Банкеръ Weekly

Общество и политика

В КРЕМЪЛ ИГРАЯТ ГОГОЛЕВИЯ РЕВИЗОР

ВАЛЕРИ ТОДОРОВ


Каре


Тежката криза принуждава руснаците да стават все по-изобретателни. Жените измислят кризисни рецепти, а лишените от редовни доставки жители на Крайния север - чукчите, включиха в продоволствените си дажби оскъдния избор на северни треви. Дори вицовете за себе си чукчите вече разказват само срещу заплащане и с интерес изслушват пристигналите проповедници, които им предлагат присъединяване ту към Съединените щати, ту към Япония. Най-изплашените руснаци чакат появата на армията на сцената, но войската е не по-малко изплашена и деморализирана. Елитните Таманска и Кантемировска дивизия, които подкрепиха президента Борис Елцин през октомври 1993 г., сега нямат гориво и акумулатори за танковете си. Държавата покри едва 1/10 от дълговете си към армията и няма пари дори за непрекъснато отлаганите съкращения. Военната реформа изглежда немислима, а още по-малко вероятен е военен поход към Кремъл.


Аз не съм фокусник


- предупреди бившият шеф на външното разузнаване и на дипломацията Евгений Примаков, който след колебание прие да стане премиер. Политиците и журналистите вече обстрелват правителството му с различни епитети. Най-големите оптимисти го наричат правителство на стабилността. Други наблюдатели


говорят за червен реванш


Комунистите смятат, че това ще бъде левоцентристко правителство, а те ще играят ролята на взискателна, но дистанцирана опозиция. Комунистът Юрий Маслюков,


който стана първи вицепремиер, обаче не е кандидат на опозицията, а избор на самия Примаков, заяви лидерът на Комунистическата партия на Руската федерация Генадий Зюганов. Демократичният опозиционер Григорий Явлински, лидер на партията ЯБЛОКО, отказа за пореден път да влезе в правителството, обяснявайки, че вижданията му за оправяне на икономиката са противоположни на тези на Маслюков.


Александър Шохин който за трети път заема вицепремиерски пост, държеше да отбележи, че сегашното му влизане в правителството не може да се тълкува като коалиция на партията Нашият дом Русия с комунистите. Мобилизационното набиране на министри не мина без сензации. 32-годишният първи заместник-председател на Държавната дума Владимир Рижков отказа вицепремиерски пост въпреки обнародвания президентски указ. Рижков, който е представител на фракцията Нашият дом Русия, не за първи път отказва пост в правителството. След три безсънни нощи историкът от Алтай реши, че би било авантюра да поеме социалните въпроси в страна, където заплатите и пенсиите се задържат от няколко месеца по една година. Опозицията изрази съжаление за мъжествения отказ на комуникативния Рижков. За експремиера Черномирдин обаче вниманието към неговата партия е морална и политическа компенсация, след като Държавната дума му отказа доверие за съставянето на нов кабинет. Не е ощетено и традиционно силното петербургско лоби. Изненадващо губернаторът на Ленинградска област Вадим Густав се съгласи да стане първи вицепремиер, отговарящ за регионалната, националната политика и проблемите на младежта. На въпроса дали му гарантират поне година, от Кремъл не били в състояние да кажат нищо. Саможертвата на депутатите е по-разбираема - техният мандат изтича. Густав очевидно ще трябва да балансира прекалено силната позиция на Маслюков. Като гарант за по-дълъг живот на правителството се очаква да стане президиумът, в който ще влязат 4 или 12 губернатори - най-влиятелните или представящи най-големи руски региони. Всъщност


най-противоречиви реакции


се появиха около назначаването на Виктор Герашченко за директор на Централната руска банка, който заема този пост за трети път. Той веднага изтегли за първи свой заместник Татяна Парамонова - не по-малко спорна фигура, обвинявана в доста грехове заради разточителния си начин на живот. След като през 1994 г. президентът Борис Елцин уволни Герашченко заради черния вторник - катастрофалното сриване на рублата, Парамонова стана временно директор на Централната руска банка. Бе препоръчана от самия Герашченко, който й стана съветник, но съпротивата срещу нея бе прекалено силна, за да бъде утвърдена.


