Банкеръ Weekly

Общество и политика

В КАПАНА НА КЛИШЕТО БЕДЕН, НО ЧЕСТЕН

Познавате ли богат* човек? (% от групата на бедните)Да 15 %Не 85 % *Под богат в тази група се разбира човек, който получава над 1000 лв. месечно. Смятате ли, че човек може да успее в живота с честен труд?Да, може 15 %Не може 71 %Не знае 14 %Смятате ли, че капиталите на богатите хората в едрия бизнес са натрупани от нечист и незаконен бизнес?Натрупани са от мръсен бизнес 79 %Повечето са от легален бизнес 4 %Не знаят 17 %(Съберете таблиците накуп)Парадоксално, но факт - героят на прехода от социализъм към капитализъм е бедният, пенсионерът, мизерстващият. Капиталистът, богатият, въртящият просперираш бизнес е мрачният злодей, капиталите на когото трябва да бъдат поне одържавени - ако не подлежи на по-тежки санкции. И това след 14 години преход и изграждане на т. нар. пазарна икономика! Как става това?Наскоро слушах едно предаване по радиото. В него, както си е по традиция, се ожалваха бедните и като антитеза се оплюваха богатите (мафиоти, престъпници, дебеловратковци, новобогаташи). Излизаше, че богатите едва ли не само стоят по баровете, лочат уиски, влачат се с манекенки, а в останалото време са на о. Аруба и отмарят след нощните си подвизи.Ядосах се. Имам много приятели и познати, които са богати или поне доста заможни, и животът на никого от тях не отговаря на това описание. Напротив, работят по 12-14 часа, често и в празнични дни, започнали са от нищо (някои от тях спяха с брадва до главата в първото си магазинче, за да го пазят от крадци), някои не виждаха морето по две-три години, докато им тръгне бизнесът. Обадих се в предаването и казах всичко това. Казах и че ако някой иска да бъде богат, вместо да стене и да се вайка, трябва да е готов да си скъса задника от работа, да му пропуши главата от сметки и мислене. И ако работи по 14 часа на ден, търчи и мисли много, и ако има и късмет, след две-три години може и да се замогне, да забогатее. Реакцията на уважаемите радиослушатели ме потресе. Този Колев иска да ни върне в най-дивия капитализъм; Как така ще ни кара да работим по 12-14 часа като роби!; Аз искам да работя по 8 часа, да мога да издържам семейството си, да отидем на почивка, да живея като бял човек - а този социолог иска да ме превърне в бял роб! .... и т. н., и т. н. Патосът е елементарен. В основата му стои - къде произнесен, къде неартикулиран въпросът: Не съм ли и аз човек, и аз искам, нямам ли и аз право на... децата ми да са добре облечени, къща, кола, почивка ... Точно тук се крие разковничето. Никой - нито политически партии, нито медии, нито т. нар. интелектуалци не смее да изрече открито отговора на този въпрос: Нямаш право!. Това право имаше в предишното непазарно, тоталитарно общество. В сегашното общество подобно право придобиваш само срещу амбицията, труда си и качеството и квалификацията на работната ти сила. Това е! Не искаш и не можеш да мислиш, не си амбициозен, не искаш да работиш по 12 часа на ден, не си квалифициран - това малко или много е равно на мизерия. Както у нас, така и по света. Хубавите неща, които гледаш, просто не са за теб, нямаш право на тях. Това са правилата, това е новият демократичнопазарен свят, който призовавахме по митинги и барикади.Тази жестока и гадна истина не искат да споделят с хората нито политическият, нито т. нар. интелекуален елит на нацията. Политиците - защото искат да се повозят на недоволството на бедните. Те помпат народа - това, което е, не е истина; това не е истинската реформа; това не е истинското пазарно общество; имате право, ние ще ви дадем, само ни изберете. Интелектуалният елит мълчи просто от страх и неудобство - тази истина е твърде гадна, много боли, ще отнесат много псувни. В резултат на мълчаливия интелектуално-политически пакт за неразпространение на жестоката истина се ражда и образът на нечистоплътния богаташ-мръсник-мафиот. Защото, ако този образ не се появи, как ще си обясним имането на другите и собствената си мизерия? Остава само гадничкото обяснение, че си неквалифициран, мързелив и неамбициозен, или просто некадърен да станеш богат, да се замогнеш - сиреч остава точно това, което не може да се казва.И образът на баровеца-мафиот се пуска в обращение. Той чудесно подрежда света, и въпреки че официално е омразна фигура, всъщност тайно е обичан. Този образ е като балсам върху изранената душа на бедния, на материално притеснения. Той му говори - ти си беден, защото си честен. Богатият е богат, защото е мошеник, крадец. Тази конструкция е толкова удобна, че веднага се взима на въоръжение от всички. Този, чиито хоризонти стигат до 100 хил. лв., се успокоява, че не се вози в нов Мерцедес, защото е честен. Този, който се свива в 10 000 лв. годишно, гледа със завист предишния - но причината за разликата между тях му е ясна, той е честен, а онзи не е. Следващият по стълбата гледа мръсно горните двама, но си има добро обяснение - не, той не е неамбициозен, муден или мързелив, той просто е честен. И така до долу. Удобно и практично за всички. Затова и медиите, и политиците масово тиражират този образ. Той с лекота влиза в обращение - близо 90% от бедните не познават и един жив богат или поне много заможен човек. А и мафиото-новобогаташът наистина съществува. Друг е въпросът, че той не е всеобщата обяснителна схема за причината за бедността и богатството. След криминализацията на богатството хората са оставени сами да извървят и следващата стъпка - Не може да забогатееш, да се замогнеш с честен труд. Не можеш да стигнеш до кредит по САПАРД, то е за баровците! Къде си ръгнал бизнес ще правиш, бизнес проекти, ипотеки - това е за мафиотите, новобогаташите. Още преди да тръгне, преди дори да помисли да тръгне, човекът вече знае - нищо няма да стане! И не тръгва. Разбира се, не всички, които тръгнат, ще успеят. Но за да знаеш дали ще успееш, трябва поне да тръгнеш, да се пробваш - един, два, три пъти, толкова, за колкото ти стигат силите. Но огромната маса от хората просто стоят, псуват и недоволстват. Отправят поглед към нищото и обидено питат: Не съм ли и аз човек, нямам ли и аз право да....! П.П. Патосът на този текст не е насочен към пенсионери, инвалиди и деца - към всички онези, които не са трудовоактивни и не могат да са отговорни за собственото си положение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във