Банкеръ Weekly

Общество и политика

В ЛЕВИЦАТА ОЩЕ НЕ ЗНАЯТ ДАЛИ ИСКАТ ВЛАСТТА

Две седмици след президентските избори анализаторите продължават да бъдат разделени по въпроса дали победата на Георги Първанов е изненада, или закономерност. Но докато в БСП и в другите партии нищят причините за резултата, политическите процеси рязко набират скорост. Най-големите страхове сред политиците извън Социалистическата партия са свързани с потенциалната възможност левицата, опирайки се на Георги Първанов, да подкопае устоите на правителството и да тръгне на директна атака за превземане на властта. Колкото и да са ограничени правомощията на президента, в новата ни политическа история има няколко случая, в които тъкмо оттам дойде главната атака срещу изпълнителната власт. Достатъчно е да припомним Боянските ливади на Желю Желев. На пръв поглед прогнозата за настъпление на левицата се базира на няколко основания. От 18 ноември насам социалистите вече едва ли не се виждат като следващите управници на България. Би могло да се спори по въпроса дали победата на Първанов може да се отъждествява с победа за БСП. Това обаче не пречи на хора от твърдото червено ядро да правят заявки, че левицата е готова да управлява. Наред със заместник-председателя на БСП Румен Овчаров зад тази позиция стоят и крайните леви в парламентарната група на Коалиция за България. Икономическата политика на правителството на НДСВ предоставя добър повод на БСП и партньорите й да се държат като опозиция. След като се видя, че обещанията на Симеон Сакскобургготски не са точно това, което са, доверието в НДСВ почва да намалява. Парламентарната дейност, която още се движи като на забавен каданс, допълнително усложнява положението на управляващите. А зимата едва започва и фискалните и ценовите решения на правителството, макар и неизбежни, едва ли ще се понравят особено на населението. След президентските избори все повече анализатори са на мнение, че у нас е започнало настъпление на т. нар. лява вълна. И прогнозират, че ако в следващите месеци НДСВ не подобри поне малко стандарта на живот, олевяването ще стане масово. Дори и да не става дума за класическото противоборство ляво-дясно, а за чисто битова проблематика, в политически план резултатът би се изразил тъкмо в такава схема. Въпреки изброените предпоставки, засега опонентите на БСП могат да спят спокойно - ако няма извънредни обстоятелства в следващата половин година, левицата няма намерение да бламира кабинета, твърдят депутати от Коалиция за България. След 1996 г. в БСП болезнено изживяваха комплексите на проваленото управление. През целия период на 38-ото Народно събрание социалистите така и не можаха да се подготвят психически за спечелване на властта. Дори победата на Първанов ги свари неподготвени. Дали от чувство за отговорност пред нацията, или поради липса на готовност, но левите са решили да не тръгват на директна атака и да дадат известен толеранс на управляващите. Освен крайните левичари, в ПГ на Коалиция за България има още две групи. Според едната група, в която влизат и партньорите от социалдемократическит партии в коалицията, поне до следващите местни избори през 2003 г. не трябва да има предсрочни парламентарни избори. Дотогава левицата трябвало да работи за стабилност в политическия живот. През 2002 г. предстоят важни външнополитически решения за България и предсрочни парламентарни избори няма да се отразят добре на имижда ни, категорични са депутати от червената парламентарна група. - Не можем да допуснем отново да ни обвиняват, че дестабилизираме държавата, допълват те.Друга част от левите народни представители изразяват може би най-реалистичната позиция. Според тях трябва да се изчака НДСВ сами да се провалят. Просто казано, БСП да се държи като опозиция с всичките възможни критични оценки за кабинета, но без да стига до крайни действия. А при ясни индикации за провал на кабинета бързичко да извади от него двамата леви министри, за да не рефлектират негативите на НДСВ и върху БСП. Всъщност подобна позиция зае и самият Първанов. При избирането си за президент той недвусмислено заяви, че ще отстоява социалните идеи и няма да пести критики към управлението. Едновременно с това обаче новият президент изрази готовност да работи в синхрон с всички институции. Предстоящите два висши форума на БСП - на 15 декември и през май 2002 г., вероятно ще дадат отговор на някои от тези въпроси. На Позитано 20 са на мнение, че следващият председател на партията трябва да става и за министър-председател. Все повече се говори, че на заседанието на 44-я конгрес през декември социалистите може да изберат един временен лидер, а на майския форум - друг, вече постоянен. Вероятно този, когото социалистите си изберат за шеф през май, ще бъде и кандидатът им за премиер, твърдят запознати. В такъв случай името на Костадин Паскалев е сред вероятните претенденти за лидерското място, само че едва през следващата година. Засега министърът нямал намерение да се отказва от подопечното му ведомство, нито пък има сигнали, че премиерът е недоволен от работата му. Другият вариант, който се дискутира в средите на БСП, е отсега да бъде направено разделение между двата поста - на бъдещия премиер и на партийния лидер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във