Едновременната поява на Примаков, Маслюков и Герашченко на най-ключовите постове в изпълнителната власт провокира твърдения за


реставрация на горбачовизма


въпреки крайната непопулярност на бившия съветски президент. Примаков бе един от главните външнополитически съветници на Михаил Горбачов, Маслюков председателстваше Държавния планов комитет, а Герашченко ръководеше Централната банка. Според някои оценки, страхът от комунистическите хардлайнери и радикалните реформатори е накарал руските олигарси и военните да потърсят помощта на елита, който през последните години бе държан настрана от управлението. Олигарсите се боят едновременно от национализацията, проповядвана от комунистите, и от данъчния максимализъм на радикалреформаторите. Управлението на тройката Примаков-Маслюков-Герашченко е поредният опит на


държавата да засили контрола си


върху управлението на икономиката. Основните политически и икономически сили получават своеобразна компенсация чрез новото руско правителство. Черномирдин си отиде, но хората му се връщат. Нефтеното и газовото лоби са удовлетворени. За Кремъл и Запада това е знак за известна приемственост. Маслюков ще държи промишлеността - генералите на отбранителната индустрия са успокоени. Лявата парламентарна опозиция създава впечатление, че участва в управлението, но не влиза в правителството. Позицията е удобна за предстоящата кампания за избор на нова Държавна дума догодина. Партията Нашият дом Русия е отслабена парламентарно, но тя отново е правителствена формация.


Разчистен е пътят


пред кандидата за президент Виктор Черномирдин да събере под едноличен контрол силите на партията и парламентарната фракция и да разчита за бъдещите парламентарни и президентски избори на подкрепа от своите хора в правителството. Черномирдин има шанс да спечели депутатско място на предстоящите избори в една от опорните бази на Газпром - газодобивния Ямало-Ненецки избирателен окръг. Демократичната опозиция - партията ЯБЛОКО, избягва отново рисковете на управлението. Името, което тя назова - Евгений Примаков, стана формулата на политическото съгласие. ЯБЛОКО, след политическите ухажвания и управленски покани, си вдигна акциите за следващите парламентарни избори. Лидерът й Григорий Явлински, също някогашен фаворит на Горбачов, няма да пропусне да употреби дивидентите от сегашната развръзка за президентската кампания през 2000 година. Отново губещ се оказа Владимир Жириновски, който обаче запазва шансовете да пробута свои хора при по-ниското раздаване. Отделна тема са губернаторите, чиито интереси защитава Съветът на федерацията. Ако щурмът за конституционни поправки продължи, част от президентските пълномощия ще бъдат прехвърлени към Горната палата на парламента. Тогава ролята на орловския губернатор и председател на Съвета на федерацията Егор Строев ще нарасне значително. Строев е центрист и предпочита средната линия между лявата опозиция, Кремъл, правителството, демократите, губернаторите сепаратисти. Саратовският губернатор Дмитрий Аяцков, свердловският Едуард Росел, губернаторът на Хакасия - Алексей Лебед, и брат му - губернаторът на съседния Красноярски край Александър Лебед, кемеровският губернатор Аман Тулеев демонстрират тих икономически сепаратизъм, въвеждат свои мерки срещу кризата и безсилието на федералния център. Влиятелният московски кмет Юрий Лужков поиска ревизия на резултатите от приватизацията и въведе ограничени цени за 17 вида стоки от първа необходимост. Лужков поиска и възвръщане на държавния монопол върху производството на алкохол, цигари и аудио- и видеопродукцията.


Олигархията изчаква


да види как новото правителство ще успокои трусовете в банковата сфера. Основните руски монополи обявиха, че се обединяват срещу инфлацията, като ще положат усилия да бъде ограничен натискът на цените върху потребителите и изработят обща програма за задържане на инфлационните процеси.


