Банкеръ Weekly

Общество и политика

В КРАЯ НА 1998 Г. БКК ЩЕ ОТПРАЗНУВА ЗАКРИВАНЕТО СИ С ЦВЕТЯ И ШАМПАНСКО

Петър Жотев - изпълнителен директор на Банковата

консолидационна компания, пред в.БАНКЕРЪ

Г-н Жотев, вече сте изпълнителен директор на БКК.

Какво ще предприемете оттук нататък?

- Оттук нататък започва приватизацията. Мисля, че

за това съм избран - да осигуря една прозрачна и сравнително бърза

приватизация на всички държавни банки. Досегашното ръководство

на БКК е подготвило един информационен пакет за три кредитни институции,

в които консолидационната компания има преобладаващо участие.

Да не забравяме, че в споразумението с МВФ българската страна

е поела ангажимент до края на годината три банки да бъдат приватизирани.

В най-напреднала фаза са преговорите по продажбата на ЕКСПРЕСБАНК.

Ще продължите ли практиката в края на всеки три месеца

БКК да събира от всички държавни кредитни институции подробни

данни за тяхното финансово състояние?

- Да, разбира се. Тези данни ще продължат да се събират

от БКК, въпреки че в това отношение се получава едно дублиране

между консолидационната компания и управление Банков надзор

на БНБ. Според мен на този етап обаче е особено важно холдингът

отблизо да контролира финансовото състояние на банките, в които

е мажоритарен собственик. Това е необходимо както за увеличаване

на доверието в банковата система, така и за успешната приватизация

на кредитните институции.

Какъв според вас трябва да бъде механизмът при подготовката

на една банка за приватизация?

- На първо място трябва да се подготви един информационен

пакет, който да покаже качествата на кредитната институция, която

се продава. Но това не е достатъчно, тъй като само събужда интереса

на инвеститорите. След изготвянето на пакета, всеки от тях ще

поиска банката да бъде проверена от независима одиторска фирма,

която да потвърди или да отхвърли резултатите и заключенията,

дадени в информационния пакет. Това са т.нар. дю дилиджънс, чието

изготвяне продължава поне един месец. След това започват преговорите

с потенциалните купувачи и ако всичко върви добре, се стига до

сключване на сделка.

Смятате ли, че при сегашната подготовка за приватизация

на банките можем да изпълним поетите ангажименти пред МВФ за раздържавяване

на три кредитни институции до края на годината?

- Задачата е трудна, но според мен може да бъде изпълнена.

Ще подчертая обаче, че при приватизацията, на която и да е банка,

трябва да се премине през стъпки, които не могат да бъдат заобиколени,

а за тях е необходимо време. Вече споменах, че т.нар. дю дилиджънс

отнема поне един месец. След това и самите преговори с инвеститорите

са чувствителна процедура и трябва да се водят много

внимателно. Все пак едно предприятие се продава много по-лесно

от една банка. А и вниманието на публиката към банковата приватизация

е доста изострено. Приватизацията на ОББ е вече факт, но нейното

осъществяване продължи около пет години и хората, тъй или иначе,

свикнаха, че тя ще бъде продадена и ще стане частна. Отсега нататък

публиката много внимателно ще наблюдава готовността на държавата

и в частност на БКК да приватизира банките.

Ясна ли е съдбата на БКК след приключването на приватизационните

процеси? Ще бъде ли компанията закрита, или ще се трансформира

в Агенция за събиране на вземанията?

- Мисля, че бъдещето на БКК е определено. След като

държавните банки бъдат приватизирани, в края на следващата година

с цветя и шампанско компанията ще отпразнува закриването си.

Смятате ли, че в крайна сметка в България няма да

остане нито една държавна банка?

- Ако питате мен, не виждам причина да се приватизира

например ДСК.

Говорим за банки. Въпросът ми се отнасяше например

за БУЛБАНК?

- Не мисля, че приватизацията на БУЛБАНК е проблем.

Тя е в толкова добро състояние, че може и сама да се продаде.

По-важен е въпросът дали държавата ще реши да продаде своето участие

в нея, след като БУЛБАНК наистина има по-особени позиции не само

на българския пазар, но и в Европа.

Намеквате, че БУЛБАНК може да се приватизира и чрез

увеличение на капитала?

- Да, възможно е.

Според вас възможно ли е някоя от банките да се приватизира

и чрез продажба на емисии акции на фондовия пазар?

- Това зависи от финансовото състояние на банката.

Очевидно за кредитни институции, чиито финансови показатели не

са толкова добри, трябва да се търсят свежи пари. Такива капитали,

които освен това и да са с ясен произход, трудно могат да се намерят

в България. Следователно за подобни банки ще търсим стратегически

инвеститор, а по презумпция той е държавен. За приватизацията

на БУЛБАНК обаче могат да се търсят и по-комплексни схеми, които

да са привлекателни за всички инвеститори - и за стратегическите,

и за по-дребните.

Пред какви предизвикателства според вас са изправени

българските банки в ситуацията на свръхликвидност и липсата на

богата гама доходоносни инструменти, в които да вложат парите

си?

- Наистина банките в момента имат проблеми със своята

свръхликвидност. От една страна доверието във финансово-кредитната

система постепенно започва да се връща, следователно нараства

депозитната маса. В същото време, независимо от определена стабилизация

на макроравнище, стагнацията в икономиката продължава. По тази

причина идващите в банките свежи пари все още трудно могат да

се пласират в т.нар. лесен бизнес - държавни ценни книжа и операции

на вътрешния валутен пазар. Засега не съществуват реални възможности

и за инвестиции в корпоративни ценни книжа. Следователно единственият

изход за банките е да разширяват своята кредитна експанзия. Разбирам

опасенията на онези банкови мениджъри, които изпитаха на гърба

си печалния опит от щедрото раздаване на кредити. Според мен изминалите

няколко години показаха как не трябва да се прави банков бизнес

в България. Кредити, които се предоставят на икономически свързани

лица, винаги са водели до едни и същи печални резултати. България

не е единствената, която е страдала от този проблем. Вземете например

какво се случи с Credit Lyonais, която раздаде много заеми на

лица, свързани с предишните правителства на Франция.

Но какви мерки трябва да се предприемат в България,

за да не преживеем отново кошмара, породен от огромния размер

просрочени кредити?

- Според мен банките много внимателно трябва да подбират

онези клиенти, които са жизнеспособни и на които могат да предоставят

кредити, включително и средносрочни. Разбирам, че в сегашните

условия банкерите са стъписани. Но според мен измененията в Закона

за банките не бива да ги плашат. Наистина в момента ръководствата

на банките трябва да поемат много голяма отговорност, когато отпускат

заеми. Ако обаче законодателите успеят да наложат правилото неизправните

длъжници да бъдат преследвани с цялата строгост на закона, това

ще създаде по-добра среда за отпускане на кредити. Тогава свръхликвидността

ще престане да бъде проблем за банките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във