Банкеръ Weekly

Общество и политика

В ГЕРМАНИЯ БЯХА КАЗАНИ ДОБРИ ДУМИ ЗА БЪЛГАРИЯ

Официалното посещение
на българския премиер Иван Костов в Германия най-кратко може да
се обобщи като визита, чрез която Германия отново преоткри България.
Не само защото това бе първото официално пътуване на български
премиер в Германия от 53 години, а главно защото за първи път
българска политическа делегация имаше възможност така широко да
общува с германската общественост. Това бе и акцентът в лекцията
на българския премиер пред фондация Конрад Аденауер,
където той изтъкна, че изборът на България за членство в ЕС и
НАТО е необратим и нашата страна се надява да търси членство в
съюза още с първата вълна. България няма време за губене
- заяви Костов, но отбеляза, че тя няма да изпада и в позицията
да проси милостиня.


В Бон и Берлин получихме
уверения за интереса на Германия към района на Югоизточна Европа.
Бон обеща да бъде наш адвокат в рамките на Европейския
съюз и НАТО. Процесът на интеграция в тези две организации показа
колко е важно да имаш свое лоби или твърд застъпник, както това
постигнаха Чехия, Полша и Унгария, дори Румъния. България чу в
Бон и Берлин добри думи и подкрепа за реформите. Роля за това
има геостратегическо разположение на страната ни: не само общи
граници с двете натовски държави - Гърция и Турция, но и възможност
да играе централна роля на Балканите. Поради това Германия има
голям интерес от стабилността на България.


В същото време през тези
три дни трябваше да чуем и някои неласкави истини за нас.


Вестник Ди Велт
писа, че страната ни е все още е бедняшкият дом на Европа и че
въпреки някои успехи на икономиката, изходната позиция на страната
ни е депресираща.


Все пак безспорен акцент
на посещението бяха германските инвестиции. От германска страна
бе изтъкнато, че основно условие за увеличаване на германски капитали
у нас е стабилизирането на българската банкова система. Инвеститорите
се интересуват най-вече от лека промишленост, туризъм, банково
дело. България е участник в една конкурентна борба със световен
мащаб. Затова и сега в Германия бе подчертано, че на първо място
пречка за увеличаване германските инвестиции е нестабилната законова
база. Безпокойство предизвикват и темповете на инфлацията, която
въпреки обвързването на марката с лева е значително по-висока
от инфлацията в Германия и инвеститорите се питат защо е така.


Проблем е бюрократичната
и некомпетентна администрация, която е бавноподвижна, корупмирана
и недружелюбно настроена към чуждестранните партньори. Не на последно
място германските инвеститори избягват българските пазари заради
високото равнище на престъпността у нас.


Пречка за германската
икономическа инвазия е и все още незавършената структурна реформа
в икономиката. Средните и малките фирми са гръбнакът на германската
икономика и затова в Бон препоръчаха реформата у нас да даде по-големи
възможности именно на тези фирми. Защото икономическото сътрудничество
между България и Германия не е еднопосочна улица. Бон е заинтересован
да се ангажира още повече на Балканите. Това е българският път
за трайно стъпване в ЕС и Германия. За миналата година стокообменът
между България и Германия достигна 670 млн. щ. долара и е на път
да се доближи до най-добрите стойности от 1994 г. - 916 млн. щ.
долара.


Тази благоприятна тенденция
бе подкрепена и от директора на Дойче банк за Централна и Източна
Европа Петер Тилс. Според него българската икономика се е променила
съществено и българското правителство върши много важна работа,
демонстрирайки пред чуждестранните инвеститори степента на тези
промени. Според Тилс успехите в приватизацията ще донесат на страната
ни по-висок кредитен рейтинг. Тилс е на мнение, че българските
брейди-книжа са стабилни и страната ни разполага с достатъчно
фондове. Това е достатъчно основание България да се върне на международните
капиталови пазари, но правителството трябва да следи поведението
на борсите, преди да емитира българските еврооблигации. От срещата
на премиера с Петер Тилс стана ясно, че на този етап Дойче банк
няма намерение да участва в българската банкова приватизация като
купувач, но ще продължи да привлича инвеститори в страната като
консултант по продажбата на БТК.


През трите дни на посещението
бяха засегнати и редица други конкретни теми не само в двустранните
отношения. Премиерът Костов получи уверения както от канцлера
Кол, така и от външния министър Клаус Кинкел, че ще съдействат
активно за премахване на визовите ограничения. Но първо България
трябва да изпълни няколко условия: да бъдат въведени документи
за самоличност, които са защитени срещу фалшифициране, да бъде
въведена единна гранична контролно-пропускателна система, да бъде
решен проблемът с трафика на бежанци. Тогава вече може да се говори
сериозно за облекчаване на ограничителния режим. За това ще спомогне
тясното сътрудничество между органите на сигурността и тези за
борба с организираната престъпност. Германия ще помогне на България
и за изработване на такъв пограничен режим, който ще позволи да
излезем от негативния списък на Шенгенските споразумения и ще
се облекчи достъпът на български граждани до Германия.


В края на посещението
си българският премиер даде на българо-германските отношения оценка
четири по шестобалната система. До границата на отличниците престои
още много работа. Но както подчерта кметът на Берлин Еберхард
Дипген, това е само въпрос на време. Важното е, че българо-германските
отношения стъпват на здрава почва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във