Старият играч Виктор Герашченко в третото си централно банково превъплъщение получава по-значима роля. Запасите на федерацията в чуждестранна валута паднаха до 12 млрд. долара. Русия може да получи помощ само ако си помага сама, и то достатъчно убедително, заяви директорът на МВФ Мишел Камдесю. Даже реформаторите смятат, че


печатането на пари е неизбежно


Новото правителство покани МВФ за спешни консултации. Привързаността на Виктор Владимирович към инфлационните методи за подкрепа на индустрията тревожи западните банкери. Герашченко е потомствен банкер. Баща му е бил заместник-председател на съветската държавна банка. През 1965 и 1982 г. Виктор Герашченко преминава през банки в Лондон, Ливан, Германия и Сингапур. Шеф на Централната руска банка става през 1989 г., като яростно се съпротивлява на шоковите реформатори в правителството и често жертва националната валута, за да напълни касите на закъсалите предприятия. През 1991 г. е уволнен с обвинения, че е симпатизирал на организаторите на августовския пуч срещу Горбачов. През 1992 г. е назначен отново. Шестдесет и една годишният Виктор Герашченко извършва две валутни реформи - през 1991 г. изтегли банкноти от обращение, а през 1993 г. замени паричните знаци. Той бе уволнен след катастрофалното падане на рублата с 21 % само за един ден - на 11 октомври 1994 година. Кремъл го обвини в съучастие в опит за финансов преврат. Сегашният главен руски банкер е противник на силната зависимост на валутния курс от резултатите на борсовите търгове, както и на използването на валутните запаси за изкуствено поддържане на цените на долара на борсата. В същото време той е за разумни протекции за руските предприятия. Премиерът Примаков обяви социално ориентирана политика на кабинета, мерки за възстановяване на доверието на чуждестранните инвеститори и кредитори, но


за основен източник на икономическото развитие бяха посочени собствените финанси


Според Герашченко, обвиняван във враждебност спрямо МВФ, дори мисълта за валутен борд в Русия е недопустима. В речта си пред парламента той настоя Държавната дума да определя обема на паричните емисии на Централната банка и поиска закон, който да й забранява пряко финансиране на бюджета. Впрочем правителството обяви, че ще поиска гласуването на извънреден бюджет за четвъртото тримесечие.


Очертава се твърде интересна линия на балансиране на политическите интереси в правителството при любопитно


съжителство на ветерани


Първият вицепремиер Юрий Маслюков веднъж вече е заемал този пост по време на перестройката, когато бе председател на Държавния планов комитет, а по-късно и член на Политбюро на ЦК на КПСС.


Вицепремиерът Александър Шохин бе вече два пъти на такъв пост в правителството на Виктор Черномирдин. По-рано, през август 1991 г., той бе министър на труда в тогавашното руско съюзно правителство. През януари 1994 г. бе освободен като вицепремиер. През февруари бе назначен за министър на икономиката, а през март - отново вицепремиер. Изобщо кариера, даваща достатъчно основания да бъде наричан непотопяемият.


Най-странното е, че Шохин заедно с бившия вицепремиер Сергей Шахрай стана основател на Партията на руското единство и съгласие (ПРЕС), която опонираше на проправителствената Нашият дом Русия. Мълчаливият Владимир Булгак също за втори път става вицепремиер, а от 1991 г. бе неизменно министър на съобщенията във всички правителствени формации. В правителството на Кириенко той смени за малко ресора си, поемайки поста министър на науката и технологиите. Фактически - независимо от следващите назначения и от политическата ориентация на ключовите фигури в правителството,


Кремъл може да разчита на лоялност.


Това не е малко на фона на социалните протести и политическото активизиране в Русия. Въпреки резервите си Западът също познава хората, с които ще преговаря за кредитите и руските дългове. В правителството на академик Евгений Примаков наистина всички са професионалисти. Кризата, която помете средната класа в Русия, извикаха на помощ правителствените ветерани от няколко спорни генерации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във