кредитната институция в несъстоятелност. Дали
желанието на БНБ не е било съвсем искрено, или върху нейните служители
е бил оказан натиск, не е ясно. Фактите говорят по-скоро за второто.
Делото се отлага четири пъти, като една от причините е отказът
на експертите на БНБ да направят съдебно-счетоводна експертиза
на Добруджанска банка. Странно поведение демонстрират и квесторите
на закъсалата банка - Спаска Пачеджиева, Емил Василев и Кристинка
Колева. В деня на последното съдебно заседание, 2 декември 1997
г., те ни в клин, ни в ръкав молят писмено съда да не уважи решението
на БНБ за отнемане на лиценза на Добруджанска банка. Така тримата
на практика се обявиха срещу институцията, която ги е назначила
и им плаща. Какви са мотивите им, само те си знаят. По-големият
им грях, констатиран по-късно от синдиците, е, че са сключили
серия от сделки във вреда на банката и в полза на нейния основен
акционер - Красимир Михайлов. От документите личи, че целта на
тази уникална дори за България операция е придобитите от Добруджанска
банка материални активи да се прехвърлят в собственост на фирми
на Михайлов. Ако сделките бъдат атакувани пред съда, скандалът
няма да подмине поредицата от вече бивши квестори на банката.


През август 1997 г. квесторите на Добруджанска банка
предлагат на БНБ капиталът й да бъде увеличен на 10 млрд. лв.
и да бъде внесен от фирмата на Красимир Михайлов Кембъроу
ММ5. Той започва да попълва този капитал, но не като налива
пари, а като апортира без разрешение на БНБ изкупени от него задължения
на банката към БИОХИМ, МИНЕРАЛБАНК и Пощенска банка. На 1 септември
1997 г. изтича двумесечният срок, в който според новия Закон за
банките особеният надзор на банка се прекратява, ако БНБ не вземе
лиценза й. С Добруджанската банка не се случва нито едното, нито
другото. С два дни закъснение, на 3 септември, БНБ дава нов едномесечен
срок банката да постигне отношение на адекватност на първичен
капитал най-малко 2 процента. Най-важното условие обаче са направените
без разрешение апортни вноски да бъдат заменени с живи пари. Нещо,
което Михайлов не успя да направи. В БНБ се усъмниха в произхода
на парите му. Затова в началото на ноември Централната банка нарежда
на Добруджанска да сторнира апортните операции и да върне на Михайлов
онези пари, които е успял да вкара в нея.


Тогава става ясно, че задълженията на ДБ превишават
вземанията й с 6.2 млрд. лева.


На 11 ноември 1997 г. БНБ отне лиценза на Добруджанска
банка, а на 2 декември Окръжният съд в Добрич обяви несъстоятелността
на кредитната институция.


И положението се нататарчи


Главният прокурор на републиката изведнъж се сети,
че около тази банка има много нередни неща. С постановление на
Главна прокуратура на 16 март тази година е образувано следствие
срещу бившите изпълнителни директори на Добруджанска банка Енчо
Енчев и Георги Маринов. Последваха обиски и арести, проверка в
Банков надзор на БНБ. През юни Татарчев забрани на
синдиците да се разпореждат с имуществото на фалиралата банка.
Според юристи няма законно основание за подобна забрана. В Главна
прокуратура знаят това. Изглежда, някой иска да запази имуществото
на банката, което е в интерес единствено на Красимир Михайлов.
Същата цел прозира и зад образуваното с постановление на Иван
Татарчев предварително следствие срещу подуправителя на БНБ Емилия
Миланова заради това, че е издала заповед за сторниране на счетоводни
операции на Добруджанска банка. Топ-следовател от Националната
следствена служба потвърди пред в. БАНКЕРЪ, че операциите
са сторнирани заради съмнения за произхода на парите. Според интервю
на заместник-главния прокурор Михаил Дойчев от 13 август тази
година обаче въпросните пари са дошли от отглеждане и клане на
прасета. Ако прасето е мръсно животно, това не означава, че и
парите са мръсни, е логиката на магистрата Дойчев. Оно се
знае у селото, ама го нема у делото, цитира Михаил Дойчев
анонимен адвокат.


