Банкеръ Weekly

Общество и политика

В КАКВИ ПОКАЗАТЕЛИ СЕ ВГЛЕЖДАТ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИТОРИ?

За да получават и занапред българските държавни фирми пари от чужбина, България трябва да отговаря на строго определени условия. Когато разрешават кредити, пък било то и срещу държавни гаранции, чуждестранните банкери винаги се питат: Ще могат ли балканците да платят обратно? За да дадат смислен отговор на този въпрос, аналитиците в чуждестранните банки особено внимателно се вглеждат в ред финансови параметри, свързани с размера и тенденциите при формиране на брутния вътрешен продукт (БВП) и приходите от външната търговия. Тези показатели позволяват да се прецени дали българският кредитополучател ще остане платежоспособен до пълното издължаване на кредита.


За чуждестранните кредитори показателно е съотношението между БВП и брутния външен дълг. През последната година то се подобрява, поне ако се вярва на информацията от БНБ и Министерството на финансите. Основанието за оптимизъм дава следното сравнение: ако през 1991 г. брутният външен дълг е надхвърлял чувствително БВП -162%, в края на 1997 г. той е вече 97% от БВП. През 1991 г. съотношението брутен външен дълг/износ е било 297.4% в полза на дълга, докато през 1997 г. то е два пъти по-малко - 155.9 процента.


Основание за анализ и оценка дава и съотношението между разходите за обслужване на външния дълг и приходите от износа. През 1991 г. то е било 5.8%, а през 1997 г. - 14.4 на сто. Следователно именно тук се крие голямата опасност, която може да активира плащания на гаранциите по част от външните задължения. А статистиката е безпощадна - разходите по дълга нарастват. Ако в края на 1996 г. са били 94.4 на сто, то година по-късно са 95% от брутните външни задължения на България. А подобно изместване на акцентите от частните към публичните финанси не носи радост, защото, снижавайки риска за пазарните агенти, повишава риска за държавата. В нормалните страни трендът е точно обратен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във