В друго интервю, от 12 ноември тази година, Дойчев
заявява, че среущу Емилия Миланова е повдигнато обвинение, но
признава, че не е проверил този факт. До 12 ноември Миланова не
е привлечена като обвиняема, установи проверка на в. БАНКЕРЪ.
Но това явно е въпрос на време, след като според Дойчев повдигането
на обвинението е в интерес на Емилия Миланова и съвсем не означава,
че тя ще бъде предадена на съд. Просто нямало как иначе г-жа Миланова
да бъде разпитана.


Винаги с един последващ прокурорски или следствен
акт може да се каже дали е виновна, или не - заявява Дойчев. -
Обаче няма доказателства, за да се правят изводи.


На какво основание тогава Главна прокуратура повдига
обвинение, и то в интерес на обвиняемия?!


При цялата тази тупурдия никой не се сеща за основния
акционер на фалиралата банка -


бизнесмена от Радомир


Красимир Михайлов, който владее България по диагонал
- от запад до изток, където страната до неотдавна граничеше с
Красимир Премянов.


Красимир Михайлов Паргов е завършил, с неособен успех,
Автотранспортното училище в Радомир. Противно на някои твърдения,
че от малък хранел любов към свинете и животновъдството, той прави
първите си големи удари в търговията със зърно. Бизнесът му и
до днес процъфтява. Според запознати фирмите му са подредени като
аптека и работят като по часовник. Работниците са доволни и казват,
че при тях е дошъл комунизмът.


Но Михайлов е известен и като изключително агресивен
човек, който не се спира пред нищо. Няма бодигардове и не дава
интервюта.


През ноември 1995 г. като акционери в Добруджанска
банка влизат 9 фирми, управлявани от Красимир Михайлов- Камаха,
Аркис, Ловми, Секра, Красин,
Хайми, Римис, Крами и Микра,
и две физически лица - Гочо Христов и Иван Димитров, съпруг на
ексшефката на ДСК Бистра Димитрова. По това време втората съпруга
на Красимир Михайлов пък е шеф на ДСК в Радомир.


Така 11-те физически и юридически лица слагат ръка
върху 51% от капитала на добричката банка. Фирмите са икономически
свързани и съгласно действащия тогава Закон за банките и кредитното
дело при закупуването на акциите те е трябвало да поискат разрешение
от БНБ. Но кой знае защо са пропуснали да го направят. Пак в противоречие
със същия закон новите собственици на банката са платили акциите
си с пари, взети назаем от друга банка - ТБ Моллов.
За тези нарушения обаче тогава не се сещат нито БНБ, нито прокуратурата.


Странно е, че и до днес никой не се интересува от
радомирския бизнесмен. За други собственици и шефове на банки
имаше забрани да пътуват в чужбина, срещу някои има образувани
следствени дела, трети даже бяха арестувани. Красимир Михайлов,
изглежда, е недосегаем. През август миналата година в печата се
появиха съобщения, че Михайлов е забегнал в Англия. Няколко месеца
преди това Мултигруп го откри в Скопие и му предложи
да купи от него Добруджанска банка. Той отказва, но споделя пред
участници в срещата, че не смее да се върне в България заради
стар конфликт с МВР-шефа Богомил Бонев. В края на август 1997
г. шефът на следствието в Добрич - Драгостин Байчев, казва пред
журналисти, че няма основание да подведе под отговорност Красимир
Михайлов. И бизнесменът се връща в родината.


Вече не се крие, пък и никой не го търси. Всяка събота
и неделя той е във фуражния завод на гара Александър Димитров.
През останалото време усилено приватизира предприятия и наема
хиляди декари земя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във